"Аз за 400 лв. няма да работя!" - случва се често да го чуя от около 25-26-годишни безработни младежи от семейства с добро финансово положение, жилище, с добро образование - средно или висше, но нямат и един ден трудов стаж." Това разказва Борислав Стоянов, който е назначен за младежки медиатор към общината във Велико Търново по програмата на социалното министерство. Борислав и стотината му колеги в страната имат нелеката задача да издирват свои връстници до 29 г., които нищо не правят, за да ги убедят да започнат работа или да се върнат към образование. Младежката безработица у нас остава висока - всеки пети млад човек между 15 г. и 24 г. според данните на националната статистика е без препитание, а още по-голям проблем са тези млади, които нищо не правят - около 250 хил. според различни оценки.

Недоверие и скептицизъм, липса на желание да започнат работа за заплата около минималната, която им се вижда твърде ниска, липса на подходящо образование за това, което търсят работодателите в конкретната община. Това са проблеми, които споделят във Велико Търново, Монтана и в Харманли. Борислав разказва, че се опитва да убеди младите, които не искат да работят за малко пари, "да направят личен компромис" и да започнат, за да натрупат поне някакъв опит, какъвто искат работодателите. Някои предпочитат сезонната заетост - няколко месеца на морето или на зимен курорт, следвани от месеци, в които просто се харчи заработеното. Борислав е успял от средата на миналата година до края на януари да говори със 114 свои връстници, да убеди 33-ма да се регистрират в бюрото по труда, а други 9 са си намерили работа без трудов посредник. Убедил е и един ученик да се върне в училище, което според него е най-трудната част от работата - с изпадналите от училище. "Другите тотално отказват, явно не съм бил достатъчно убедителен, но като цяло има голямо недоверие към институциите", споделя Борислав. Казва, че се опитва да обяснява като на приятели, че



случайното търсене по паркове и пейки



на безработни младежи не е особено ефективно. Че в по-малките градове и в селата е ходил по къщите на безработни млади, но реакцията е "враждебна на всички, не само на ромите". "Първото нещо, което ме питат почти винаги, е каква конкретно оферта предлагам", споделя Борислав. И тук започва трудният разговор защо е "за тяхно добро" да работят.

"За мен е по-изгодно да не съм на терен, а да посрещам младите в офиса, защото, ако аз ги потърся, те са някакси предубедени, не ми вярват, не се получава само да ги идентифицирам. Но като дойдат сами, има по-голяма тежест." "В месеца идват адски много хора", разказва и Бони Марангозова, младежкият медиатор в Харманли. Бони има ясна стратегия - агресивната реклама и доброто местоположение. Освен това казва, че трябва да е позитивна, за да ги надъха. "Мисля, че е много важно къде се намират младежките медиатори - аз съм в културния дом, до мен са библиотеката, кафенето, където се събират младите, има много мероприятия и съм видима. По принцип моите колеги са в общините, което е грешка, защото, като говоря с тях, там не ходят да ги търсят", споделя Бони.

"От няколко месеца търся счетоводител, но не мога да намеря. Проблем е, че има разлика между това, което могат, и позициите, които се обявяват. Много хора искат да работят, но нямат представа за какво става въпрос. Знаете как не е обвързано професионалното образование с бизнеса. Имат желание, но нямат опит и познания", разказва Виолина Каменова - медиатор в Монтана. Виолина е издирала 144 фирми и е прозвънила всяка една от тях, за да я имат предвид като посредник, ако се отвори място при тях. Казва, че



има открита дискриминация



при избирането на кандидат за позицията. Според медиатора най-трудно е с трайно безработните - над една година, защото те са отчуждени и не вярват, че могат да си намерят работа.

