Оставете ме да работя, каза на журналистите при връщането си в агенция "Митници" през 2014 година Ваньо Танов. Каза го емоционално, почти като закана. Каза го така, че му повярвахме. Отиде си човек, който не пестеше сили и влагаше цялото си сърце в това, с което се захваща. Отиде си мъж, който трудно се плашеше. Това няма как да не му го признаят и най-големите критици. Накрая тялото не издържа на духа.

За двата си мандата начело на агенция "Митници" Танов показа, че когато наистина искаш да свършиш нещо, ще се намери и начин. Начинът в една пробита от корупция и финансови интереси система е само един - битка. Генералът си отвори много фронтове и не спечели всички от тях, но поне показа, че има знаме, зад което си струва да застанеш.

Издигането на Танов начело на митниците бе прието скептично от много наблюдатели. Модата на генералските назначения от първия мандат на кабинета "Борисов" предизвикваше снизходителни коментари и очакванията към Танов на фона на залога не бяха големи. И без корупцията митниците са много тежка система, със сложно еврозаконодателство. А с подкупите и разпъваните над контрабандата властови чадъри каузата изглежда изгубена на старта. Танов опроверга това и изненада много хора - говори се, дори и приятелите си. Той не просто не се побоя да влезе в тежки битки за повече приходи, но подходи учудващо последователно към проблемите в системата на митниците.



Танов започна с кадрово прочистване на митниците,



мина през допълнителното овластяване на митничарите и едва тогава тръгна на война. Всяка по-мащабна кадрова промяна може да се тълкува като политическа чистка, но усилията на шефа на митниците да наложи конкурсни процедури и професионален вход в системата следва да бъдат признати. Въведените от Танов тестове и ясни процедурни правила за назначаване в системата не случайно бяха бламирани веднага след махането му при предсрочните избори през 2013 г. Че този подход дава резултат, се уверихме и с ушите си при поредната порция подслушани разговори за оказване на политически натиск върху Танов за назначения. "Искра Фидосова: Там всичко окей ли е?" Ваньо Танов: Не е окей. Искра Фидосова: Защо? Ваньо Танов: Ами, щото на изпита има 2.90".

Ръстът в приходите е най-доброто доказателство, че тези промени са целели нещо повече от поредното политическо овладяване на митниците. Зад по-високите постъпления стоят поредица от законови промени, прокарани последователно по инициатива на агенция "Митници". За този период Танов успя да възстанови митническото разследване, да наложи монтирането на измервателни уреди за акцизните стоки, да засили електронния контрол в системата на митниците. Възстановяването на митническото разследване коства на Танов открит сблъсък с тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, който до последно отказваше да допусне намеса на митниците при разследване на контрабанда и акцизни престъпления.



Войната за нивомерите се разигра пред очите на всички ни -



покрай епопеята с отнемането на лиценза за данъчен склад на основния нефтопровод на "Лукойл България". Никой не очакваше държавна институция да стигне до крайна мярка към подобен крупен икономически играч, но немислимото се случи. Митниците бяха оставени сами в тази битка и я водеха твърдо дотам, докъдето можаха - до съда. После кабинетът падна, дойде друг началник и проблемът с липсата на нивомери по тръбата изчезна с отмяната на съответната наредба. На митниците им се наложи да водят тази битка за втори път през миналата година, като този път успяха да прокарат съответните промени на ниво закон. Само по себе си монтирането на нивомери и други контролни уреди за акцизните стоки, особено горивата, е огромна промяна в системата. Показателна за това е мъката около въвеждането на подобен технически контрол върху цигарите, който така и не успява да се случи.

Че много хора нямат интерес от силни митници, бързо се видя. В рамките на кабинета "Орешарски" се разбра, че по инициатива на ДПС се пише законопроект за сливане на агенция "Митници" и Националната агенция за приходите. Същата идея внезапно се оказа пръв приоритет и в началото на втория мандат на кабинета Борисов. Митниците устояха и на тази битка, поне засега.



Какво е коствало на Ваньо Танов това в личен план,



няма да разберем. Публично войната с "ЛУКойл България" донесе на Танов съдебно дело и обвинение за разгласяване на секретна информация за нивата на резерва от горива. Танов застана на подсъдимата скамейка заради неблагоразумието си да попита къде са наличните на хартия горива на резерва, след като данните за наличностите в "ЛУКойл Нефтохим Бургас" не потвърждават това. Твърди се, че това дело е целяло отнемането на допуска до класифицирана информация на Танов и в крайна сметка - отстраняването му. Танов бе разследван от нарочна парламентарна комисия и по обвинението за опъване на чадър над Михаил Михов, Мишо Бирата. Тук съмненията за външен натиск останаха, но Танов бе откровен до крайност пред парламентарната комисия. "Няма никакъв смисъл да се запознавам с документите и да се съобразявам с казаното досега по случая. Истината може да бъде само една. Повече от 80% от фирмите изпълниха изискванията на закона, а останалите са разчитали на някакви политически протекции - да не спазят изискванията на закона. Изводът го правя такъв, защото, след като беше отнет лицензът, собственикът, който по-късно почина, тогава беше изненадан. Той имаше нагласа, че както са вървели досега нещата, така ще продължат и в бъдеще", каза пред комисията Танов. В тази мръсна и трудна война той надали е бил изцяло в бяло. Но поне на хоризонта се виждаше зора.

Ваньо Танов едва не умря в края на първия си мандат. Беше на ръба. Тогава си почина за малко в Русенско и се върна да работи. Сега си отиде завинаги. Почивай в мир, генерале.