Срещите на Бойко Борисов с български общности зад граница ни отвориха очите за две големи истини. Първата научихме на 3 февруари 2009 г. от Чикаго, където изрече забележителното си прозрение, че в България е останал "лош човешки материал", защото всичко по-качествено се е изнесло в чужбина. Втората разбрахме на 3 февруари 2016 г. в Лондон, където лъсна, че лошият материал също е минал браздата, за да го чака зад граница и да му задава неподходящи въпроси. Накъдето и да се завърти - все лошо. След шест години, ако е още на власт, и в Космоса няма да намери свестен българин.



Емиграцията ли се промени, или Борисов вече не е същият



А може би промените са двупосочни. Да разгледаме първата хипотеза, според която емиграцията е снижила равнището си и вече не е достойна за срещи с български премиер.

Борисов бе само кмет на София, когато харизмата му грейна пред емиграцията в Чикаго в ритуалната зала на църквата "Св. Иван Рилски". Слушателите му го гледаха в захлас, докато им сипеше автентичен политически фолклор от тъй далечната родина, на която се готвеше да й стане премиер само след пет месеца. "Каква е основата на населението в момента - 1 млн. цигани, 700-800 хиляди турци, 2.5 млн. пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ. Пенсионерите с цялата си глупост ги води носталгията. Все едно че ще се върне младостта. Никога няма да се върне младостта... И вие - милион и половина, дето избегахте... Материалът, дето се явява на избори или от който можем да избираме като кадри, никак не е голям", казва той и дава за пример Украйна и Унгария. "Българите в Украйна се асимилират от украинската държава бавно-бавно, защото са качествен материал. А в България - нищо. В Будапеща българите са за пример. Навремето Будапеща се е изхранвала само от българи градинари. И до ден-днешен, ако кажеш аз съм българин градинар, те возят в трамвая без пари", разказва Бойко Борисов, а слушателите попиват всяка дума и си шъткат, ако някой се обади. Един младеж става да попита нещо, но е заглушен с ръкопляскания, защото на зрителите не се харесват въпросите му.



Каква бе картината в Лондон



Вместо да слушат, поканените в българското посолство един през друг му задават въпроси, и то неприятни, а не от сорта:"Как успявате да усвоите толкова еврофондове?". Опитите му за уклончиви отговори биват пресичани, като някои му подвикват: "Отговори на въпроса!" (например защо няма осъдени корумпирани политици като в Румъния). Сякаш висококачествената българска емиграция е подменена от специално командировани провокатори, каквото обяснение даде ужасената ръководителка на правителствената пресслужба Севделина Арнаудова. При това тя заподозря питащите, че са издънки на Държавна сигурност, обучавани по учебниците на КГБ, въпреки очевидната им възрастова дистанция от комунистическата ера. "Оказва се обаче, че методите на ДС, които можем да прочетем и в учебниците на КГБ, се използват и от все по-младите "отричащи" режима политици. За съжаление! И тази война на простотия, жълтини и низост вече минава всякакви граници", написа два дни по-късно в профила си във "Фейсбук" госпожата, която би трябвало да е специалист по пиар (правителствена пропаганда).

Отговорът не закъсня и се появи на 8 февруари като отворено писмо от Българския студентски клуб към университета на Кеймбридж CantaBulgarian: "Г-жо Арнаудова, тези младежи в момента следват висше образование по физика в университета на Кеймбридж, Великобритания, и са членове на българския студентски клуб в Кеймбридж. Те са необременени, млади, мислещи хора. Може би това Ви учудва, а може би дори и дразни, но зад тях не стои никой, никой не им диктува и те не служат на никого. Не подценявайте младите, г-жо Арнаудова. Ние можем да мислим също, понякога и не по-лошо."



За да разбере защо българската емиграция мисли "лошо" или "не по-лошо",



правителствената пиарка трябваше да прочете Националната стратегия на Република България по миграция и интеграция (2008 -2015), вместо да се рови в учебниците на КГБ. Там се дават някои разяснения: "Първата голяма група от български емигранти след началото на демократичния преход се насочва към Канада и САЩ... САЩ остават предпочитаната дестинация за висококвалифицирани специалисти и млади семейства от България поради лесната интеграция в общество, изградено от имигранти, достъпните програми за социално вписване, възможностите за обучение и професионална реализация и високото заплащане. От изброените предимства страните в ЕС привличат единствено с по-доброто трудово възнаграждение в сравнение с България и в някои случаи с достъпно образование. Другото голямо предимство е близостта (до България - бел. ред.) на страните от Западна Европа в сравнение със Северна Америка."

Заслужават внимание и следните интересни наблюдения на правителствените чиновници: "Мотивът "набавяне на средства" отстъпва място на други ценности - професионална кариера като дългосрочен ресурс за личен просперитет и самоуважението... Студенти, ученици, млади работещи по-често са решени да търсят възможности за личен просперитет и легална работа в чужбина, т.е. емиграцията след 2007 г. (след приемането на България в ЕС - бел. ред.) се очертава с типично младежко лице."



Излиза, че съветниците на Борисов са проспали важна трансформация



на българската емиграция. Появила се е нова вълна от хора, които не искат да са толкова далеч от България като предишната емигрантска вълна, търсеща по-лесна интеграция в общество на имигранти (САЩ и Канада). Освен това емиграцията "с типично младежко лице" на българите като официални граждани на ЕС (така е поне по документи) е възприела други ценности - просперитет, съчетан със самоуважение, вместо познатата примиреност и склонност към самоунижение (миячите на чинии) от първите емигрантски вълни след старта на демокрацията. Пътят към емиграцията вече е през университетите зад граница, а не през чакалните по гари и летища, използвани за временни убежища след загърбването на родината.

Има и още една особеност. След политическия крах на царските юпита, които нямаха задръжки да се посрамят за пари пред народа си въпреки своя лозунг "Срам ни е от вас", емиграцията знае, че България си е научила урока от криворазбраната цивилизация и втори път няма да се хвърли в обятията на задгранични синковци. Затова, ако някой отвън се интересува какво става в родината, би трябвало да не храни големи користни илюзии. Много вероятно е вълнуващите се за нейната съдба да са деца не толкова на бивши или настоящи политически велможи, а на същия "лош човешки материал", който им търси спасение чрез учене другаде, макар и с цената на огромни лишения за себе си. Ако първите емигранти търсеха избавление от наследството на комунизма, последните определено бягат от прелестите на демокрацията, каквато я символизират мъжаги като Борисов. Те са задръстили с туловищата си каналите на общественото обновление и не дават надежди на младите, че с учене, усърдие и талант могат да постигнат просперитет в България.

Затова става така, че въпросите им са остри, а комуникацията им с премиера е като игра на развален телефон - питат го едно, отговаря им друго. На Борисов все повече ще му се струва, че българите както в родината, така и навън са му криви. Той е като пътник в килнал се вагон, на когото през прозореца изглежда, че се е килнал светът навън, а не самият той. В тази обстановка най-деликатно е положението на служебните пиари, които в качеството си на официални угодници (за разлика от неофициалните като проправителствените медии) трябва денонощно да го уверяват, че той е правият, а всички останали не са. Голямо изкуство е да бъдат толкова убедителни, че да им вярва, а не да заподозре, че го будалкат, и да ги изгони.