На 24 март Комисията по правни въпроси на Народното събрание одобри предложение, с което заплатите на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) се изравняват със заплатите на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и на главния прокурор. Народното събрание трябва да отхвърли тази промяна в Закона за съдебната власт, защото тя представлява нарушение на конституцията и би увредила важни ценности - разделение на властите, независимост на съда, съответствие между труда и заплащането. Ето защо:

1. По закон възнагражденията на членовете на ВСС са равни на тези на съдиите във върховните съдилища. Също по закон, ако нарастват заплатите в държавната администрация, съответно трябва да нарастват и на магистратите и на членовете на ВСС.

През последните 4-5 години обаче Народното събрание не гласува достатъчно бюджет за съдебната власт, за да може увеличението да е планомерно, законосъобразно и приложимо еднакво за всички. Вместо това финансовото министерство периодично се съгласява на корекции в бюджета, а сега



правната комисия предлага промяна в правилата



само за членовете на ВСС. Това поставя възнаграждението на магистратите в зависимост от произволни и непредвидими фактори. Защо за обикновените магистрати законът не се изпълнява, а за членовете на ВСС законът се променя, за да има увеличение?

Предложението на Комисията по правни въпроси ще насърчи лоялността на членовете на ВСС към политиците в МФ или в НС, а не тяхната лоялност към ценностите на съдийската общност.

2. Механичното обвързване на възнагражденията на членовете на ВСС с тези на председателите на двете върховни съдилища и на главния прокурор нарушава конституционния принцип за справедливостта на възнаграждението. Конституцията казва, че всеки има право на заплащане, което обаче е съответно на извършената работа. Народното събрание няма право и ще наруши конституцията, ако увеличи заплащането на членовете на ВСС,



без да има увеличение на работата им



Сравнителен преглед в други държави показва, че няма уравниловка. Във Великобритания членовете, които са съдии, си получават съдийската заплата, а които не са съдии, получават хонорар. Изплатените възнаграждения варират между 10 и 20 хил. паунда за 2014 г., което вероятно е около 10% от годишните доходи на тези юристи.

Великобритания може и да не е добър пример, защото там членовете на съдийската комисия могат да продължават да работят основната си работа. Обаче във Франция не могат - членовете на съдебния съвет, които са съдии, продължават да си получават съдийската заплата. Членовете, които не са съдии, получават процент от средното възнаграждение на съдия във върховния съд, като процентът зависи от дохода, който са загубили. Член на съвета може да получи 100% от заплатата на съдия във върховния съд само ако може да докаже, че за да стане член на съвета, е загубил повече от 80% от обичайния си доход.

3. Над един праг на приличие размерът на възнагражденията няма значение като средство за намаляване на корупцията. ВСС трябва да отстоява независимостта на съдебната власт. Следователно възнаграждението на членовете му трябва да е такова, че те да могат да се чувстват независими.



Тяхното чувство за независимост обаче не е функция на размера



на възнаграждението, а на наличието на ясни и справедливи правила за неговото определяне. Изследвания показват, че с нарастване на заплатите на прокурорите обществените възприятия за корупция в тази професия не намаляват, а нарастват.

4. Размерът на възнагражденията няма значение и като мотив по-свестни хора да влизат във ВСС. Членовете на ВСС могат да бъдат набирани само след юристи с определен опит и статут в професията, т.е. те вече печелят добре. Ако някой стане член на ВСС, за да получи повече пари, отколкото вече получава, той със сигурност просто не е за там. Изследване от 2008 г. показва, че във Великобритания финансовата стабилност е 7-ият по важност фактор за привличане на кадърни юристи в съдебната система - много по-важни са възможността за вземане на решения, интелектуалното предизвикателство и интелектуалният интерес, по-малко стрес в сравнение с адвокатстването, престиж и професионално признание.

5. Авторитетът на членовете на ВСС не може да бъде повишен с механичното обвързване на техните възнаграждения с тези на председателите на ВКС, ВАС и на главния прокурор.

6. Няма ред, ако няма ясна йерархия. Още Аристотел в "Политика" казва, че конституцията трябва да съдържа йерархия на държавните органи. В повечето държави има публикуван списък кой от кой е по-важен. У нас мястото в йерархията се извлича чрез тълкуване на конституцията - органите, които осъществяват правораздаването, и прокуратурата са уредени преди ВСС. Каквато и заплата да се даде на членовете на ВСС, те няма и не могат да бъдат изравнени с председателя на ВКС, нито дори с председателя на ВАС. Съдилищата правораздават, ВСС - не. Предложението на правната комисия



разбърква установената конституционна йерархия и подкопава реда



7. През 1975 г. Конституционният съд на ФРГ се произнася по дело за определяне на възнагражденията на депутатите в Бундестага и казва следното: "Принципите на демокрацията и върховенството на правото изискват формирането на парламентарната воля, която ще определи размера на възнаграждението и подробните финансови норми, свързани с депутатския статут, да бъдат ясни за всички граждани и резултатът да бъде решен публично".

Това означава, че в една демократична и правова държава принципите на определяне на възнагражденията на депутатите и на членовете на ВСС трябва да бъдат ясни и ако бъдат променяни, то трябва да стане въз основа на мотивирано предложение и след обществено обсъждане. По такова предложение трябва да се произнесе и самият ВСС, както и Министерството на правосъдието. Това, че е имало техни представители на заседанието на правната комисия, и дори и да са кимали одобрително с глава, пак не отменя факта, че те трябва да имат официално становище и предложението трябва да бъде надлежно мотивирано. В правовите държави така се прави.