Казват, че неуспехът е важен урок в развитието на детето. Лошите резултати в училище обаче често завъртат ученика в порочен кръг на провали, демотивация и нови провали. Едно изследване на децата от групата с най-ниски резултати в международното изследване на грамотността на 15-годишните PISA 2000 в Канада показва, че те са с повишен риск да отпаднат от училище. Друго изследване - от Дания, пък установява, че децата, които са на ниските нива по четене, остават с този дефицит и като възрастни. 61% от 15-годишните, попаднали в двете най-ниски нива на грамотност според PISA, остават на дъното и в последващи изследвания като по-големи.

Логично е да предположим, че критично ниските нива на знания по четене и смятане водят до лоша, неквалифицирана и зле платена работа, но това не е единственото зло. Според различни изследвания те са обвързани и с лошо здраве, непълноценен социален живот. В по-глобален план неграмотното население забавя в дългосрочен план икономическия растеж на една държава. Децата с ниски познания са фокус на нов доклад, публикуван наскоро в рамките на изследването на грамотността на 15-годишните PISA 2012.



Какво показват данните?



Средно в 65-те страни и икономики, наблюдавани в изследването, 28% от 15-годишните са под критичния минимум знания в поне една област - четене, смятане или природни науки. Повече деца са на критичния минимум по математика, отколкото по другите предмети - 23% при 18% за другите. 12% от деветокласниците са слаби и в трите области, а 3% са практически неграмотни. Къде сме ние? Резултатите са печално известни - 39.4% от 15-годишните ученици в България са неграмотни и имат само елементарни четивни умения. 43.8% са под критичните нива по математика, а в областта на природните науки делът на учениците със слаби постижения е 36.9%. С тези резултати деветокласниците у нас са на последно място в ЕС по математика и четене, а по природни науки заемат предпоследното място. При випуск от 59 684 деца (в девети клас) 26 116 показват ниски резултати по математика, 23 510 - по четене, 22 023 - по природни науки. Забележително, 17 051 деца показват ниски резултати и в трите области.

България изпъква и в друга негативна тенденция - връзката между ниските резултати и социално-икономическия статут. Средно за изследването 37% от децата от непривилегирован произход са с ниски резултати по математика при приблизително 10% при тези от горните социални групи, или 27% разлика. В България обаче разликата между двете групи е много по-голяма - 50 на сто. На нашето дередже са Чили и Уругвай, докато при отличниците на PISA, като Хонконг и Корея, разликата е по-малко от 10 п.п.

В повечето страни разликите в резултатите на момичета и момчета са големи и сложни. Тук причината не е толкова в реалните възможности, колкото в различни културни и социални стереотипи - момчетата например по-често прекарват свободното си време с компютърни игри, а



момичетата повече четат за удоволствие



В същото време обаче момичетата обикновено не очакват да се представят добре по математика и повече се страхуват от този предмет. Средно за страните участнички 14% от момчетата и 9% от момичетата не покриват критичния минимум в нито една от трите области. Момчетата са много по-назад от момичетата по четене - 24% от момчетата, но само 12% от момичетата са под критичното ниво. В природните науки 19% от момчетата и 17% от момичетата се представят под минимума. Разликата е особено подчертана у нас - 10 п.п., що се отнася до науките. По математика картината е обърната - 24% от момичетата и 22% от момчетата не се справят средно за изследването.

Очаквана е връзката и между семейството и знанията на децата. С по-лоши резултати са децата, които растат с един родител - ако вземем математиката, 26% от учениците с един родител и 20% от тези с двама родители са под критичното ниво. Авторите на изследването обаче посочват, че този фактор има по-слабо влияние върху представянето на децата от другите като социално-икономически статут, пол и др.

У нас обществото традиционно е настроено срещу ранното започване на училище, но ранният старт дава предимство, показва новият анализ на данните от PISA 2012. Наличието на някаква форма на предучилищно обучение е силен фактор за прогнозиране



ще има ли детето проблем



в девети клас. При това има значение колко години е било това обучение. 41% от децата, започнали директно в първи клас, са под критичния минимум по математика. В тази група са 30% от децата, учили предучилищна за по-малко от година и 20% от тези, които са карали над 2 години предучилищна. Тук всички страни, вкл. България, показват големи разлики с изключение на Латвия, Естония, Ирландия и Албания.

