На фона на дългогодишния просветен застой 2015 и 2016 г. определено може да бъдат наречени бурни за родното образование. М. г. новият училищен закон най-сетне беше приет. Той въвежда нова структура и влече след себе си драстични промени за учениците - като се почне от учебниците, завършването на основно образование в седми клас и силно профилираната подготовка в 11-и и 12-и клас и се стигне до тоталната реорганизация на училищната мрежа и държавното финансиране за частните школа. "Пълнежът" на реформата обаче са десетките подзаконови актове, сред които 19-те държавни образователни стандарта, които реално ще кажат как да се случат замислените промени. На първо място с тази задача е натоварено Министерството на образованието, но за ефективното изпълване със съдържание на новите правила има още куп отговорници - общини, издателства, директори и учители, та дори родители. Кой какво трябва да свърши през 2016 г.?



Министерството на образованието



Законът за предучилищното и училищното образование влиза в сила на 1 август 2016 г. най-напред за първолаците и петокласниците. Това означава, че те трябва да учат по нови учебни планове и програми, а оттам - и по нови учебници. Първата и най-спешна задача пред просветното министерство бе да изготви три нови стандарта - за учебните планове, общообразователната подготовка и учебниците, въз основа на които да приеме нови програми за 1-ви и 5-и клас. Успя, макар и с близо 2 месеца закъснение. Но поради късното приемане на закона до 15 септември т.г. почти не остава време за цялата процедура по оценяване, издаване и разпространение на новите книги. Развръзка на този проблем все още няма.

Учебните планове и програми за още три класа - втори, шести и осми, трябва да влязат в сила от следващата година, но тук също започна да се трупа изоставане покрай скандалите с робството. Кунева реши да се допита до учителите в серия обществени дискусии. Кога ще бъдат обобщени предложенията на преподавателите и кога ще видим черно на бяло новите програми още не е ясно. По същия начин не е известно и защо новият екип на МОН не публикува новите програми за всички класове, както обеща, за да стане най-накрая ясно кое в кой клас ще се учи, кое се маха и какво ново се добавя.

В следващите 6 месеца МОН трябва да подготви още 16 държавни образователни стандарта - за предучилищното образование, за профилираната подготовка, за институциите, за финансирането, за инспектирането, за управлението на качеството, за заплащането и т.н. Дори наглед скучни стандарти - като този за информацията и документите - те са изключително важни, защото от тях в конкретния случай зависи какво ще е съдържанието на свидетелството за завършено основно образование, което вече ще се взема в края на 7-и клас, а не в осми. Излиза, че МОН трябва да приема по 2-3 стандарта на месец, което изглежда невъзможна мисия, като се има предвид, че за първите три бяха нужни почти три месеца. Засега е представен само стандартът за предучилищната подготовка, а от ведомството на Кунева твърдят, че са готови с още три.

Освен това министерството е натоварено и с много други подзаконови актове. До 1 ноември т.г. например трябва да бъде изработен правилник за дейността на центровете за специална образователна подкрепа. Същият е срокът и за изготвянето на правилник за дейността на 28-те регионални центъра за приобщаващо образование (бившите ресурсни центрове). Трябва да се напишат и правила за устройството и дейността на новите обществени съвети в училищата. Нелека задача ще е цялостното преобразуване на инспекторатите и особено създаването на национален инспекторат по образованието. До май т.г. трябва да се промени и законът за професионалното образование, за да е в синхрон с училищния закон.



Общините



Законът въвежда нова структура на образованието, според която основна степен ще се завършва в 7-и клас, а не в осми, а гимназията се разделя на два етапа - до 10-и и до 12-и клас. Това предполага мащабна реорганизация на почти цялата училищна мрежа, за което отговорни са основно общините. Заповедите за откриване, преобразуване, промяна и закриване на общински и държавни училища и на специализирани обслужващи звена се подписват от просветния министър. Мотивираните предложения за това обаче в повечето случаи ще се правят от общините с решение на общинските съвети след становище от съответното РУО.

Всички 1325 основни училища (I-VIII клас) например ще трябва или да съкратят един клас и да обучават само до седми, или да се преобразуват в нов тип школа - обединени от 1-ви до 10-и клас. В първия случай това ще доведе до съкращения на учители, във втория - до недостиг и търсене на още преподаватели и ученици, за да не бъдат закрити съответните школа. Затова и общинските съвети ще трябва седем пъти да мерят и един път да режат, когато решават съдбата на дадено школо. Основните училища ще могат да се превърнат и в начални училища (до 4-ти клас), като срокът за това е до 31 май 2017 г.

Заварените с влизането в сила на новия закон прогимназии (V-VIII клас) трябва да продължат да съществуват като основни училища (I-VII), а сегашните гимназии (IX-XII клас) - като профилирани гимназии (VIII-XII клас). Сегашните гимназии с профил "природо-математически" и "хуманитарен" с прием в пети клас могат да продължат да обучават в V, VI и VII клас, а могат и да бъдат преобразувани в средни по желание на школото. Заварените с влизането в сила на закона основни и прогимназиални училища имат право да извършат обучение в осми клас и през 2016/2017 г., като издават свидетелство за това.

На 1 август професионалните гимназии по земеделие трябва да преминат към общините (сега са към агроведомството). Тук опасенията са, че заради хроничния финансов недоимък на общините ще се стигне до ликвидиране на доста училища, даващи земеделско образование. Болничните училища трябва да бъдат затворени до 1 януари 2017 г. или да се преобразуват в центрове за подкрепа на личностното развитие.

Общините са натоварени и със задачата до 1 ноември т.г. да определят с решение на общинските съвети дейността на центровете за подкрепа на личностното развитие, в каквито ще се превърнат сегашните извънучилищни педагогически учреждения като младежки домове, центрове за работа с деца и др. До 1 януари догодина пък трябва да са издали и правилниците за устройството им.



Директори и учители



Конкретните детайли на реформата до голяма степен ще се изпълняват от училищните директори и, разбира се, от учителите. Те ще трябва да преведат на обикновен език новата философия на закона и на вървящите след него стандарти и нови правила, както и да се научат да използват нови методи на преподаване. На първо време учителите ще бъдат натоварени с нелеката задача да прегледат и оценят десетки учебници дали са пригодни за прилагане в клас, тъй като от новата учебна година ще има неограничен брой учебници. След това, с влизането в сила на закона, помощник-директорите ще трябва да се преназначат на длъжност заместник-директори, възпитателите в полуинтернатна група следва да станат учители, а младшите учители и младшите възпитатели - просто учители и възпитатели.

Преобразуването на училищата, както и новата философия на закона в 11-и и 12-и клас да се наблегне на профилирана подготовка ще доведе до преизчисляване на нормативите на редица учители. Тук преподаватели и директори, съобразно възможностите си и желанията на учениците, ще имат роля и при избирането на въпросните профилиращи предмети.



Родителите



Създаването на обществен съвет към всяко училище или детска градина е отговорност на родителите, от които зависи дали новата постановка за реален обществен контрол ще стане факт. Директорът следва да свика събрание, на което родителите да изберат свои представители - минимум трима. В обществените съвети трябва да има и един представител на финансиращия орган, а ако школото дава професионална квалификация - и човек от бизнеса, който се излъчва от областния управител. Заседания трябва да се провеждат поне 4 пъти годишно, като общественият съвет ще може действително да влияе върху директорските решения - например като съгласува училищния план и избора на учебници, като участва в атестирането на директорите и др.