На втория ден от Коледата на 1872 г. в ранния следобед един човек, облечен в турски дрехи, напуска Ловеч. Малко по-късно на кръстопътя по севлиевския път към него се присъединява и млад мъж на кон. "Турчинът" е Васил Левски, а конникът - Николчо Цвятков. Двамата отиват в Къкрина, където ще пренощуват и рано сутринта ще продължат пътя си за Търново. Само на няколко километра от Ловеч, при моста в местността Пази пост, те срещат две конни заптиета. Тази среща се оказва фатална за по-нататъшната съдба на Левски, но за да се стигне до нея, поредица малки предателства предопределят маршрутите на участниците в трагичните събития.

На 22 септември 1872 г. дружина от шестнайсетина души под ръководството на помощника на Васил Левски - Димитър Общи, обират в прохода Арабаконак колата, превозваща 125 000 гроша за турската хазна. Левски не възразява срещу обира, но иска да се изчака и да се осъществи с подходящите хора:

"Се тогава, като го не видях на другия ден, та да му кажа да не ни бастисват засега и пощата, защото работата си докато наредим, па тогава да се види с какви хора трябва да се бастиса. Това казах на Стоян Пандур (войводата) да каже и на Д. Общи, но както за всичко и за това не е слушал" (писмо до Централния комитет в Ловеч, 12 декември 1872 г.).

Но ако дотогава акциите на комитетите са били насочени срещу българи, с обира на хазната за първи път е посегнато срещу османската държава и иначе помайващите се власти впрягат всички налични сили да открият обирджиите. Оттук започва и големият провал, довел до смъртта на Васил Левски.



Тънката нишка



Първоначално поради дрехите на участниците разследващите подозират турски или албански уволняващи се войници, но след 12 октомври попадат на следа, която обръща разследването. Лично софийският мютесариф Ахмед Мазхар паша отива да води следствените действия в Орхание, а после и в Тетевен. Макар и случайно, следствието напипва вярната нишка.

"Издателите на хазната са: Мино и Стамен Ташови. Ето как е станало това: Стамен отишъл в клисурата за дърва и срещнал един керван коли с ракия. Той пинал: от тази бъчва малко, от онази малко и тъй наш Стамен се напил и не набрал дърва. Вечерта, като се върнал празен, жена му се скарала и той се одумал с това: "Че не го оставили хайдуците на хазната да набере дърва, понеже ги водил да им покаже пътят". В този момент дохаждат заптиетата Абдураман и Ибу да изкарат колата Стаменова на ангария, жената разядосана им отговорила с това: "че те знаят само ангария, кокошки и масло, а не можат да хванат хайдуците". Прибавила още "че днес мъжът й водил хайдуците, утре на ангария, а децата й седят гладни..." Турците казаха това, гдето трябва и взеха се вече мерки (из писмо на даскал Васил Бушаранов до Захари Стоянов, 13 май 1885 г. (НБКМ БИА IIА 8876).

Дали е станало точно така, днес е трудно да се докаже. Стамен не е виждал никого, но пък издава помагачите Велчо Шунтов и Божил Генчев, които са били с обирачите 2-3 дена по гората, за да им покажат пътя и да им носят храна. Велчо и Божил, които са членове на комитета в Орхание (Ботевград), са арестувани и жестоко изтезавани. Божил издава тетевенците Стоян Войвода и Тодор Бръмбара и пръв насочва следствието към Тетевен, а Велчо потвърждава думите. От разпита на Тодор Бръмбара разкритията започват лавинообразно и вече е ясно, че обирът не е криминално, а комитско дело, разкрита е и връзката с комитета във Влашко. Той е и първият, който посочва Димитър Общи и разкрива, при това без никой да го пита, че убийството на дякон Паисий е негово дело:

- От твоето показание, че този човек е комита, се подразбира, че той не върши сам тая работа. С кого има връзки?

- Тукашните хаджи Станьо, Марко Йончев, Марин Братанов, Пею Мръвков, брат му Дочо, Петко Милев. Знаят го всички първенци. Тоя Димитър от Сърбия е, който уби в Орхание попа (из разпита на Тодор Кръстев-Бръмбара, 24 октомври 1872 г.).



