|
| Според бизнеса младите се насочват към професии, които изобилстват от кадри, а към дефицитните интересът е нулев. |
Липсата на специалисти по специфични професии и в сектори, които не са интересни за младите, липсата на практическа подготовка на завършващите средно и висше образование - това са проблеми, за които работодателите алармират в последните години. Безработни има - официално в бюрата по труда са над 320 хил. българи, но желаещите да работят са далеч по-малко. По региони липсата на кадри е гигантска пречка. На този фон всеки четвърти младеж у нас бездейства - не учи и не работи, като основна причина за това е, че заплатата му се вижда ниска. Никой не иска да работи за 420 лв. и това създава огромна пропаст на пазара на труда. Бизнесът пък изтъква, че освен с най-ниските доходи в Европа, българите са и с най-ниската производителност на труда, въпреки че и при едното, и при другото се отчита значително подобрение в последните години.
"У нас има 98 професионални училища към земеделското министерство, но единственото, което произвеждат те, са безработни за бюрата по труда. Хората, които излизат от тях, не знаят изобщо за какво става въпрос", казва Теодор Иванов, управител на "Агротайм" - един от големите работодатели в Исперих и региона. За Иванов липсата на качествено професионално образование, което да подготвя кадрите за средно ниво, е огромен проблем. Управителят дава пример с Дания, където има пет професионални земеделски училища, които с три години обучение дават на бизнеса абсолютно подготвени кадри, които са в състояние и сами да започнат бизнес. "Аз постоянно търся хора, но все липсват. Младите хора ги няма - те се изнесоха в чужбина, отиват по София. Работниците ми за бране на череши са над 50-годишни. Човек може да си докара до 2400 лв. на месец, но въпреки парите, хората не ми стигат. Затова вместо
младите да стоят по панелките
и да псуват правителството, че няма работа, да вземат да дойдат на село и да поработят. Тъкмо и свежа енергия ще им дойде", казва Иванов. Разбира, че "връщането на село" за младите е мисия невъзможна, но според него за това има вина отново образованието, което произвежда ненужните кадри.
"Липсват мерки за ранно насочване. Професионалните гимназии не са ориентирани по регионален принцип, според местната икономика", коментира експертът от Българската стопанска камара Тончо Томов. В Хасковско например няколкото винарни постоянно търсят специалисти, но те липсват. В Стара Загора се търсят специалисти във фуражните заводи, но никой не ги подготвя. В Пловдив търсят инженерни кадри и работници със средно образование. А на национално ниво обявите за медицински сестри, лекари, учители са постоянно присъствие. Още един пример за липсата на специалисти и на работна ръка въобще - преди дни посланикът на Унгария Андраш Клейн заяви, че липсата на работна ръка е провалила три инвестиционни проекта на чужди фирми у нас.
"Вече има недостиг на специалисти с професионално образование в 190 специалности и професии - като монтьори, шивачи, в хранително-вкусовата промишленост, туризма, селското стопанство, търговията, в сферата на услугите", казва Томов. По данни на стопанската камара 70 на сто от завършващите нямат професионално образование, а в следващите 5 години на пазара на труда ще има остър недостиг на хора с такава диплома - между 500 и 1000 души със специалност по хранителни технологии, 900 машинни инженери, 20 хил. учители и около 30 хил. ИТ специалисти. В енергетиката ще са нужни 1200 кадри в следващите няколко години.
"Общата тенденция от години е младите да бягат от тия професии. Причините могат да бъдат във възприетите в семейството изкривени модели за кариерно ориентиране и в
явния проблем с математиката
в средното образование. Бягат от дисциплини с математика", коментира експертът в БСК. А в същото време има пренасищане на пазара на труда с кадри, които са от хуманитарни професии, икономика. И в резултат 60% от завършилите висше образование работят нещо друго, различно от завършената специалност, а половината от фирмите казват, че не могат да намерят хора за мениджърски и ръководни позиции. Последният проблем се появи преди 4-5 години в изследванията на бизнеса и по всичко личи, че скоро няма да изчезне.
Демографската криза е другата голяма заплаха пред пазара на труда у нас. Застаряването на населението означава, че работните места трябва да се пренастроят към по-възрастните работници. При хората над 55 г. безработицата е изключително висока. От друга страна, всяка година около 20% от завършващите абитуриенти заминават за чужбина - изтичането на "мозъци" е огромно предизвикателство, казват бизнесът и държавата. В един момент страната ни няма да може да си позволи цели групи от обществото да са извън пазара на труда, но нищо реално не се прави по тези въпроси. Огромен проблем е ниската заетост сред ромите. В последния доклад на ЕК за социалното и икономическо развитие на страната е поставен акцент върху необходимостта от мерки за включване на ромите в заетост. Всеки пети от влизащите на пазара на труда млади хора у нас е от ромски произход. Едва 37% от мъжете и само 25% от жените от ромски произход обаче са заети, а по-голямата част работят неквалифициран труд. Много от тях работят без официален договор.
Друго "заболяване" на пазара на труда у нас е липсата на желание за усъвършенстване и допълнителна квалификация, или т.нар. "учене през целия живот". По този показател сме на последно място в ЕС (12.5% средно за ЕС - 1.7 за България), а причината е, че работещите обикновено нямат мотивация да полагат тези допълнителни усилия. В същото време университетите и професионалните гимназии "не са достатъчно мотивирани и не разполагат с подходяща инфраструктура и потенциал за предлагане на различни гъвкави форми на продължаващо обучение".
Професиите остаряват
с много бързи темпове. "За 3 години в ИТ сектора еднократно придобитите компетентности остаряват. Свърши времето с едно образование да изкараш цял живот, в бъдеще поне 3-4 пъти в трудовата кариера на човек ще се налага да си сменя професията", казва Томов. Само 20% от фирмите у нас имат някаква активна политика за обучение и квалификация на персонала. "При нас има специфични позиции, за които много трудно си намираме готови хора. Затова предпочитаме да вземаме млади хора без опит на стаж, които ние да обучим и след това, ако се харесаме, да назначим. Първите 2-3 месеца са чиста загуба, но след това човекът става ефективен и помага", разказва директор на една от големите фирми, които предоставят ваучери за храна. Тази фирма участва активно по схемите за наемане на млади, финансирани от Брюксел. Обяснява, че в началото са получавали съвсем неподходящи кадри от бюрата по труда, но напоследък критериите им започнали да съвпадат в по-голяма степен. Хора с по-висок ценз обаче са все така "неоткриваеми".
Бизнесът вижда светлина в тунела благодарение на дуалното обучение в средното образование и приоритетното финансиране на важни за икономиката направления във висшите училища. Все още обаче и двете не са реално стартирали, за да се види ще оправдаят ли надеждите. В същото време прогнозите стават все по-черни. Според един анализ на БАН от 2025 г. нататък недостигът на работна ръка у нас ще е толкова жесток, че няма да може изобщо да се посрещне търсенето на работници - не само квалифицирани, а всякакви. Тогава и да успеем да мобилизираме всички безработни и пенсионери, ще бъде късно.
|
| На трудовите борси има повече места от желаещите - като на борсата в Поморие местата за сервитьори и бармани са двойно повече от кандидатите. |
