Правителството одобри гаранции за половината бюджет на програмата за безплатното саниране в началото на февруари. От планирания 1 млрд. лева кабинетът даде благословия за първите 250 млн. евро заем, който Българската банка за развитие (ББР) вече е договорила за енергийна ефективност за жилищни сгради. Според Закона за бюджета държавните гаранции, които може да получи ББР за санирането през тази година, са до 1 млрд. лева. Реално разходите по програмата ще се платят от хазната, като сумата ще се разпредели в период от 5 до 10 години. Така стана ясно, по думите на министъра на финансите Владислав Горанов, че за тази година бюджетът ще се натовари с първите 100 млн. лева.

Ако досега различни финансови потоци течаха към България под формата на демонстрационни проекти или европейски безвъзмездни грантове, то сега започва харчене на наши пари - на всички българи, които с данъците си ще изплащаме дълга, поет от Банката за развитие. Имат ли обаче хората нагласата, че ще се харчат техните пари и че няма безплатен обяд? Не.

"Като е безплатно, кусури няма да му търсим". Това казват например в блок 66 на столичния квартал "Илинден" в отговор дали са доволни и има ли полза от санирането. В тази четириетажна сграда до неотдавна строители доизмазваха двата входа. Довършителните работи по европейския проект са към края си. Възрастна обитателка на блока е най-добрият "строителен надзор" над мургавите майстори, които грижливо товарят ненужните отпадъци за последваща употреба в конската каруца, "паркирана" зад блока.

Тук обновяването е започнало в последната минута, според правилата на европейското финансиране от изтеклия период 2007 - 2013 г. Фирмата е одобрена в началото на септември, през ноември започва "обличането" на сградата. Около 250 хил. лева са вложени в мерките за енергийна ефективност - основно пари на европейския данъкоплатец по програма "Регионално развитие", но една пета от тях са и на българския платец - чрез националния бюджет.

България вече натрупа близо десетгодишен опит в санирането - толкова време мина, откакто реално започна да се прави нещо за енергийна ефективност и обновяване на българските домове. Малцина знаеха за първите блокове по програмата на ООН "Обновен дом". Мнозина разбраха за първия европейски проект с едноименното заглавие "Енергийно обновяване на българските домове". Сега вече едва ли има някой, който да не знае за безплатната държавна инициатива на кабинета "Борисов" 2 с гръмкото название "Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради".

По-добрата информираност върви



успоредно с размера на държавните пари, които се инвестират



Лошото обаче е, че колкото "по-безплатно" е, толкова по-незаинтересован от резултата е българинът. Противно на навиците в развитите общества, тук сякаш неотменно сработва колективното безхаберие. Това, впрочем, е доста изгодно за властимащите и особено по време на избори - без значение дали са парламентарни, президентски или местни.

Резултатът от десетгодишния опит в санирането е доста мизерен - обновени са малко над 200 сгради. "Прохождането" в този процес е бавно. Казват - по-добре бавно, но сигурно. Дали обаче в този случай ще можем да кажем, че ще е сигурно? Не, защото вече падат мазилките върху положената топлоизолация, което е сигурен показател за некачествена работа.

Качеството на извършените строителни дейности тепърва ще си проличи. Голямото бързане посред зима в комбинация с неясния контрол от надзорните фирми и в съчетание с незаинтересоваността на жителите на санираните блокове не дават високи гаранции. И ако досега ставаше дума за малко блокове, то по националната програма са заложени много повече и сгради, и пари. Освен това по нея не говорим за безвъзмездни средства от ЕС, а за държавни заеми в рамките на 1 млрд. лева, които ще тежат на всеки българин.

Още не е ясно колко жилищни сгради ще се санират с тези пари. Разчети няма, защото програмата е отворена според големината на всеки блок, състоянието му и мерките, които експертите ще препоръчат за обновяването. През тази широко отворена врата доста общини се бяха наканили да "източат" пари направо като за ново жилищно строителство, а не за саниране. Първоначално правилата бяха направени така, че фирмите да се състезават на пазарен принцип - да победи този с най-ниската цена за изпълнение на поръчаните от кметството дейности. Оказа се обаче, че понятието "икономически най-изгодна цена" е доста разтегливо и според тръжните комисии, и според самите играчи. Зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков алармира пред в. "Сега", че ножицата при "най-евтините" оферти е огромна -



40 пъти разлика в подадени от строителите ценови предложения



Тогава регионалното министерство прие пределни цени, над които фирмите нямат право да играят. И те обаче се оказаха висок таван. Сравнение със спечелени поръчки по европейския проект показа, че определените от регионалното министерство пределни цени са 2-3 пъти по-високи. Последва корекция надолу и на тези препоръчителни цени.

И как няма да се направи корекция, като логиката е проста - колкото по-високи са ориентировъчните стойности, толкова по-малко блокове ще се направят. За да се покрият повече жилища, регионалното министерство въведе изискване с приоритет да са блоковете с много апартаменти. Но именно там са и общностите, които най-трудно постигат съгласие - и при сдружаването, и при вземането на общо решение. За миналата година по програмата вече са одобрени близо 2000 сгради. Затова през тази година бе решено да започне приемането на кандидати и от по-малки жилищни сгради.

Въпросът с будната съвест на гражданите за това как се харчат парите им обаче остава. Да се върнем на същия блок 66 в "Илинден". В самото начало, когато действало изискването за самоучастие, жителите са били далеч по-заинтересовани. После правилата са променени. Тъй като европейският проект не вървеше особено добре, само и само за да се усвоят предвидените от ЕС пари, държавата премахна изискването за това всеки собственик да внесе част от нужните средства за неговия имот. Резултатът - блокът е далеч от очаквания вид, рекламиран от регионалния министър Лиляна Павлова. Вместо с еднакви прозорци и в спретнат вид, сградата е като закърпена - остъклени балкони се редуват с открити, пребоядисани стари решетки стърчат редом с тераси от дограми. Да не говорим за климатиците на показ. И околоблоковото пространство е в трагично състояние. Но тъй като то не е част от енергийната ефективност, ангажиментът за градинката остава на общината. От район "Илинден" все още мълчат по въпроса. Дано поне през следващия зимен сезон живеещите в блока отчетат по-ниски разходи за отопление.



каре

НОВИ ПРАВИЛА

Безплатната програма вече е отворена и за по-малки сгради с под 36 апартамента. Досега обхватът беше за сгради с повече жилища. Целта беше да се даде предимство на големите блокове, които са най-проблемни и като финансиране, и като организация. Държавата ще финансира и малки блокчета, строени до 26 април 1999 г. Общините обаче трябва да декларират пред ББР, че не са получили средства по оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020 г.". Това се отнася за 67 общини, които имат предвидени пари по европейските фондове за саниране. Недовършените, но одобрени за саниране блокове по стария европейски проект също ще се обновят по безплатната програма. Това са 137 сгради от общо 299 в цялата страна. Списъкът вече е обявен официално на сайта на МРРБ. Най-много обекти има в София, Пловдив, Пазарджик и Стара Загора.