Чорапът се разплита



Два дни по-късно - на 26 октомври, чорбаджията Петко Милев прави нови разкрития за комитетската дейност и освен че издава членовете на комитета, насочва разследващите към даскал Иван. Думите му са подкрепени и от члена на Плевенския комитет Анастас поп Хинов, който не само издава комитетите в Правец, Черни Вит, Тетевен и Голям извор, но топи и брат си Данаил Попов, който е връзката на Ловчанския комитет в Турну Мъгуреле, Влашко. За неговото поведение пред комисията членът на Ловешкия комитет Димитър Пъшков пише в спомените си:

"След него влезе и се разпита Анастас п. Хинов, който същото потвърди, че аз съм член на комитета, обърна се към (мене) и каза - защо не кажеш истината. Той беше много обширен и дори злобен против Ловчанския комитет..."

Още същия ден е разпитан и секретарят на Тетевенския комитет - даскал Иван Фурнаджиев. Той издава всички, които познава. Разкрива, че Ловеч е център на комитската дейност. Посочва и вероятния път, по който Димитър Общи ще се опита да избяга отвъд Дунава и по който действително е заловен ден по-късно. Но още по-лошо - той е първият, който не само споменава името на Васил Левски, но и му прави много точно описание.



- Кой е Васил, другарят на Димитра, и откъде е?

- Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единът му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри...

... В услуга на държавата каквото знаех, казах го. Горезаписаните ми думи са истинни. Аз самичък ви издадох комитетската работа, за да спечеля заслугата на доносчик. Възнаградете ме, това искам! Ето, аз издавам (из разпита на даскал Иван Фурнаджиев, 26 октомври 1872 г.).



На следващия ден в Тетевен е докаран заловеният Димитър Общи и веднага е разпитан. От него започва и големият разгром на организацията, създадена от Левски. От протоколите на неговите разпити, от които са запазени малко над половината, е ясно, че той издава общо 52 селища и 95 човека. Вероятно той споменава и Къкрина сред замесените в комитска дейност селища. Издава и една от тайните квартири - къщата на Николчо Сирков, където Левски отсяда при последното си идване преди Къкрина. В ръцете на следствието попада обилна документация от комитетите, която не оставя и място за съмнение каква е дейността на арестуваните българи. Комитетските дейци къде поради насилие, къде поради страх, къде поради глупост правят пълни признания и хвърлят цялата вина върху Левски, който ги заплашвал, че ще ги убие, ако не влязат в комитета. Примката около Дякона започва да се затяга.



Съучастникът говори



В средата на ноември е арестуван и Вутьо Ветов от Видраре. Кой и как е насочил властите към него, засега остава загадка. Но признанията му за обира в къщата на ловчанския чорбаджия Денчо Халача и убийството на ратая, в които хвърля цялата вина върху Дякона, са един от основните мотиви за смъртната присъда на Левски:

"...В това време портата се отвори и дойде слугата на стопанина на къщата. Веднага Левски го хвана и завлече в една стая под сайванта. Момчето започна да вика. Левски заби камата си в корема на момчето слуга...

- Когато Дяконът удари момчето с камата, ти какво правеше?

- Аз бях в двора, пред вратата, чаках да не дойде някой" (из разпита на Вутьо Ветов на 24 декември 1872 г.).

Левски в писмо до Любен Каравелов от 25 август 1872 г. описва случката по съвсем различен начин:

"Така бях приготвен вътре, ако дойдеше той напред, нямаше да има никакъв шум, а то дойде напред момчето. Посрещна го другарят ми. [Момчето] нададе вик "Тичайте хора!" на която страна бях в двора. Докато пристигнах, то все вика и се бори с другаря ми. Пристигнах. Ръгнах го с камата на смърт, та дано сбъркаше народът посоката на гласа, който беше напълнил улицата."



