Апетитът идва с яденето, казва народът. При политиците идва с властта. Усвояването й дава нужния тласък към така лелеяните върхове на политиката и държавното управление. И открива пътя за партийното кадруване и разпределянето на публичните финанси (или "порциите на финансирането" по терминологията на Ахмед Доган).

В това отношение Меглена Кунева има наистина завиден апетит. Особено на фона на неособено сполучливото й представяне в партийно-политическото състезание досега. На първото си самостоятелно явяване на парламентарни избори през 2013 г. (а за нови партии първото участие обикновено е и най-доброто) личната й формация ДБГ взе 3.26% и не успя да се класира за Народното събрание. В настоящия парламент влезе благодарение на участието си в Реформаторския блок и разполага със 7 собствени депутати в парламентарната му група. Нищо впечатляващо, при положение че дори и позорно натиреният от ДПС Лютви Местан си има петима депутати. Само че Кунева стана член на правителството. При това не какъв да е, а вицепремиер по европейските политики. И това след като в края на 2014 г. прозря, че е



"разумно" създаването на коалиция с ГЕРБ



А само година преди това ги определяше като "мутри и монополи".

Едно нещо си нямаше Меглена Кунева в това правителство - портфейл. Но и това получи, след като Бойко Борисов й връчи образователното министерство. Защо точно нея избра без един ден опит в тази сфера - това само той си знае. Но откакто социоложката Румяна Бъчварова стана шеф на МВР, подобни решения не учудват никого. По-интересният въпрос беше защо самата Кунева се натискаше за този традиционно тежък и генериращ скандали ресор. Казват, че кучето е заровено в бюджета на ведомството, който в новия бюджетен период на ЕС ще набъбне много рязко. По договорената от страната ни оперативна програма за образование и наука министерството ще има за разпределяне 1.37 млрд. лв. до 2020 г. Така че "порциите" там са големи и този, който контролира раздаването им, ще се радва на значително внимание от страна на многобройните заинтересовани лобита. Какво ще стане със самото образование, е второстепенен въпрос. Както и с досегашния ресор на Кунева, който несъмнено ще остане на заден план при тежките политически турбуленции, които съпровождат промените в образователната сфера. При това в изключително лош момент, когато става ясно, че България може да бъде отделена от Румъния за Шенген, тъй като според Брюксел северните ни съседи се справят с правосъдната реформа далеч по-добре от нас.

Сега Кунева се готви за следващата си голяма политическа битка - приемането на антикорупционния закон. Основната идея в него е създаването на единна структура за борба с корупцията по високите етажи на властта. Очевидно е, че човекът, който ще оглави тази поредна държавна агенция, ще се сдобие с голямо влияние. Както и политическата сила, която ще го излъчи. Борисов едва ли ще позволи на заместничката си в правителството да даде този пост на неин кадър. Но



и Кунева със сигурност няма да сдаде подобна ценна позиция,



без да поиска нещо в замяна - най-малкото зам.-шеф в бъдещото звено. Изглежда вицепремиерът залага много на този проектозакон за политическото си бъдеще, след като нейни съпартийци дори си позволиха да отправят заплахи, че ако не бъде приет, ще трябва да се върви на предсрочни избори. Предупреждението е преди всичко към Патриотичния фронт и АБВ, които миналия септември не подкрепиха проекта при първото му гласуване в парламента. Но и към ГЕРБ, чиято работа напоследък (както се видя при избора на самата Кунева за министър) е да скърпват необходимите парламентарни мнозинства по какъвто начин могат.

Паралелно с това бившата еврокомисарка се подготвя да утвърди ДБГ като водещата партия в остатъчния РБ. Кунева отдавна прави планове за това, но противоречията с ДСБ, на които също им се щеше да водят дясната дружина, досега ги блокираха. Напускането на тъмносините откри пътя за обединяването на блока около ДБГ. С тази цел Куневата партия наскоро инициира изработването на "пътна карта за развитието и консолидацията на коалицията". Засега е ясно, че



излизането на ДСБ ще бъде компенсирано



с вкарването на нови десноцентристки формации като БНД на бившия царист Борислав Великов. Които ще трябва да се отблагодарят на Кунева, че са издигнати до ниво парламентарна формация. Така че нищо чудно до няколко месеца тя или някой от нейните партийни заместници да стане и председател на блока - пост, за който повече от година си съперничеше с лидера на ДСБ Радан Кънев. Ако той не й сложи прът в колелата с упоритото си нежелание да напусне РБ, въпреки че мина в опозиция.

Досега апетитите на Кунева и нейното обкръжение, макар и несъразмерно големи на политическата им тежест, не бяха особен проблем на фона на многобройните кандидати за постове и власт. Угаждането им обаче ще става все по-трудно в условията на едно разкапало се мнозинство, което вече почти не може да прокара собствените си политики в парламента. Така че ако ДБГ не се озапти малко, с времето все повече ще се превръща в генератор на напрежение и скандали. А на Борисов ще му става все по-трудно да ги търпи.