"Линее наш'то поколение", написал Иван Вазов. Стъписа се пред тероризма. Спокойно, бре, българино. И по-лошо ти е минало през главата. Без паника! Don't panic! Написал Дъглас Адамс в "Пътеводителят на галактическия стопаджия".

US дипломатите хептен се шашардисаха от шубе. Чрез сайта на US Държавния департамент разгласили за евентуален атентат пред хотел "Плиска". Живея отсреща и едно време, като се връщах по малките часове, настигна ме Фил - американецът, и ме попита "къде е хотел "Коняк". Обясних му, че живее в хотел "Плиска", не в хотел "Коняк". Фил не ми каза какъв е, но не беше дипломат и не беше педерас' като онзи US дипломат, който неотдавна представи "мъжа си" пред софийския бомонд. Фил се оказа чудесен приятел, останах с хубави спомени от него и само един лош: преди да си замине, той продаде своето порше карера на един барман и съблазнителната Юлия, за която всички мъже ми завиждаха, ме заряза заради бармана с поршето. Се-ла-ви, казах си тогава. На вас сега казвам:

Драго ми е, заповядайте. Добре дошли. На килимчето пред моята маса пише Welcome. Сядайте. Сатиан! От санскритската дума "сатиан" произлезли "Седнете, Сядьте, Sit down, Asseyez-vous".

Набедниците да не сядат! Те не са Welcome. В първия том на "Строителите" Симеон Радев нарича клеветниците "набедници" - набеждават те в нещо, без да го доказват черно на бяло, както аз с факсимиле от документ на ПВО доказах първия тероризъм, който видях. Англо-американските бомбардировки над София по идея на Чърчил, който каза (чух го по Би Би Си) "София ще стане поле, засадено с картофи". Това беше истински тероризъм; сегашното са лудории на разглезени посерковци с изключение на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк.

Понеже не знам санскритски, не мога да кажа на санскритски на набедниците *бете си майката! Мога само да им кажа: не сядайте на моята маса, направете си ваша. Всяка жаба да си знае гьола. Не съм "демократ" като вас. Криворазбраната демокрация е бетер криворазбраната цивилизация, дето на Добри Войников му я отпечатали през 1871 година в Букурещ.

Неуките българи вярват, че Чърчил бил демократ, понеже бил казал, че демокрацията има много кусури, но по-добро не е измислено. Той бил потомък на Марлбъро, пише се като сегашните цигари "Марлбъро", а в брюкселската забавачка пеехме "Марлбкук с'ан ва-т-ан гер, миронтотон тон-тон-тон мироронтен". Чърчил не пиел бира в пъбовете заедно с плебса. На Даунин стрийт 10 на Чърчил носели висококачествено шампанско и highland уиски безплатно, заради честта да му бъдат доставчици. Лейди Астор, американка по произход, замислила благотворителен бал маске, на който ще се съберат много пари, понеже плебсът ще си плати билетите да гледа сеир как всеки от висшето общество накрая дава пари, тя обявява сумата, той си сваля маската, всички виждат кой е щедър, кой - скъперник. Чърчил се опитал да изклинчи, че не знае как да се маскира, тя казала "Елате трезвен".

Кажете ми колко е часът? В "Алиса в страната на чудесата" -

The time has come

To talk of many things :

Of cabbages - and kings.



Също за новинари и коментатори. Тогава Чърчил казвал, че коментаторите работят двойно повече от новинарите: новинарите казват какво става, а коментаторите казват какво ще стане, после казват защо то не е станало. Прав бил. На нас ни обясняваха, че разрушаваме кльоновете, щото сме били станали демокрация, сега ни обясняват, че сме демокрация, ама преграждаме границите си. Западняците казваха да посрещаме мюсюлманите с килимче Welcome, а сега те пак са демократи, но дръпнаха килимчето. Не зная как би обяснил това, ако беше жив Сакскобургготски.

Спокойно, господа царедворци и придворни дами, спокойно, госпожо Кунева и всички останали, които бяхте царисти и возейки се на пешовете на Симеон, кацнахте в политиката, а сега се пребоядисахте в различни цветове. Друг Кобургготски имам предвид. Юлиус Сакскобургготски. Той бил пионер в стопанската, после в политическата и във военната информация. През 1865 г. кралица Виктория се абонирала за неговите депеши, понеже се нуждаела от информация; тя била монарх, който не само царува, а и управлява. На Дизраели обяснила, че Израел Беер Джулиъс Ройтер е добре осведомен и неговата информация си струва парите; тя му плащала по 20 лири стерлинги шестмесечно. Преди това Ройтер работел в една банка в Гьотинген и предпазил шефа си професор Карл Фридрих Гаус от глупава грешка. Гениалният математик Гаус превел телеграфно дублони вместо луидори, т.е. двукратно повече пари. Гаус споделил със своя бивш студент Юлиус Ройтер идеята си информацията и парите да се движат със скоростта на електричеството и Ройтер си нарисувал герб, понеже през 1871 г. кралица Виктория дала на Джулиъс Ройтер Израел Беер титлата Сакскобургготски срещу 10 хиляди флорина (равностойни на тогавашни 800 лири стерлинги). Танто за танто: тя му плащала за информацията, той й платил за титлата. Но Ройтер сгрешил. С Първата световна война (1914-1918) на Острова избуяли антигермански настроения и през 1917 династията изоставила сакскобургготските титли в полза на уиндзорските. Фердинанд, Борис и Симеон, те Сакскобургготи ли са или ментета? Не ми отговаряйте, защото това не е важно за мястото им в историята на България. Смейте се заедно с мен. Наздраве на цялата маса!

