Пролетта е сезон на думи и дела. "Мои сънародници! (...) Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви", заяви Симеон Сакскобургготски в реч на 6 април 2001 г. "Ох боже, извадиха ми душата....Срещнах в нещо като учебник по икономика на един от американските университети. Как те изправяли компании за 800 дни. Казах с най-доброто желание", рече невинно той преди няколко дни ("Труд"), почти навръх 15-тата годишнина.

Навършват се и 13 години от войната в Ирак. "Един ден в Багдад и други големи иракски градове ще има булевард "Америка", може би "Джордж Буш", булевард "България" и "София". Иракският народ тогава ще гледа на воювалите срещу Саддам като на освободители и



ще кръсти на тях улици, така както ние имаме "Руски",



"Гурко" и "Московска"", заявява малко преди началото й външният министър Соломон Паси. "Наши фирми може активно да се включат в следвоенното възстановяване на Ирак", казва той на 4 април 2003 г. "Фирмите ни трябва сами да пробият в Ирак", заявява на 1 ноември, след като никакви наши фирми не възстановяват Ирак.

"Категорично няма да се кандидатирам за президент", заявява през пролетта на 2011 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев. Обяснява, че друга му е задачата във властта. По същото време Бойко Борисов упорито разправя, че ГЕРБ си имат кандидат-президент и това е Цветан Цветанов. "Вече официално: Кандидатът на ГЕРБ е Цветанов", пишат тогава медиите, цитирайки Борисов. След точно 5 месеца като кандидат-президент е обявен Росен Плевнелиев, оповестява го Борисов. "Не се впечатлявам от общи думи", казва скромно за себе си бъдещият държавен глава при представянето си.

Пак през пролетта, но 5 години по-рано, е създадено движение. Казва се "Граждани за европейско развитие на България". На пресконференция учредителите Цветан Цветанов и Красимир Велчев заявяват, че движението няма да се превръща в партия, а и кметът на столицата Бойко Борисов не е човек, който ще си остави кметските дела, за да тръгне на някакви избори. Малко по-късно ГЕРБ е партия, а Борисов оставя кметуването (2009 г.), за да стане премиер. "Няма да правя партия. Не искам партия, искам да събудя нацията", казва и Меглена Кунева малко преди да основе партията "България на гражданите". Категорично няма да прави партия и Георги Първанов. Няма и разколи: "Внушението, че е възможно някакво разцепление в БСП, е само една заплаха за онези, които мислят различно. То е нелепо. Няма да се състои. БСП ще бъде единна.



Няма да правя друга партия",



заявява той през 2012 г. Повтаря го и в началото на 2014 г., когато представя АБВ: "Ние отхвърлихме възможността за създаване на нова партия" (?!). Шест месеца по-късно, на 28 юни, навръх рождения му ден, АБВ вече е партия.

Пролетта възбужда и Сергей Станишев. През март 2013 г. се кандидатира за евродепутат. Оглавява листата на БСП, но категорично заявява, че го прави символично, няма намерение да "се спасява" в Европарламента. Дори се сърди: "Никога не съм казвал, че ще ставам евродепутат. За пореден път ме изненадаха някои български медии. Преди малко прочетох заглавие, което гласи: "Станишев: Няма да се откажа от евродепутатското си място". От момента, в който поех водачеството на листата, заявих пред цялото общество, че нямам намерение да ставам евродепутат. Потвърждавам тази своя позиция, след като отговорих на този въпрос над сто пъти. Всичко останало е само злонамерена спекулация" (месец май). Миг след вота той вече е евродепутат. "Наистина нямах намерение, но сега това се налага, защото имам много ангажименти на европейската политическа сцена", обяснява под усмихнати очилца Станишев.

Той и Пламен Орешарски бяха обещали 250 000 нови работни места при управлението с ДПС през 2013 г. Правителството им изкара едва година, през която успяха



да създадат едно работно място - на Делян Пеевски



като шеф на ДАНС. "Протестът няма да върне ГЕРБ на власт", заяви лидерът на ДСБ Радан Кънев през лятото на същата година. "Няма как да сме в коалиция с ГЕРБ", заяви дословно на 9 август същата година. "Няма да подкрепим правителство с премиер Бойко Борисов", категоричен бе на 6 октомври 2014 г. 18 месеца по-късно, или точно преди година, когато Реформаторският блок вече бе получил шестима министри и още стотици постове в министерства, областни управи, ведомства, учреждения и държавни предприятия, Кънев кротко кротко обясни пред "Сега": "Това, че няма да върнем ГЕРБ на власт, беше послание и надежда от август-септември-октомври 2013 г." Лукарски нарече надеждата "трик". Обаче Кънев има още едно интересно изявление: "Искам да ви кажа, че никога не блъфирам" (декември 2015 г., когато обяви "напускане на властта").

Учредителят на нова партия сега и поборник за "нормална държава" Георги Кадиев бе заявил, че ще напусне парламента, ако не стане втори в кметската надпревара миналата есен. Остана четвърти, не напусна парламента. "Надявам се, поне ми вярвате на това, което говоря - категорично заявявам, че няма да се кандидатирам нито като независим, нито като кандидат на друга политическа сила, а ще пожелая успех на кандидата за кмет, който и да е той. Ще му помагам", бе заявил Кадиев няколко месеца преди местния вот пред конференцията на БСП. Да, България си е една най-нормална държава за такива като него. И за Яне Янев. "Според вас човекът робот ли е, или има право на промяна във вижданията си?", попита той, след като стана съветник на Борисов в борбата срещу корупцията, а по-рано щеше да го уволнява. "Това бе просто предизборна кампания", невъзмутимо се оправда Янев. България, разбира се, е нормална държава най-вече за ментора му премиер, според когото в България няма корупция (в изостаналата от нас Румъния има), магистралите ни са най-евтини, обществените ни поръчки - най-честни, преборил e престъпността, а и бил много голям противник на Делян Пеевски.... Едно време на децата им се казваше, че корабче им плува в очите, когато лъжат.



В очичките на малкия Бойко явно е плавал контейнеровоз



Горната справка обхвана думи на 14 произволни герои на нашето политическо време - двама президенти, четирима премиери, двама вицепремиери, министри, няколко управляващи депутати, в т.ч. и трима опозиционни, които според претенциите им (а и за не малко медии) олицетворяват "алтернативата", "промяната". Ако делата са моторът на политиката, то думите са тяхното гориво. Представяте ли се какъв огромен фактор е лъжата в българската политика!? Как във всеки един момент някой произнася лъжа и цялата публичност се върти около нея!? Проблемът не е, че някой просто лъже и после безсрамно се оправдава ("мислех, че...", "това бе просто надежда..", "просто кампания", "не съм робот..." - тези хора целенасочено мамят в момента на изричането). Проблемът е, че всичко, което коментираме, прогнозираме, извеждаме като извод, харесваме, отричаме, помним, забравяме, надяваме се, страхуваме се, прощаваме, наказваме... е базирано на лъжа. Как се нарича такова състояние? Къде са философите, защо ни изоставят?

Има ли оптимизъм? Надежда от нейде? Саддам Хюсеин трупа оръжия за масово унищожение, бе казал някога Джорд Буш-младши. Цяла война проведе, след което оръжията се оказаха.... "грешка". Къде ти тук оптимизъм?