България оглави за половин година Съвета на Европа (да не се бърка с Европейския съюз или с неговия висш орган Европейския съвет), но тази най-голяма европейска организация, в която членуват 47 държави, още не знае със сигурност къде се намира тя. Президентът Росен Плевнелиев гостува на зимната сесия на нейната парламентарна асамблея ПАСЕ (да не се бърка с Европейския парламент) с важна просветителска мисия - да й отвори очите, че България е държава от Европейския съюз и че не може да търпи повече унижението, на което е подложена в Страсбург.



В какво се състои невежеството на Съвета на Европа,



където членуват всичките 28 държави от ЕС? Плевнелиев обясни: България е единствената държава от ЕС, която е под продължаващо наблюдение в Съвета на Европа. "Настоявам ПАСЕ да отмени постмониторинговия диалог с мойта страна", заяви той развълнувано, след като описа колко е красива родината му, защото е "модерна демокрация, в която върховенството на закона и човешките права са на висота".

В момента 10 държави са под обстойно наблюдение и 4 са под продължаващо наблюдение (наречено за благозвучие последващ наблюдението диалог, или постмониторинг). На рентгена са Албания, Армения, Азербайджан, Босна, Грузия, Молдова, Русия, Сърбия, Черна гора и Украйна. А на профилактични прегледи се явяват България, Македония, Монако и Турция. Както се вижда, от всички само България е член на ЕС. При това тя е ветеран сред пациентите заедно с Македония, защото е подложена на периодични проверки без прекъсване от 1997 г. И други държави бяха наблюдавани, но се избавиха, след като доказаха, че имат върховенство на закона и функционираща демокрация.

Съветът на Европа играе ролята на



подготвителен клас за влизане в Европейския съюз,



чиято взискателност е по-висока съгласно Копенхагенските критерии за правова държава. България едва се класира през 2007 г. за членство в ЕС, но поради видимите дефекти на демокрацията си бе приета под условие, че заедно с Румъния ще бъде контролирана чрез изобретен заради тях Механизъм за сътрудничество и проверка. За разлика от България обаче Румъния не е под никакво наблюдение в ПАСЕ от 2002 г. и освен това докладите в Евросъюза за нея през последните две години са похвални.

Ако преливането на функциите от едната организация в другата изглежда объркващо, ето един ориентир: в групата на наблюдаваните в Съвета на Европа преобладават държавите, които нямат шанс скоро да станат членки на ЕС. Сред тях са бившите съветски републики, бившите югославски републики и Турция. Точно те са затънали неспасяемо в обучителни и поправителни курсове по демокрация (мониторинг и постмониторинг) и за голям срам сред тях се е сгушила България. Като



ветеран сред инвалидите на демокрацията



тя има особени заслуги. Мониторингът бе измислен през 1997 г., след като СДС засипа ПАСЕ с оплаквания срещу правителствата на Любен Беров и Жан Виденов, че газят демокрацията. България бе новоприет член на Съвета на Европа (от 1992 г.) и Страсбург реши, че покрай нея трябва да постави под наблюдение всички новоприети държави, защото демокрацията им не е укрепнала достатъчно.

Както се случва в пословицата "Волът рие, а на гърба му пада", първото българско правителство, подложено на наблюдение, бе на Иван Костов - същия, който заедно с ръководителя на парламентарната група на СДС Йордан Соколов (по-късно председател на парламента) отправяше горещи молби към Страсбург да обърне внимание на потъпкването на демокрацията в България. Докато се задейства процедурата, падна правителството на Жан Виденов и така Костов стана първият пациент за преглед в новосъздадената Комисия за мониторинг на ПАСЕ. Почти целият му мандат мина под наблюдение, което бе вдигнато едва през януари 2000 г., но с 9 забележки. Заради тях не можеше да се каже, че България е развита демокрация и бе измислена компромисната постмониторингова процедура. Страната отново се изяви като първопроходец, защото въведената заради нея процедура се оказа подходяща и за други държави. Освен това бе решено, че наблюдението ще се прилага не само за новоприети, но и за стари членове на Съвета на Европа, и така аргументът, че няма да важи за държавите от ЕС, отпадна много отдавна. Плевнелиев трябваше да измисли друго основание за изваждане на България от срамната група, но не му стигна въображение. Освен това трябваше да се осведоми, че докато една държава председателства Комитета на министрите на Съвета на Европа, не бива да се облагодетелства от позицията си, а точно затова ПАСЕ не може да отмени наблюдението си над нея.

