57 148 585 лв. Това са парите по европроекти, които са влезли в съдебната система от членството на България в Европейския съюз до края на 2015 г., показва проучване на "Сега". Излиза, че системата получава освен бюджета си и по над 6 милиона лв. годишно, за да се усъвършенства. Долу-горе за около 60 млн. лв. претендира съдебната власт всяка година над отпусканото й от държавата с аргумента, че едва ли толкова не й достигат, за да работи нормално. Излиза, че парите ги има. Ефектът обаче е неясен. Като знаем нивото на правораздаването обаче, няма как да не се запитаме дали от тези средства има реални и полезни резултати, или някой прибира хонорари за имитиране на дейности и си прави интересни воаяжи уж за събиране на опит в чужбина.

А липса на финанси във и за системата нерядко се сочи и като причина за много от слабостите й. В прословутата Единна информационна система за противодействие на престъпността например през годините потънаха милиони левове и евро. Системата все още не функционира и може би благодарение и на това много осъдени успяват да се укрият, преди присъдата им да бъде изпълнена. Скандал с евросредства превърна председателя на ключовия Софийски апелативен съд Веселин Пенгезов в подсъдим и попречи на намеренията му да се кандидатира за втори мандат.

Ето какво показва проучване на еврофинансирането на третата власт

Сред най-големите бенефициенти в съдебната система е Върховният административен съд (ВАС), който има няколко проекта за общо 3.9 млн. лв., показват публичните регистри. Те са озаглавени гръмко: "Компетентни административни съдии - гаранти за точното и еднакво прилагане на законите", "Компетентно и прозрачно управление на административните съдилища", "Повишаване на ефективността и прозрачността в работата на ВАС", "Създаване на надеждна среда за обмен на данни и комуникация между административните съдилища и на единна деловодно-информационна система за внедряване в тях". Тази институция така и не отговори на въпросите на "Сега" по реда на Закона за достъп до обществена информация, свързани с това на кого и колко е плащано за различните дейности по проектите й. Обещанията, давани преди финансирането, обаче са публични. Например, по вече приключилия проект за повишаване на прозрачността и ефективността се предвижда, че върху подобряването на работата на ВАС с гражданите и бизнеса ще бъде поставен специален акцент. Заложено е обновяване на интернет страницата на съда. ВАС наистина вече е с нов сайт. Но той няма заложените в проекта функционалности. Не могат да се поставят коментари. Има посочен имейл за жалби, сигнали и достъп до обществена информация. (След изпращане на заявление за достъп до обществена информация на въпросния мейл не се върна входящ номер, както се случи с останалите институции, до които "Сега" зададе въпроси, б.а.) Сред намеренията има и такова да се поддържа и английска версия на страницата, както и възможност за ползването й от хора с увредено зрение. На сайта няма нито бутон за английски език, нито пък за преминаване към версия за хора с проблемно зрение. За сметка на това има бутон "08.09.2105", натискането на който препраща към списък на кандидатите в отдавна приключил конкурс за секретар на колегия.

За сравнение - сайтът на Административния съд в Ямбол е преведен на 5 езика и има функция за хора с увредено зрение. Този съд също е бенефициент по проект - за скромните 57 420 лв. - "Осигуряване на пълна публичност и прозрачност в работата на съда".

По друг проект на ВАС се предвижда интеграция към единния портал за електронно правосъдие, разработен по проект на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това обаче не се е случило. В момента свързани с портала са едва 6 съдилища, като сред тях няма нито едно административно. Този проект на съвета е за над 1.2 млн. лв.

ВСС далеч не е бенефициент само по проекта за единния портал. През годините е финансирано реализирането на идеи на органа за общо над 10 млн. лв. Ако се съди по заглавията им, съдебната система вече трябваше да е ефективна и отчетна, магистратите и съдебните служители да са компетентни, мотивирани и обучени, капацитетът на ВСС да е укрепен. Все неща, които лесно могат да бъдат оборени и без да се четат обещанията по проектите.

По този "Компетентни и мотивирани магистрати и съдебни служители", на стойност 2.2 млн. лв., през 2009 г. хонорари за организация и управление са вземали членове на съвета, пресаташето му, IT специалистът му, както и главният му секретар. Сред очакваните резултати по този проект е единна система за оценка на натовареността на магистратите и съдебните служители. Това има пряко значение за качеството на правосъдието. Години след приключването на проекта обаче оценката на натовареността още е проблем.

