Шансът синдиците на КТБ да съберат вземания, които да покрият отпуснатите на ФГВБ заем, е минимален. |
Новината не предизвика голям интерес - както при гласуването на закона за бюджета, така и сега. Законът даде право на държавата да гарантира заеми на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) при условие за последваща ратификация в общ размер до 900 млн. евро. Правителството одобри една трета от тази сума - 300 млн. евро, да бъде договорена като заем от ЕБВР.
ФГВБ засега изтегля по-малко от предвиденото, но така или иначе стои въпросът
как ще се връща заемът?
В края на 2015 г. фондът разполага с активи 486.85 млн. лева, а задълженията му са 1.8 млрд. лева, в това число 1.7 млрд. лева към МФ. За сравнение, в края на 2013 г., преди банковата криза, фондът имаше над 1.8 млрд. лева (инвестирани в ценни книжа). Тези средства, заедно с част от вноските, които банките направиха през 2014 и 2015 г. (общо 521 млн. лева), също отидоха за изплащане на гарантираните влогове от КТБ. Общо бяха изплатени 3.67 млрд. лева и само част от сумата (1.7 млрд. лева) бе осигурена чрез заем от правителството. Сега правителството очевидно иска да си върне парите, като дава гаранция на фонда, за да си намери той нов кредитор. Но въпросът е как фондът ще върне заема на ЕБВР и как той ще бъде капитализиран? Защото очевидно е, че докато банките продължават да внасят 260 млн. лева годишно, фондът няма скоро да е в състояние да посрещне ново събитие от типа на КТБ. Но да не всяваме паника.
Единственият начин да се върне държавно гарантираният заем (до 900 млн. евро) е тези пари да се съберат от масата на несъстоятелността на КТБ. Преди време финансовият министър Владислав Горанов беше допуснал, че няма да се съберат и толкова. "Ще бъда удовлетворен, ако успеем да достигнем средните нива, които се наблюдават в други държави при такъв тип несъстоятелност - 30-35%", каза той пред "Капитал".
Активите на КТБ според последния й баланс преди обезценките са 6.9 млрд. лева, а депозитите (без парите на облигационерите и т.н.) са 5.8 млрд. лева. 1/3 от активите означава постъпления от 2.07-2.4 млрд. лева. Но има една особеност в поредността на удовлетворяване на кредиторите. Първи по ред са обезпечените кредитори (малко над 100 млн. лева). Следва Фондът за гарантиране на влоговете (3.7 млрд. лева) и вложителите, чиито депозити не бяха покрити от гаранцията (около 2 млрд. лева). В списъка на приетите вземания бе включен възможният размер на вземането на ФГВБ, след като всички правоимащи потърсят парите си.
Голямата част от вложителите извършиха прихващания, така че в следващите отчети сумата е по-малка. Окончателен размер е трудно да се даде, без да се знае колко прихващания ще бъдат отменени. Но това се отразява и на размера на активите. Следователно колкото повече прихващания се осчетоводяват, толкова
по-малко активи за осребряване остават
Това не е отразено в горните изчисления поради недостиг на данни и с цел опростяване. Ако се отрази обаче, ще се окаже, че максимумът, който синдиците могат да съберат, е дори по-малък.
Важната особеност тук е, че държавата (ФГВБ) и големите вложители са на един и същ ред и се удовлетворяват съразмерно. Да предположим, че синдиците на КТБ успеят да съберат 2.4 млрд. лева - което според прогнозата на министър Горанов е максимумът. Това означава Фондът за гарантиране на влоговете да получи 1.46 млрд. лева. За да получи повече - поне колкото е задължението му към държавата или за колкото е предвидената държавна гаранция в закона за бюджета (900 млн. евро), синдиците на КТБ трябва да постигнат чудеса и да успеят да върнат много повече от прогнозите. Но като се имат предвид цесиите и прихващанията, овладяването на "Виваком", "Рубин", "Техномаркет" и други ключови предприятия, подобна прогноза би била твърде оптимистична. Това освен всичко друго би означавало още да се опровергае одиторският доклад, който обезцени по-голямата част от вземанията на КТБ.
Ето защо ще следим с интерес как МФ ще обоснове в парламента държавната гаранция за Фонда за гарантиране на влоговете и параметрите на този заем. Нека не забравяме, че тази сума в крайна сметка ще укрепи фискалния резерв.