Ловешката загадка



От по-късни спомени се разбира, че при арестите в края на октомври в Тетевен и Гложене е имало трима каймаками - един от тях вероятно е бил ловешкият Хасан ага. В хода на разпитите Димитър Общи разкрива поименно членове от Ловчанския комитет. Още с връщането си каймакаминът арестува Марин Поплуканов и Димитър Пъшков. Иван Драсов успява да избяга доста по-рано, а за Христо Бояджията вероятно никой не се сеща, че е старо прозвище на Христо Цонев Латинеца, който държи хана в Къкрина. Попът, който е споменат от Общи, също не е търсен в началото. Задържана е и сестрата на Марин и укривателка на Левски - Величка Хашнова. И тук започват загадките. Дотогава всеки арестуван е изискван от Мазхар паша и незабавно изпращан при него. Но двамата ловчанци остават в града близо три седмици. Те са разпитвани, но няма запазени протоколи от разпитите. Към тях не е прилагано - по техни спомени - насилие, даже си пили кафето в конака, докато спрямо останалите арестанти властта изобщо не си е поплювала. Защо е била арестувана Величка също е загадка. Дали е била разпитвана в къщата на поп Кръстьо, където е била задържана според тогавашните правила, също не е ясно - нито тя, нито попът някога са споменали какво се е случвало. Чак на 17 ноември Марин и Димитър са изпратени в София. Заедно с тях е и поп Лукан. Оказва се, че той е отведен погрешка - Димитър Общи не е познавал свещеника от комитета. Той е освободен, но още на 18 ноември поименно е изискан да бъде изпратен поп Кръстьо, макар в Ловеч да е имало още петима свещеници, които биха могли да отговарят на описанието на Общи. Кой е издал неговото име не е ясно поради липсващите протоколи на разпитите от ноември. Поп Кръстьо веднага е задържан, но след една нощ в конака е пуснат под гаранция. Той не само не е изпратен в София, но е и последният арестуван по мегаделото.



Има и един поп



Бързото освобождаване на поп Кръстьо е ключов момент в обвиненията към него, че е предателят на Левски. Попът никога не споделя какво се е случило в конака, макар в прословутата си дописка след Освобождението до в. "Марица" да загатва, че по "зверски начин" са искали от него да изкаже всичко. Дали той е убедил властта, че е невинен, или пък е сключил сделка, която да не е възнамерявал да изпълни - категоричен отговор засега не може да бъде даден. Възможно е ловешкият каймакамин да е решил, че не е добре да се вдига шум около един владишки наместник, какъвто към момента е бил поп Кръстьо, а и инструкциите вече са били да се ограничат арестите, за да не се безпокои населението. Факт е обаче, че поп Кръстьо не се среща с Левски при последното му идване в Ловеч, нито пък е бил очакван от него в Къкрина - Дяконът е наредил всички книжа и пари да бъдат донесени в къщата на Николчо Сирков. От друга страна, поп Марин е бил съслуживш в една църква с поп Кръстьо и никак не го е харесвал. Тази неприязън вероятно е продължена и от децата му - мълвата за предателството на поп Кръстьо тръгва именно от тях и най-вече от Величка, която опитва да убеди в това дори Левски при последното му идване, преди да се отправи за Къкрина.



Финалът



Левски, обезпокоен от разкритията, решава да се прехвърли във Влашко, като пътем прибере и архива на комитета от Ловеч. Тази работа би могъл да я свърши и някой от малцината останали доверени хора, но той очевидно иска да разбере какво се случва в комитета и кой подхвърля писма от негово име пред дома на Величка. За жалост той не знае, че властта разполага с негов портрет, притежава голяма част от комитетската архива, има признанията на съратниците му и здраво е затегнала обръча около града. Разпратени са патрули по пътищата с ясни инструкции кого да търсят и именно на такъв се натъкват Левски и спътникът му. Заптието Али чауш може би си е припомнил, че е виждал този човек в Ловеч, или пък, че лицето му е познато от портрета на издирвания баш комита. А и версията на Левски, че е ловчанец, който посред Коледа отива на лозето по работа, едва ли го е задоволила. Дали Али чауш е човекът, вдигнал тревога в Ловеч, или каймакаминът е бил известен от шпиони в Къкрина - ханът е бил пълен с хора, остава загадка. Но в късните часове на 26 декември потеря от шестнайсетина човека потегля към ханчето. На Левски му остават само няколко часа свобода.



(Следва)