Новите общински управи надхвърлиха сто дни. Вместо оценка ще ви разкажем няколко малки, големи и още по-големи истории от последните дни.

Във Варна, след като общината буквално открадна грамадата в памет на Пламен Горанов, заповяда още по-буквално никаква грамада да не се появява повече. В. "Сега" описа на 2 март как изчезна големият куп с камъни, добавихме, че покрай скорошен малък протест отново са се появили два-три камъка - срамежливо и с неудобство, край бордюр на градинка. После изчезнаха и те. На 3 март, когато се навършиха 3 години от смъртта на Горанов, граждани поискаха да направят панихида пред сградата на общината. Получиха следното писмено нареждане от зам.-кмета Тодор Иванов: "Да се спазват чистотата и общественият ред на района, да не се поставят камъни и други предмети". После се появиха още няколко камъчета (все по-настрани) и бележка с въпрос "Защо община Варна се страхува от своите граждани?". Питането обаче бе изключително неуместно, тъй като



община Варна не се страхува от никого,



най-малко пък от своите граждани. Страх няма, затова и си позволява подобна безпардонност. Няма страх, понеже кмет, заместници, мнозинство в общинския съвет насреща си нямат нито политическа опозиция, нито медии, нито граждани. Те даже бяха избрани с 60 и повече процента, заради което могат да благодарят на опозиция, медии и граждани.

В Стара Загора процентите бяха още по-големи. Сега там общинската управа започва да строи квартал. Истина е. Все бяхме чували да се строят кооперации, хотели, ваканционни селища, затворени комплекси.... Ама цял квартал, и то общината?! Кой каза, че след 10 ноември нищо не се строяло? Ето, строи се - браво. Интересното е, че се строи върху парк. Казва се "Бедечка" - разорават се терени, трасират се улици, проектират се булеварди.... Е, по документи гората не е парк. Казусът е същият като с варненската Морска градина - гората и алеите са парк, обаче през годините са реституирани имоти и изведнъж престават да са парк. Общинският съвет гласува застроителен устройствен план. През 2013 г. кметът Живко Тодоров предлага да се забранят градежи в двете трети от територията, но съветниците от собственото му мнозинство и партия отхвърлят предложението ("Ето, опитах. Аз съм добър, те са лоши"). Така Стара Загора е на път да се лиши от едно от малките места за отдих и отмора.



Но какво пък, кой е против?



Против са шепа граждани, които медиите титуловат "еколози" (глупав етикет, те са просто граждани). Огромното мнозинство жители на Стара Загора нехаят, нехаят местните вестници, опозиция в общинския съвет и тук няма.

Баталиите в Пловдив покрай т.нар. тютюнев склад са известни. Хората тук се надигнаха, нов хотел вероятно няма да има, обаче и склада го няма. Политическа опозиция също няма. След като липсва, и тази общинска управа ще прави каквото си иска. Преди две години тя потвърждава старото решение за събаряне и няма никакво значение дали сградата де юре е била паметник на културата, какво е казвало ресорното министерство и т.н. - била е ценна, не е трябвало да се руши. Но кой в Пловдив, тази европейска столица на културата, да възроптае? Обикновените хора не са разбрали навреме, пък и не им е това работата. Повечето местни медии са в същите общинско-олигархични зависимости, както и повечето национални с държавата. В Пловдив БСП се управлява от Георги Гергов, а Реформаторският блок, който трябваше да е опозиция на ГЕРБ, управлява с ГЕРБ. Пловдив няма тютюнев склад, обаче след местните избори си има цели 7 зам.-кмета,



продукт на местния политико-икономически сговор



И областен управител си има, който едновременно е и гербер, и реформатор (Здравко Димитров, който напусна партията на Борисов, за да се кандидатира за кмет от РБ, а след местния вот стана губернатор; бившият такъв Розалин Петков бе приютен като заместник на Иван Тотев в общината - чудите се какво е олигархия - това е!). В тази политическа и обществена идилия не тютюнев склад, ами и мост над Марица да реши да събори община Пловдив, ще го направи.

Кметовете на София и Варна не са представили пред общинския съвет програма за мандата, каквото е изискването на закона за местното самоуправление. Кметовете, които са я представили, така са я написали, че трудно биха вързали тройка във всяка гимназия или университет, където се учи как се пишат програми. Но в целия този сюжет това е най-най-най-малкият проблем. Премиерът Борисов спря обществени поръчки на кметовете си във Варна и Бургас, без да има право да ги спира. Обеща да бъдат пуснати "честно", по новия закон. И стигаме до огромен парадокс - той, бащицата им, създателят, им се яви като опозиция. Но хайде на бас, че по новия закон победителите в поръчките ще бъдат пак същите. Хайде и на бас, че



голям страх тресе десетки кметове -



във всеки един момент Борисов може да ги хвърли на вълците. Страх тресе и Борисов, защото един ден ще падне от власт, а падне ли (знае го), съдник, при липсата на съд и опозиция, може да му бъде площадът.

Най-големият проблем всъщност е, че местната власт започва да има значение само за тези, които я упражняват. Хубаво време за тях, безвремие за останалите. 100 дни нямат значение.