Разликата между мониторинг и постмониторинг вече не е голяма, защото се реши, че и по двете процедури ще има по двама наблюдатели за всяка страна (по-рано за постмониторинга се назначаваше по един докладчик). За България това е германският социалдемократ Франк Швабе, но към него скоро ще се присъедини и унгарец от десницата. Те правят доклади до ПАСЕ веднъж на три години. Но при наблюдението за разлика от постмониторинга докладът винаги се придружава от резолюция на асамблеята, а понякога и от препоръка до Комитета на министрите (изпълнителния орган на Съвета на Европа). Това означава, че международният шум при първата процедура е по-голям, и обяснява защо почти никой не забелязва, че вече



16 години България се пече на тих огън в Страсбург



Когато става дума за нея, всички се взират в докладите на Европейската комисия, които, общо взето, съдържат същите забележки като критиките на ПАСЕ. Така властите у нас лесно принизяват значението на Съвета на Европа, но той продължава да ги тормози като камъче в обувката с досадната си процедура.

Нетактичният опит на Плевнелиев да се възползва от ротационното председателство на България, за да се отърве от постмониторинга, стана във възможно най-неподходящия момент. Той произнесе речта си в Страсбург, когато вече се знаеше какво ще пише в поредния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия, огласен на другия ден в Брюксел. Неговият тон бе много по-строг от сравнително любезните забележки на ПАСЕ и нямаше как Съветът на Европа да реши, че България се е поправила, когато Европейският съюз твърди обратното. Нещо повече, Брюксел запълни важна празнота в своите критики срещу българската демокрация, защото сред шестте зони за наблюдение (конституция и законодателство, прозрачно правосъдие, съдебна реформа, корупция на високо равнище, корупция на местно равнище, организирана престъпност) не включи през 2006 г. медиите - област, която традиционно привлича засилено внимание в ПАСЕ. Сега за пръв път ЕК отбеляза, че определен сектор от медиите се е посветил на подкопаване на съдебната реформа, и написа в последния си доклад, макар и под линия, че "специфичен проблем са агресивните и провокационни кампании на някои медии, често насочени срещу отделни лица в съдебната власт".



Като първооткривател на наказателни процедури в Европа



България има още един шанс да се изяви. През 2014 г. ПАСЕ измени правилата на наблюдението, защото осъзна, че постмониторингът не може да бъде безкраен. Занапред докладите му ще приключват с посочване на слабости и срокове за отстраняването им. Първият последващ доклад ще отчита след три години дали задачата е изпълнена. Ако не е изпълнена, ПАСЕ ще наказва непослушната държава с възстановявяне на наблюдението. За държавите в заварено положение новото правило стартира от средата на 2015 г.

Като ветеран на постмониторинга България има реални шансове първа да се подложи на този небивал резил. За нейна утеха подобни шансове има и Македония, което само ще заздрави международната представа за роднинска близост между двете страни. Но за разлика от Македония, която е само кандидат за ЕС, България ще трябва да се срамува двойно, защото ще потвърди, че е приета в ЕС по милост и с дефектна демокрация. Ако покрай призивите си за спиране на постмониторинга властите на свършат някаква реална работа, държавата ще се върне (образно казано) в подготвителния клас по демокрация. Членството й в ЕС няма да я спаси, а управляващите може би най-сетне ще разберат, че приликите между Европейския съюз и Съвета на Европа не са случайни.