Още един дискусионен въпрос - за повтарянето на класовете, намира до известна степен отговор в данните. PISA определя практиката да се повтаря класът при лоши оценки като изключително спорна. Целта уж е децата да наваксат с изоставането, но всъщност резултатът обикновено е обратният - рискът при тези деца да отпаднат от училище е по-висок, отколкото при другите. Техните знания са и драматично по-слаби от тези на децата, които са подкрепяни да преминават от клас в клас. България е посочена като пример за драстична разлика между повтарячите и останалите - над 50% в резултатите по математика. Тук сме в компанията на Чехия, Гърция, Латвия, Литва и Словакия. Само в Корея и Шанхай разликата в знанията е под 15%.



-------------

Кои са те



Ако вземем предвид резултатите по математика, 43% от тези деца идват от семейства с ниски доходи, 51% са момичета, 18% са имигранти, 15% говорят у дома различен език от този в училище, 35% живеят в селски райони, 20% са с един родител, 11% не са посещавали предучилищни занимания, 30% са повтаряли клас, 26% са в паралелка с професионален профил. Всяка страна трябва да разгледа тази група и да прецени кой е най-рисковият фактор, препоръчват авторите на изследването. В Турция например над 80% от слабите ученици не са ходили на предучилищна, във Франция 30% са деца на имигранти, в Германия почти половината - 48%, са повтаряли клас.

Каква е картината у нас? 39.5% от децата с ниски резултати по математика са от дъното на социално-икономическата стълбица. 46.6 на сто са момичета. Имигрантски проблем у нас няма - 1% от показалите ниски резултати са от такава група, но 18.4% са с друг майчин език. 34.2% са от селски район, което отново подчертава огромната пропаст между регионите у нас. 19.5 на сто са отглеждани от самотен родител. 15% имат най-много 1 г. предучилищна, 15.3 на сто пък изобщо не са посещавали предучилищни групи. 10.2% са повтаряли клас. Но най-голямата група е тази на децата от професионални профили - 49.6 на сто.

----------------

Какво да се прави



Проблемът с неграмотността не е запазена марка на държавите в дъното на класацията. Дори в най-добре представящите се системи около 10% от децата са в ниския спектър на знанията в поне един от трите предмета на изследването. Преди да предпише мерки, PISA прави уточнението, че не описва причинно-следствени връзки, а идентифицира емпирични взаимодействия между представянето на учениците и редица обстоятелства от тяхната демографска картина, образователна система и пр.

България всъщност стабилно подобрява представянето си по математика, ако сравним участията в PISA 2006, 2009 и 2012 г. - от 53.3 на 47.1 до 43.8% дял на децата под критичния минимум. Данните обаче не са подлагани на сериозен анализ и у нас липсва дебат и яснота какво се прави и какво трябва да се прави. Всички страни, отбелязва изследването, които са намалили дела на критично представящите се деца, имат едно общо помежду си - предприели са мерки, насочени към елиминиране на рисковите фактори. Германия например между 2003 и 2012 г. намалява дела на децата под критичното второ ниво по математика от 22 на 18%. Един елемент на образователната реформа там е промяната в образователната структура в посока отлагане във времето на избора на академична програма, т.е. профилирането, както и намаляване на броя на самите програми, за да се елиминира факторът социално-икономически статут на ученика. Увеличават се възможностите за предучилищно обучение, подобрява се и неговото качество. Засилва се



обучението по немски за децата от имигрантски семейства



Когато стане дума за отстраняване на рискови фактори, нещата винаги са сложни - едно дете често трябва да преодолява няколко бариери към успеха в училище, а не просто една. Произходът се определя от авторите на изследването като най-трудното препятствие, но ако ученикът не е повтарял клас и е в общообразователно училище, то има 48% шанс да надскочи границата за ниво 2 на знанията по математика. Същевременно детето може да е едновременно в труден район, с непълно семейство, с различен майчин език. Често децата с дефицити се съсредоточават в едни и същи училища, където учителите не достигат, ресурсите са ограничени и очакванията са ниски.