Младежките медиатори са назначени в изпълнение на националния план за европейската гаранция за младежите, която обаче за втора поредна година не може да заработи на пълни обороти. Всеки млад човек до 25 години трябва да получи качествено конкретно предложение за работа, стаж или да започне обучение до четири месеца, независимо дали е регистриран в бюрото по труда или не. Това условие е задължително за страните от ЕС по европейската програма "Гаранция за младежта", за която в общността са заделени 6 млрд. евро до 2020 г. От тях за България са осигурени близо 56 млн. евро. Принципът за 4-те месеца важи за всички страни в ЕС, трябва да е валиден и у нас, но на практика не е. Затова страната ни настоява пред Брюксел за "гъвкав подход за отчитане на резултатите" от младежката гаранция. "Въпреки че в абсолютна стойност броят на регистрираните безработни до 24 г. в България не е голям (по данни на НСИ 15% от регистрираните без препитание), отправянето на качествено предложение за работа или обучение за много, особено малки населени места, е сериозно предизвикателство. Поради естеството на икономиката, образователната система и разминаването между уменията на кандидатите и нуждите на работодателите, както и заради големия брой неучещи и неработещи младежи, в България е по-трудно да се отправи предложение на един младеж, отколкото в Германия, Австрия или скандинавските страни", аргументират се от социалното ведомство. Затова страната ни иска да не се гледа само броят на отправените предложения за работа на младите хора, а да се отчитат усилията на администрацията. Според данните на ЕС нищо неправещите младежи струват прескъпо на всички - 153 млрд. евро на година, или малко над 1.2% от БВП на съюза. Това е сумата от пропуснатите данъци, ползи и печалби, ако те работеха. Общите разходи за създаването на схемите за младежката гаранция се оценяват на 21 млрд. евро на година за всички страни.

В Харманли се оказва, че за младите има много оферти -



"всяка седмица по около двайсет"



Търсят се много шофьори за камиони и трактори, както и технолози за няколкото винарни в общината. "Ами не, не успявам да предложа на работодателите тези точно кадри. Няма много подготвени млади за технолози или за шофьори. Повечето са със средно образование и искат някаква по-обща работа" - думите на младежкия медиатор потвърждават данните на работодателите, че половината от тях не успяват да си намерят подходящите кадри. Бони обаче има и по-основни проблеми - младежите, които идват при нея, не знаят как да стигнат до фирмите, не знаят как да се държат на интервютата ("затова ги разиграваме още от влизането от вратата"), пишат заедно автобиографии и мотивационни писма. Медиаторите използват всякакви "екзотични" методи, за да привлекат вниманието на младите - брошури, работа с неправителствени организации, срещи и обучения. В малките общини идентифицирането на тези нищо неправещи млади е по-лесно.

По официални данни ситуацията на пазара на труда сред младите се подобрява. Зад цифрите обаче не стоят тези 60-70 младежи от Велико Търново, които "тотално" са отказали на Борислав да се регистрират. Няма ги тези, които живеят на издръжката на родителите си. Нито трайно безработните - над 1 година, които са обезкуражени и според Виолина са по-големият проблем. За всички тези групи трябват по-сериозни усилия.

ПО ДОКУМЕНТИ

Според данните на министерството резултатите от изпълнението на гаранцията за миналата година работа са започнали близо 57 хил. млади хора до 29 г. В тази група са и 24 380 младежи до 24 г. Повечето от тях - над 42 хил. - са намерили позиция в реалния сектор благодарение на посредничеството на бюрата по труда. На субсидирани места - платени от националния бюджет и с европейски средства - са започнали да работят над 14 700 души. Като цяло в последната година пазарът на труда започна да се възстановява и официалната безработица в страната намалява, включително и сред младите. Средно през годината близо 52 хил. млади в по-голямата група - до 29 г. - са били без препитание. Но те са по-малко от предходната година - през 2014 г. в бюрата по труда са регистрирани над 64 хил. младежи. В бюрата към декември с регистрация до четири месеца - каквато е целта на младежката гаранция - са записани 10 249 млади до 24 г., тоест за една година те са намалели с над 1500. Това означава обаче, че половината от тях не са получили предложение за работа в рамките на четирите месеца. Към декември миналата година регистрираните млади до 24 г. в бюрата по труда са 10 249 (с 1538 по-малко от декември 2014 г.).