Произнася се "тилтро" и се дешифрира като Targeted Long-Term Refinancing Operations, целеви дългосрочни операции за рефинансиране. Това е програмата на ЕЦБ (Европейската централна банка) за борба с дефлацията и депресията чрез ударно помпане на паричен ресурс през банковата система в реалната икономика. Целта е да съживи кредита за бизнеса въпреки, меко казано, мекото състояние на банките. Като всички финансови институции по света и европейските банки са затрупани с проблемни кредити и притиснати до стената от все по-драстичните изисквания на регулаторите и хайките на прокурорите. Те дезертират от ролята си на кредитен посредник между спестителите и потребителите на капитал. Не могат да си позволят нов кредитен риск, някои трудно издържат досегашния. Затова приоритет на паричната политика е борбата с дефлацията по метода на Ахил: ЕЦБ опитва с порой от евтини пари да отмие камарите кредитен тор, както героят почистил оборите на Авгий. Хвърля пари,



за да не стане като в България,



където под брюкселски натиск тестваме най-дивия сорт икономическа политика: да се оправя кой как може. Така у нас банките тънат в ликвидност, но намаляват заемите за бизнеса, депозитите се увеличават (липсва друга разумна алтернатива), макар че лихвите падат, а скоро ще станат и отрицателни както в еврозоната. Въпреки всичко в края на 2015 г. българските банки записваха нови рекорди: за свръхликвидност и максимална (за 7 години от върха кризата насам) печалба. Ако само 2-3 месеца банките в еврозоната (или в САЩ, или в Япония) попаднат под същата преса, ще се споминат 1/3 до половината, а заедно с тях ще си заминат флагманите на глобалния бизнес, спестяванията и сочните пенсионни фондове, цялата им икономика на потреблението. Такова връщане на индустриалните нации обратно в XIX век никой не се гласи да допусне, нищо че владетелите обявиха



системата за финансова сигурност в несъстоятелност



и банките вече не могат да разчитат на спасение с държавни пари. Ролята на спасител поеха централните банки. Вече няма да изземаме чрез данъци частта от парите на хората и бизнеса, нужна да пазим банковата флотилия от потъване. Сумите за спасяване на банките вече ще отнемаме пряко от спестителите по два начина: пряко всеки ще си плаща, за да държи пари в банките, а успоредно с това централните банки ще бълват пари и вече ще плащат на банките да ги вземат и да ги дадат назаем на бизнеса. Методът "приватизиране на печалбите - национализиране на загубите", чийто двигател беше фискът чрез държавния бюджет, фалира. Да живее



директното социализиране на загубите и риска



чрез изключително сполучливо назованата 1) и възродена програма "Тилтро 2.0" на ЕЦБ. Обявената преди дни версия всъщност възражда програмата със същото име, която ЕЦБ пусна в действие през 2014 г. и за 2 години тотално за втори път се провали. Сега е третият опит. В началото (2008 г.) бе идеята да се наводни еврозоната с пари, банките да плуват над водата с проекта "Литро" (LTRO, дългосрочни операции по рефинансиране). "Литро" бе свенлив опит, даде на банките в еврозоната твърде малко - "само" достъп до дългосрочно рефинансиране. Дотогава ЕЦБ даваше пари само за кратки срокове, обикновено 91 дни, банките не можеха да ползват пари от ЕЦБ за кредитен ресурс. "Литро" им даде възможност. Не стана. Банките не се трогнаха, не хукнаха да кредитират и да възраждат бизнеса. Наложи се ЕЦБ да направи нова крачка по наклонената плоскост с първата програма



"Тилтро" - прехвърляне на риска от загуба



върху спестителя, нежно наричано "монетизиране на риска". Тази трансформация се крие зад добавеното "Т" ("целеви"). С "Тилтро 1.0" ЕЦБ купуваше част от кредитните портфейли на банките, т.е. поемаше от името на държателите на евро кредитен риск. Първо, имаше строги изисквания за качество на рефинансираните заеми, но интересът на банките към "Тилтро" беше никакъв. А трябваше по план да пласират нови заеми за трилион евро. Затова ЕЦБ махна изискването за качество, взе да купува "по изключение" и второ, и всякакво качество заеми в "проблемни страни" (Гърция и Португалия). Пак не стана. Вместо трилион парите по "Тилтро" са само 20 млрд. евро и падат, а пикът беше през декември 2014 г. със 120 млрд. евро (към 10% от планирания обем). Пита се



защо "Тилтро" се проваля?



Според ЕЦБ причината е в дохода. Банките не щат да кредитират, защото от това губят и са подложени на чист терор от директивите, които им налагат да вдигат капитала, за да поемат риска от загуба. С новата, втора версия "Тилтро" ЕЦБ вече ще плаща на банките да кредитират, в същото време ще им взема такса, ако държат неизползвани пари. С парите от ЕЦБ банките ще могат да купуват свои облигации, т.е. да печелят и от старите емисии. Пак няма да проработи,



банките свикнаха да печелят без риск,



дори да им плаща ЕЦБ, те бягат от кредити за бизнеса. Психобанкери взеха да умуват, че банките изпитвали "умора от риска". А вината всъщност е в малоумните законодатели и последните евродирективи, които наложиха тежки наказания, почти забрана за кредитиране. И бонусът, отрицателната лихва, и всички програми на ЕЦБ няма да помогнат. В един форум един колега от Лондон на име Владимир Роянковски най-ясно обясни проблема: "Не можеш да накараш животно да пие вода, когато иска пиш-пиш", вцепенено от страх. Сега ЕЦБ е на ръба на пропастта и мъдри следващата крачка. Тя ще е да поеме пряко риска от кредитите за бизнеса, банките ще станат просто (яко платени) отчетници. Ще им освободят рефинансираните в ЕЦБ заеми от изискванията за провизии и адекватен капитал. За нас във финансовата периферия това значи, че трябва час по-скоро България да влезе в еврозоната. С всяко ново облекчение ЕЦБ дава на бизнеса в стара Европа по-уютна изкуствена среда, а бизнесът у нас става относително по-слабо конкурентен заради свития и скъп кредит, лишен от достъп до хранилката на ЕЦБ.

- - -

1) Tilt се превежда като "наклон, навеждане, движение в наклонено положение", а като прилагателно "наклонен, наведен, накривен".