Не мисля, че идиотите на пътя у нас са повече, отколкото другаде. Мисля, че са повече, погледнато общо статистически, болезнено тревожните хора, включително тези с волан в ръцете.

Видя ми се някак неадекватна кампанията, започнала срещу охранителите, след като четирима такива биха шофьор на софийското околовръстно след скандал на пътя. Не ме разбирайте погрешно - бабаитите с палки на пътя са зло, те заслужават мерки, съд и присъди. Но да се заема с това главният прокурор, да се включват като по команда всички медии, да се хвърля репресивният апарат на държавата към налагане на своеобразно джентълменство на пътя чрез проверки и обикаляне на скъпите чалгаджийници, ми се струва чудат маньовър. Нещо като онова китайското от времето на културната революция - дайте всички да избием врабчетата, като не им даваме да кацат и да си почиват, а да пляскаме и шумим с кречетала. Щото са вредни, кълцат ни реколтата. Оказва се по-сетне, че човешката енергия би била по-ползотворна за реколтата и самите човеци, ако се насочи другаде - да се мисли, изобретява и печели от изобретенията. От това и реколтата, и врабчетата биха добрували.



Бабаитлъкът, включително този на пътя,



не е инцидентно кацнало у нас прелетно пиле, уморено от дълъг полет. Бабаитлъкът е култивиран от столетия социален, психологически, дори географски феномен. Забележете какво каза един от охранителите пред една телевизия в оправдание на себе си и колегите: "Те и други бият, ама нищо не казвате за тях..." Нека поясним по-разширено какво ни съобщи този угрижен човек с тази простичка фраза: - Аз съм продукт на един модел поведение, наложено ми още по рождение. По-якият бие, по-нефелият отстъпва, кляка. Така беше в училище, така беше у дома, така е на улицата. Свикнах му бърже. Такъв е редът тук, в края на краищата. Бая пот хвърлих, та да съм от яките. Хеле пък с авери, направо сме сила! А едно келеме да вземе да ни се дуе... Как да не го ступаш! Ако не ступаш него, и други ще почнат да се дуят. Така лека-полека няма да има уважение, нищо няма да има!

Затова човекът е огорчен. "И други бият," значи бият всички, които могат. Обаче ние - в затвора, а за тях - нищо. Руши се представата за ред, за справедливост, за "опитоменост" на този свят.

Наскоро пианистката Венета Нейнска, учила във Великобритания, цитира тамошна сентенция: "За да възпиташ джентълмен, трябва да почнеш от дядо му." Няма как да почнеш от дядото на нашия бабаит. Защото и той е бил бабаит. Съответно - обект за подражание на малкия. Или - възможно е да е бил клефак, тоест - обект на роднински срам и желание да не си като него. Който няма сила да бие - мекушав, слабак, бунак. Комуто всички се качват на главата, дори жена му. Е, от кои да е човек, какъв избор да стори?

Не можем да почнем джентълменството нито от главния прокурор, нито от този дядо и по друга причина - дядото най-вероятно е напуснал тоя свят или скоро ще го напуска, убеден в неговите норми и педагогиката, която е предал на сина и внука. Не знам дали помните случай отпреди години, когато някакъв бабаит насини окото на Асен Агов, тогава депутат. Последният нещо му се беше скарал, задето паркирал твърде близо до стената, на тротоара. В свое оправдание заловеният по-късно бияч говореше такива неща: - не знаех, че е този, аз в моето всекидневно обкръжение и живот съм свикнал на пестници, отде да знам, ние така си изясняваме отношенията... Също беше искрено зачуден, както цитирания бияч по-горе.

Не казвам, че всички българи сме такива. Казвам, че преобладават уплашените и стресираните. Те са рожба на нелицеприятна за етноса ни житейска философия, която се концентрира в пословици, смятани за народна мъдрост. От типа на: "Бунак коня тимари, юнакът го езди"; "Стоянова майка плаче, а Бежанова не плаче", "Бунак лозе копае, юнак вино пие", "Преклонената главица..." и прочее - много са. Не зная дали това е мъдрост. Ако е мъдрост, то е време да я пратим в килера - убеден съм, че



и мъдростта старее и изнемощява



като всяко нещо на този свят.

Автомобилният път днес е катализатор на уплахата и стреса по простата причина, че изисква внимание и е нещо опасно поради мощта на возилата. При него и бабаитлъкът, и страхът по-лесно излизат наяве, като кашлица в задушно помещение са.

На живеещите в по-богати и с дълги нормативни традиции страни сигурно е направило впечатление колко повече толерантност като цяло има на пътя там - как лесно се отстъпва на другия, как с усмивка се дава предимство, как дори при инцидент нещата могат да завършат само с дружелюбна размяна на визитни картички.

Нека кажем и още нещо важно - джентълменството не е страхливост. Джентълменът не отстъпва от шубе, не хихика от боязън. Разбира се, никой не е тръгнал да ашладисва албионско джентълменство на балканска фиданка, то и не трябва. На онова джентълменство очевидно му е сипвана колониална торчица, освен другите закваски.

Но че е време да си сменим цивилизационното делене на бабаити и клефаци, съм сигурен. Особено на пътя. Но и в дискотеката, в училищния двор, навсякъде. От национален интерес е.