През 1886 княз Александър Батенберг абдикирал. Българска "депутация" тръгнала из Европа да ни търси владетел, щото сме искали, както и сега искаме някой да ни владее. Злите езици казват, че българите намерили Ferdinand von Sachsen-Coburg-Gotha в едно кабаре.

В ловната хижа на Фердинанд край Ситняково попаднах случайно през 1960-те. Бях искал да направя cross-country-skiing и уж хубаво време, бях си ваксал ските, от гората лъха на джин, пък заваля сняг на парцали, лепне ми по ските, загубих се. Хижарят ме пусна да се сгрея, даде ми чай, искаше ми се ром в чая, но не посмях да поискам. Тогава хижата беше дадена на българските писатели да "творят" там на спокойствие сред природата. Кьорав писател не видях. Видях стари виенски афиши на едновремешни кабаретни красавици, снимка на един красив хусар и Фердинанд на коне. Преди да го изберат за български княз, той бил от Honved-хусарите в унгарската конница в тогавашната Австро-Унгария.

Депешите на Ройтер се движели с кораби, карети, пощенски гълъби и по жицата, където имало морзов телеграф. Ройтер осведомявал за оризовата реколта в Сиам и за житната в Украйна, откъдето внасяли зърно след отменянето на British Corn Laws през 1846. Но през Кримската война (1853-1856) Ройтер не успял да продаде нито една новина на в. "Таймс", който имал 50-хиляден тираж - колкото всички останали вестници заедно. "Таймс" имал собствени дописници, умеещи не само да разказват събитията, а и да ги рисуват. Тогава фотографията била в пелени. Доскоро съдебните репортери рисуваха подсъдимите в съдебна зала, където снимките са забранени. Артистичността победила документалната фотографска точност. През 1981 г. австралийският медиен магнат Рупърт Мърдок купи достолепния broadsheet "The Times", който сега простее и шаренее като таблоид. Български печалбари направиха вестници като мръсни парцали. Следваме световните "трендове", както се казва на чист български език. Реформираме се.

"La reforme oui, la chie-en-lit non" *, чух как каза по радиото през май 1968 г. Големия Шарл. "Le Grand Charles" беше генерал Шарл дьо Гол. Кореспондентът на "Ройтерс" в Париж чул "chien-lit" ** вместо "la chie-en-it". Вместо да го преведе "to shit in one's own bed", преведе го за англоезичните медии "кучешко легло". В БТА повярваха на "Ройтерс", не на мен, мъмриха ме за непристоен език в моите преводи. Парижките студенти разбраха като мен думите на Големия Шарл, вдигнаха барикади, нарисуваха му карикатури, че той самият е "chie en lit" и той се оттегли в своето село Коломбе-ле-дез-еглиз. Както можеше да се очаква, стана по-лошо.

И тепърва ще става. Чудим се на шахидите, които неуките наричат камикадзета, как могат да не ценят собствения си живот. А всички ние, които сме яли български хляб, как можахме да самоубием България?

Понеже ме досмешава от званията и титлите, най-много от наследствените, все забравям, че съм потомствен френско-белгийски виконт. Брюкселските роднини искаха да ми помагат да си направя герб. Поисках герб с телешко варено, понеже от брюкселските манджи само това харесвах, въпреки трите нагарчащи брюкселски зелчици в супата. Няма да казвам как се обидиха.

Намерих вкъщи жалки остатъци от семейната библиотека. Включително "Любовната история на галите". Не я хвърлих, понеже е една от старопечатните ми книги, отпечатана е през МDCCLXXX. Креватни истории, пише и "chie-en-lit". Рабле го пише в "Гаргантюа и Пантагрюел", Зола в "Нана". И аз, докато съм жив, ще пиша, че осрахме Черноморския бряг с бетон, планините с просеки за ски лифтове, осрахме България с реставрацията на земята "в реални граници" и разграбването на иригационната мрежа, съсипахме овощарството, градинарството и скотовъдството, наред е пчеларството, за да ядем пластмасови ГМО домати и сирене от мляко на прах и палмово масло, от което едно време правеха сапун Palmolive. Това по закона на Брюксел ли стана? Или по закона на всемирната гадост?

Lex est quodcumque notamus. Латински знам колкото и санскритски, но така пишеше на табелите, когато бях малчуган в Брюксел и се прибирах при леля Лили по улицата на нотариусите. Един нотариус пушеше лула пред кантората си и ми каза, че то значело: Каквото се напише, тук е закон.

Гай Юлий Цезар, пълководец и държавник, написал "Коментарии за Галската война", Commentarii de bello Gallico. Той покорил галите за 9 години и пише как станало. Той е най-великият коментатор, защото за разлика от историците пише какво видял, а не какво прочел. Искал информация, изучавал нравите и вярванията на галите. Те нямали монети, използвали дребни римски монети. Били храбри, не се страхували от смъртта, вярвали в задгробния живот и си давали пари назаем с уговорката да си ги върнат на другия свят. Страхували се небето да не им падне на главите и той ги нападнал в гръмотевична нощ. От всички галски племена най-изостанало било племето на белгите.



DI copyright



* "Реформи - да, да си сереш в гащите - не" - бел. ред.

** Кучешко легло - бел. ред.