- Д-р Ганев, 2015 г. се оказа изненадващо добра за българската икономика - 3% ръст, седми най-добър резултат в ЕС. На какво се дължи този неочакван успех и има ли шанс той да се повтори през 2015 г.?

- Да, данните за миналата година, особено за последното тримесечие, са много хубави - и инвестициите са дръпнали, и потреблението се качва, и износът расте по-бързо от вноса. Една лоша новина няма. Само че това до голяма степен се дължи на конюнктурата. Първо, дойде краят на петилетката, всъщност на седемлетката за старите еврофондове, а ние, както е известно, сме царе на ударното усвояване в последния момент. Така че имаше голямо харчене на европари в края на 2015 г. Другият фактор бе евтиният петрол, което бе добре и за потребителите, и за бизнеса. И третият важен фактор - еврото отслабна изненадващо много и направи европейския износ, а с това и българския, който е основно към ЕС, доста по-търсен.

От тези три "мотора" обаче през 2016 г. май нито един няма да работи. Започна новата седемлетка, тепърва тръгва усвояването на новите еврофондове, тази година очевидно няма да има голямо харчене. Петролът не само спря да пада, но след 27 долара за барел преди дни се качи над 40 долара, което си е 50% поскъпване. Трето, еврото едва ли ще пада още. Така че тези три неочаквани бонуса от 2015 г. са изчерпани, горивото в тези резервоари е на привършване.

Тогава какво да очакваме тази година? В добрия сценарий се случват позитивни неща, продължава да се възстановява потребителското доверие, инвестициите набират скорост, оптимизмът има заразен ефект, може и някои реформи да се случват. Всичко това може да донесе отново 2-3 процента реален икономически растеж.

В по-лошия сценарий ще се върнем към познатия хилав растеж отпреди 2015 г., а ако влезем в политическа криза, което би влошило нещата - може да има и нула растеж.

- Защо в последните години румънската икономика се развива с по-висока скорост от нашата?

- При това те изкараха кризата по-тежко от нас. Според мен отговорът е ясен - ключовото е, че си направиха правосъдната реформа и борят корупцията, ама наистина. В Румъния бизнесът и гражданите вече знаят, че политическата класа не е недосегаема и не е над закона. И това важи и за премиери, министри... Инвеститорите са спокойни, че има правила, и поемат рискове. Там бизнесът не се страхува, че могат да му спретнат разследване по фалшив сигнал, че могат да му откраднат фирмата. Това в Румъния не може да се случи - ако някой се опитва да рекетира бизнеса, ще го разследват и бързо ще го пратят в затвора.

- Но в България се чуха коментари, че румънската правосъдна система е лоша, защото се израждала в инструмент за политически репресии - слугувала на днешните управляващи срещу предишните?

- Това не е вярно, защото и действащи министри си губят постовете, ако са уличени в престъпления. Защото има присъди и има политици в затвора и те са от различни партии. А в България няма нито един политик зад решетките. И това създава усещане за безнаказаност. Предприемачите го знаят и са наясно, че неприкосновените могат да им спретнат всякакви номера и атаки. И затова често предпочитат да заложат на сигурно в други държави, например в Румъния. Румъния е по-голям пазар, предлага по-добър бизнес климат, успя да направи важни структурни реформи. Затова се и развива по-бързо от нас.

- Виждате ли у управляващите воля за борба с корупцията и мафията? Добре ли е, че премиерът взе да спира съмнителни обществени поръчки?

- Очевидно има промяна в поведението. Дали е катарзис или друго, не знам. Но е сигурно, че някои от спрените търгове бяха съмнителни и в този случай задният ход е добър вариант. И друг път съм казвал, че този премиер, за разлика от други, знае как се включва на задна скорост и го отиграва добре. Предстои да видим обаче накъде ще поемат спрените поръчки и дали новите процедури ще са прилични. Идния месец ще влезе в сила нов закон. Има спор дали е по-добър от стария, или отваря нови врати за корупция. А истината е, че никой закон не може да замести добрата воля на този, който взима решенията за парите на данъкоплатците. Ако намерението на политическата класа е да продължи на краде, какъвто и закон да има, тя ще продължи да краде.

- Центърът за либерални стратегии, Програма "Достъп до информация" и Прозрачност без граници" започнахте разследване за "кражбата на века" - "Досиетата КТБ". Какво целите?

- Искаме да изясним какво се случи и какво трябва да се промени, за да няма втора КТБ. КТБ е рисков проект, който се е разраснал неимоверно в нездрава симбиоза с политическата класа, магистратурата, държавни органи, медии, и е било въпрос на време да се срине. Как се е стигнало до това, защо нито една "имунна система" не е сработила? Цветан Василев и партньорите му са ползвали банката като инвестиционен фонд, а никъде по света това не е разрешено. Ако искаш да си фонд, привличаш инвеститори и тогава пазаруваш предприятия като БТК, НУРТС, "Дунарит" и т.н. Ако си банка и привличаш депозити, не можеш да правиш рискови и дългосрочни инвестиции.

Искаме да стигнем до конкретни факти и имена. Ще търсим документи, ще разпитваме хора от групата КТБ, от "банков надзор", ще интервюираме банкери, анализатори. Не може някой да разиграва 7 млрд. лева на инвестиционен хазарт и имунните защити на обществото да не сработят. Примерно НУРТС е губеща инвестиция. Да не говорим за изтичането на заеми от КТБ за медийни проекти. Това са изначално лоши кредити - давани са с ясното съзнание, че едва ли ще бъдат върнати.

- Ще се превърнат ли бежанските вълни в икономическо цунами?

- В голямата си част това са млади, активни хора, в работоспособна възраст, с някаква квалификация, противно на изградените стреотипи - особено от Сирия, която бе светска държава с нелошо образование. Мои приятели от международна организация бяха в Турция, точно срещу Алепо, бяха удивени от сирийско момиче, което два пъти прекосявало границата и всички бойни полета, за да си взима изпитите за лекар в Алепо. Това са хора, които биха желали да работят и да се развиват, имат амбиции.

- Ами езиковата бариера?

- Тя се преодолява, има арабски общности навсякъде в Европа вече, които могат да помогнат за адаптацията на тези хора.

- А социалната цена - преди мигрантите да се интегрират, те ще получават помощи от държавата?

- Това е проблем наистина. Бежанската вълна оголи една от "склерозите" на европейския социален модел - държавата на благоденствието, която гарантира страшно много неща на страшно много хора и това я прави много уязвима. В момента, в който бежанците пристигнат в социалната държава и получат документ за пребиваване, изведнъж се сдобиват с много права за всякакви неща. Това е проблем на модела на Европа, не на бежанската вълна, тя просто много ясно го показва.

Знаете ли, че в САЩ преди един век, между 1908 г. и Първата световна война, всяка година са влизали легално, с документи, имигранти колкото 2% от населението (2% за Европа означава всяка година да прииждат около 10 млн. души). В САЩ са влизали огромен брой пришълци, да сте чули това да е довело до проблеми? Обаче там, в несоциалната държава, принципът е бил - идвай, оправяй се както можеш, не очаквай държавата да ти помага, да ти дава помощи. После се чудим защо онази икономика дърпала напред.

Един от проблемите на социализма, за който още Хайек пише, е, че той е ксенофобски. Когато направиш всички тези социални неща, като дойде чужденец, местните скачат - защо той ще ми взима привилегиите. И започват да се ограждат. Социализмите са много по-войнстващи, склонни да влизат в конфликти, което го доказва и комунизмът, и националсоциализмът. В крайна сметка, като дадеш толкова много права на едно население, трябва да го пазиш с ограда.