САЩ не се нуждаят от поредно припомняне, че водената в момента политика е провал. Индикаторите за това са навсякъде в този страховит изборен сезон. Ярост е обхванала участниците в предизборните кампании; кандидатите се замерят с обиди, типични за учениците, а избраните от народа институции работят по-добре, когато намерят начин да са по-далеч от правителството.

Поредното напомняне за провала в политическо отношение беше направено в събота вечерта. Неочакваната смърт на съдията от Върховния съд Антонин Скалия се превърна в поредния тест за нацията, който е почти сигурно, че ще завърши неуспешно. Конституцията е ясна относно правилната реакция в такъв случай. Президентът трябва да номинира нов съдия, а Сенатът - да одобри или отхвърли издигнатия кандидат за поста, като се съобрази с неговите/нейните заслуги.

След съобщаването на новината за смъртта на Скалия лидерът на републиканското мнозинството в Сената Мич МакКонъл незабавно разпространи съобщение до медиите и веднага събра приближените си.



"Не трябва да се назначава съдия на овакантеното място,



докато не бъде избран нов президент", заяви той в съобщението, което беше разпространено около час след като новината за смъртта на Антонин Скалия беше потвърдена. В отговор президентът Барак Обама, който в събота, 13 февруари, беше на голф в Калифорния, се преоблече и без да губи време, се яви пред камерите, за да информира МакКонъл, че бързо ще издигне кандидат за върховен съдия. "Това е отговорност, която приемам сериозно, както всеки трябва да направи", заяви държавният глава. "Съдът е по-важен от всяка партия. Той защитава нашата демокрация".

Основните позиции бяха представени - нещо, което беше правено толкова много пъти в последните години. Подбудите са ясни. И двете страни ще загубят, ако страната функционира както трябва: ако президентът и Сенатът се обединят, за да намерят кандидатура, с която всички ще се съгласят. И двете страни обаче ще победят, като се стигне до нов прецедент за неправилно функциониране на държавата и постигането на дисхармония.

По време на дебат за президентската номинация на Републиканската партия, който започна минути след края на изявлението на Обама, кандидатите бързо подхванаха темата за назначаването на нов съдия във Върховния съд. Доналд Тръмп призова МакКонъл да "бави, бави, бави". Губернаторът на Охайо Джон Кейсик, който непрекъснато говори, че може да сложи край на безизходното положение и да обедини демократи и републиканци, заяви: "Смятам, че президентът трябва да спре". Бившият хирург Бен Карсън, сенаторите от Флорида Марко Рубио и от Тексас Тед Круз се съгласиха с това. Само бившият губернатор на Флорида



Джеб Буш беше готов да подкрепи



възможността съдът да бъде в пълен състав и да не остава без потенциално решаващ глад повече от година.

Според републиканците не е трудно да се намери оправдание за това. 43% от самоопределящите се като републиканци през 2015 г. казват, че Обама е мюсюлманин, сочат данните от национално допитване. Половината от избирателите на Републиканската партия, участвали в предварителните избори в щата Ню Хемпшър на 9 февруари, казват, че са били предадени от собствената си партия. Всичко друго, освен противопоставяне, почти сигурно ще доведе до ниска избирателна активност през ноември и Републиканската партия ще загуби надпреварата за Белия дом, а може и за Сената. Дори сенаторът от Южна Каролина Линдзи Греъм - републиканец, който от доста години подкрепя опитните кандидати за Върховния съд, издигнати от Демократическата партия - даде ясно да се разбере, че гласът му този път съвсем не е сигурен. "Президентът Обама няма да получи подкрепа, ако у мен се надигнат съмнения", заяви той.

За демократите, които се надяват да си запазят Белия дом през ноември, като представят републиканците за крайни, безразсъдни и безкомпромисни, стимулите за действие също са доста привлекателни. Задаващото се противопоставяне ще даде на демократите тема за дискусии - нов пример, че конкурентната партия, с която по-малко от един от четирима американци се идентифицира, е извън играта. "Републиканците в Сената, които призовават мястото на съдия Скалия да остане свободно, позорят конституцията", заяви кандидатката фаворит за президентската номинация на Демократическата партия Хилари Клинтън. Тази тема със сигурност безкрайно ще бъде повтаряна в следващите месеци. Обама



няма основание да назначи компромисен кандидат,



какъвто би бил един републиканец, който ще вбеси собствения си лагер преди изборите. Изобщо не е ясно дали подобен кандидат може да бъде одобрен.

В битката за Върховния съд са ясни доводите, които ще използват двете страни. Демократите ще насочат вниманието към факта, че от 1975 г. насам най-дългият период, в който Сенатът е успял да протака вота за номинация за Върховния съд, е бил 108 дни - това дава достатъчно време на президента да направи своя избор. Републиканците пък ще посочат, че кандидат, издигнат от държавния глава, има доста по-малък шанс да успее в последната година от президентския мандат. (Доклад от 1993 г., написан от Пи Ес Ракман от университета в Северен Илинойс показва, че до този момент 19% от номинираните съдии за Върховния съд са били отхвърляни в историята на САЩ. Почти половината от тях са били номинирани в последната година от мандата на президента.)