Другият скъп проект на ВСС е "Обновени информационни системи за по-добро обслужване". В това са налети 2.1 млн. лв. Една от дейностите тук е създаване на портал за съдебни актове. Такъв наистина има, но в него не могат да се намерят актовете на всички съдилища.

Прокуратурата е бенефициент по проекти за над 13 млн. лв. В заглавията им ключовата фраза е "укрепване на капацитета". Обвинението е изпълнявало проекти за компютърно обучение на магистрати и служители, за развитие на човешките ресурси в областта на международното правно сътрудничество по наказателни дела, за взаимодействие с контролните органи, за изграждане на специализираните структури за борба с организираната престъпност.

Най-сериозният проект, за над 5.4 млн. лв., е за доизграждане и укрепване на прословутата Единна информационна система за противодействие на престъпността, която все още не е заработила. 250 хил. лв. от този бюджет е бил за проучване на опита на държави - членки на ЕС, две работни посещения от по 15 души, включително по двама преводачи в избрана европейска страна за по 7 дни. От прокуратурата се похвалиха с успех по този проект, т.е. тяхната част от ЕИСПП работи.

За да осветлят хонорарите, плащани по проектите на прокуратурата, от държавното обвинение са поискали разрешения от експертите, получавали пари, дали могат да разкрият самоличността им. На "Сега" беше предоставен списък само на тези, които са отговорили положително. По проекта за международното сътрудничество например най-големите хонорари са за трима прокурори от международния отдел на обвинението - съответно 11 880 лв., 10 560 лв. и 9750 лв., за координация и ръководене на проекта.

Националният институт на правосъдието също разчита на европари. През годините неговите идеи са му донесли над 10.5 млн. еврофинансиране. И друга обучаваща институция - Академията на МВР, е получавала външно финансиране през годините. Нейните проекти са за общо над 4 млн. лв. Най-скъпият от тях, който още се изпълнява, е по Швейцарско-българската програма за сътрудничество. По него от чужбина са налети 2 060 998 лв. за "утвърждаване на принципите за спазване на правата на човека в полицейската дейност в България". По този проект засега е плащано само за устен и писмен превод, както и за изготвяне на инвестиционен проект и осъществяване на авторски контрол за изграждане на полигон за симулации и внедряване на съвременни компютърни технологии. Правата на човека са акцент и по проект на Академията, финансиран със 741 432 лв. по Норвежкия финансов механизъм.

Като бенефициент пари от Европа е получавало и Министерството на правосъдието - общо над 11 млн. лв. Тази сума обаче изобщо не може да се мери с парите, спечелени от мастодонта МВР. От 2007 г. насам вътрешното министерство е получило над 247 млн. лв., огромна част от които са за купуване на техника.

"Сега" потърси информация и от Изпълнителната агенция "Одит на средствата от ЕС" за проверките им по проекти на съдебната власт и МВР. От предоставените данни излиза, че най-честите слабости по европроектите са обществените поръчки. Институциите допускат оценката на офертите да е по неясна методика, спечелилият кандидат да не отговаря на изискванията, конкурентите да са неравнопоставени. Случва се и неправомерно служители на бенефициентите да получават хонорари по граждански договори за дейности, които влизат в трудовата им характеристика.



РЕАКЦИЯ



На въпросите на "Сега" за това дали според Европейската комисия финансирането по проекти на съдебната система и МВР дава реален резултат, говорител от Брюксел отговори: "ЕК подкрепя използването на фондовете в България за подпомагане на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Приветства и факта, че България е изразила интерес да привлече допълнителна техническа помощ, както е посочено от министър-председателя, и насърчава страната да се възползва пълноценно от всички възможности. Докато финансирането от ЕС може да улесни процеса (например чрез подкрепа за обучението на магистрати или инвестицията в новата ИТ инфраструктура), то може да бъде само подкрепа на националните усилия за реформа. В последния си доклад комисията призова България да ускори напредъка по изпълнението на препоръките на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност".

---

Тази статия е разработена с подкрепата на Програма достъп до информация и фондация "Америка за България".