Очевидно е, че всяко правителство трябва да подходи комплексно към решаване на проблема. PISA обаче дава и някои универсални правила - предучилищно образование за всички деца; идентифициране на учениците със затруднения на възможно най-ранен етап; подкрепа на изоставащите чрез специално внимание в часа и извънкласни форми и психологическа и социална грижа за децата и техните семейства.

Голяма доза от проблемите, водещи до високи нива на затруднения сред учениците, идват от училищната среда. Когато учителят и училищното ръководство умеят да създават нагласи за академичен успех на всички деца, това дърпа напред и изоставащите. Въобще, трудностите с усвояване на учебния материал се посрещат най-добре от подготвени и високо квалифицирани преподаватели. Затова тези умения трябва да бъдат развивани с различни курсове за обучение и подготовка на учителите. Те трябва да имат на свое разположение междуучилищна мрежа, чрез която да обменят добри практики - такъв модел съществува във Великобритания и Шанхай. Работата с такива деца трябва да бъде задължителна част от системите за оценка и контрол на училищата, казват авторите на доклада.

Много деца с проблеми просто нямат тихо място у дома, където да се подготвят за училище. Тук на помощ идва целодневната организация на учебния процес. Някои правителства финансират и допълнителни инициативи, като лагери, школи, кръжоци.

Намесата трябва да се осъществи възможно най-скоро, за да се пресече омагьосаният кръг на лоши резултати и демотивация. За целта учителят в началното образование трябва да има инструментариум за диагноза на децата със затруднения, да установи корените на проблема, за да назначи подходящо "лечение". Във Финландия например във всяко училище има специален преподавател, чиято задача е да идентифицира децата, които не се справят с уроците. Група експерти - училищният психолог, класният ръководител, директорът, социален работник, родителите, се срещат периодично и обсъждат индивидуално всяко дете с проблеми. В Сингапур в началото на първи клас се прави диагностика на децата и се набелязват тези, които показват затруднения. С тях се работи допълнително между 4 и 8 часа на седмица. Сингапур има и специална програма за наваксване по математика, като учителите по нея се назначават допълнително към всяко училище при необходимост.



Родителите са важна част от тези процеси



Тяхната роля е пряка - когато помагат с домашните, четат на по-малките или разговарят за училище с по-големите, но може да бъде и косвена, когато се ангажират с училищния живот. Когато родителите са тясно свързани с училището, резултатите на децата са по-високи, се посочва в изследването. В Япония не просто се стимулират родителите да поемат повече отговорност и ангажименти в училище, но дори има възможности те да поемат безплатни часове за деца с допълнителни нужди.

Специални програми трябва да бъдат насочени към родителите, които не се интересуват какво прави детето им в училище. За тях трябва да бъдат предложени насоки как да помогнат, а ако детето расте в проблемно семейство, учителят трябва да му протегне ръка и извън училище. Подобни програми има например в Ирландия, където посредник работи да заздрави връзката между семейството и училището, като работи отблизо с проблемните семейства. В Холандия пък има програма за помощ на имигрантски семейства, която включва езикови курсове за родителите.

Децата в непривилегировано положение трудно могат да променят нещо в него, но пък могат да извлекат максимална полза от ресурсите на училището. Тук от ключово значение е да се развие у детето положителна нагласа към ученето и по-специално към математиката. Особено важно е да се изгради у него убеждение, че интелигентността, креативността и характерът не са даденост, а могат да бъдат развити. Ако детето живее с един родител, той най-вероятно няма време за него - в този случай учителите трябва да подсигурят допълнителни занимания в училище, за да се навакса с подготовката.

PISA последователно показва, че насочването на децата към различни академични профили задълбочава проблемите - видно е, че професионалните паралелки например често са гаранция за лошо представяне. Затова експертите препоръчват максимално дълго задържане в общообразователна подготовка и гъвкава система на прехвърляне от един вид училище към друг - в Австрия например е улеснено връщането от професионална гимназия към общообразователно училище.

Дотук ставаше дума за мерки, насочени към конкретни проблеми. Когато обаче една страна има голям дял неграмотни деца в различните области, изводът се набива на очи - в такива случаи трябват мащабни реформи на ниво система. Предстои да видим у нас ще се случи ли такава сериозна промяна.