Политиката на нулевите лихви, хвалена от Европейската централна банка като незаменим лек срещу депресията и дефлацията, може да има катастрофални последици за икономиката на еврозоната и нейната периферия, другите страни в Европейския съюз. Нямам предвид преките ефекти от нулевите, вече и отрицателни, лихви, които най-често се коментират от икономисти и политици - насърчаването на неефективни инвестиции, ерозията на депозитната база и сриването на механизма на капиталово формиране. Много по-страшни ще са последиците от



ерозията на пенсионните фондове,



най-важната част от спестяванията на нациите. Политиката на нулевите лихви обезсмисля цялата система на пенсионно осигуряване, която се гради върху идеята за капитализация на текущите вноски, които всеки трупа в пенсионния си фонд по време на активния си трудов живот, пенсионният му фонд управлява и умножава натрупаното и от събраната през годините сума му плаща пенсия на старини. Това е известната капиталова система на пенсионно осигуряване, на която и до днес огромната част от населението на света разчита да си осигури достойни старини. Тя, разбира се, е възможна само ако натрупаните през годините вноски носят доходност поне над размера на инфлацията. При нулеви и отрицателни лихви ще се окаже, че вместо да капитализира,



системата става капиталотрошачка,



яде част от парите, заделени за старини - колкото е сборът на отрицателната лихва, обезценката на парите и таксата, която събира от клиентите си пенсионният фонд. В кривия свят на нулевите и отрицателните лихви по-примитивната, т.нар. разходопокривна система на пенсионно осигуряване, е очевидно по-ефективна. При нея осигурителните вноски на работещите "покриват разходите" за пенсии на излезлите от трудоспособна възраст. Работещите днес поколения ще разчитат да получават пенсии за сметка на отчисления от заплатите на децата си. "Разходопокривното" осигуряване е



режим на пенсионен комунизъм



от най-чист вид - с общ казан, в който изсипваме каквото успеем да съберем от пенсионен данък върху заплатите, и от общия казан сипваме на всеки от пенсионерите колкото му се полага според мъдрите решения на пенсионните власти на държавата. По по-малко, за да има за всички. Ако бирниците са работили добре, може да има за допълнителна дажба и тогава добрият самодържец и баща на нацията, ако реши, ще подхвърли на най-бедните стари по една мръвка за Великден и всички ще го обичаме. Но тази пенсионна система поне не губи от обезценка на натрупването (такова няма) и не плаща на дилъри и мениджъри да управляват парите за старини. Ще излезе, че докато се питаме дали и кога ще ги стигнем умните и богати западноевропейци,



ние, без да щем, сме ги надминали



и затова сме напълно защитени от унищожителния ефект на негативните лихви. Голият от крадец не се бои. А на Запад върлува потопът "Драги". Наред с лошите кредити на банките, неизпълнимите задължения на индустрията и капитала на рентиерите, той завлича и фондовете за пенсии. Макар че ще внасят средно по 40 години (току-виж и 45 години, ако докато им дойде ред за пенсиониране, вдигнат пенсионната възраст от 65 на 70 години), родените в края на 80-те години вече не могат да разчитат на очакваната пенсия от своите пенсионни фондове, защото през осемте години на депресия доходността на фондовете е близка до нулата, а кой знае още колко години напред вече ще е отрицателна. Това е над 1/4 от целия им период на натрупване. Никой не е смятал вноските им с отрицателна доходност. За да получат пенсии, които са поне 60% от заплатите до пенсионирането, засегнатите от



"загубеното десетилетие"



ще трябва да увеличат пенсионните си вноски с около 40% през останалата част от живота си, докато работят. Това, разбира се, е напълно изключено. Затова и пенсионните застрахователи в страните от богатия Запад вече вдигат тревога. Те предупреждават, че ако не бъдат взети спешни мерки за спасяване на пенсионната система, над половината от богатите западняци ги чака нищета на старини. Вноските за пенсии не могат да нарастват, стигнали са възможния максимум. Доходността от натрупания им пенсионен капитал вече е отрицателна. А жизненото им очакване расте. Пенсионираните през 1960 г. са вземали пенсия 9.9 години. Тези, които са се пенсионирали през 2012 г., ще вземат пенсии 19 години. Ако през 2055 г. все още се пенсионират 65-годишни, те ще очакват да получават пенсии поне 25 години. Разбира се, натрупаното в съществуващата днес пенсионна система, оръфано от цяло десетилетие без доход и дори с данък върху капитала,



ще стигне само за жалка пенсия,



едва ли над 30% от заплатата. Но това ще е направо старост в нищета. Днешните жители на охолното потребителско общество следват принципа "живей за мига". Те нямат допълнителни спестявания за старини. 45% от европейците от 40 до 60 години нямат спестявания, от по-младите, от 20 до 40 години, спестяват още по-малко - под 50%. Над 30% от всички са нетни кредитополучатели (имат повече дългове, отколкото имущество). Няма страшно, ще кажете, нали имат социално осигуряване, поне минималната пенсия на всички е осигурила държавата. Да, на книга е осигурила. Но броят на бедните пенсионери, които получават гарантираната, т.нар. социална пенсия, непрекъснато расте. В Германия от 2000 г. до 2013 г. броят им се е удвоил. В другите държави от ЕС ситуацията е още по-зле, а пък бюджетите им отдавна са в дефицит, държавният им дълг е стигнал максимума. Най-тежко е състоянието на пенсионните системи на Южна Корея, Австралия, Гърция и САЩ. А колко зле може да стане, ако започнат да фалират пенсионни фондове, това никой не се наема да прогнозира.