|
| Бойко Ламбовски |
към света на сенките
Има обобщения и радости, за които няма прошка. Такова ми се вижда ликуването, за което онзи ден съобщи белгийският министър на вътрешните работи. Дословно той заяви: "Значителна част от мюсюлманското население на Белгия празнуваше след атентатите в Брюксел." Изказването си министър Жан Жамбон направи в интервю за "Де Стандаард". По-нататък допълни: "Те хвърляха камъни и бутилки по полицията и журналистите по време на ареста на Салах Абдеслам. Това е проблемът. Можем да приберем и извадим терористите от обществото. Но те са само пяната. Под тях има раково образувание, което е далеч по-трудно лечимо. Можем да го направим, но няма да стане за един ден".
Спомних си за телевизионните кадри от Ивицата Газа, пълните с весели и празнуващи хора улици след 11 септември 2001 г. Може би ви е направило впечатление как ликуват жените от тези региони - мърдат си езика много бързо с отворена уста, излиза нещо средно между вувузелски рев и размножителен призив на улулица. Не знам кому колко радост носи, но нито звучи, нито изглежда особено естетично. Не че това е най-важното. Тъкмо тогава не бях в България, а в Русия. Вечерта трябваше да има някакво писателско празненство, но предвид терористичния акт срещу кулите то беше отменено. В интерес на истината както ние, така и преобладаващата част от присъстващите се усещахме притеснени. Имаше повече мълчание и гледане в мобилните телефони от обикновено. Мернах само две-три празноглави окололитературни особи, които под сурдинка се усмихваха и си шепнеха в някаква превъзбуда от случилото се.
Та говоря за радостта. "Има Господ!" - спомням си, че казваше един български литератор, когато негов лют враг - друг български литератор, внезапно почина. Съвсем скоро след това неочаквано почина и радвалият се. При това - нека уточня - той не беше злобен, а добър, състрадателен човек.
Има радост и радост, едно от стъпалата на мъдростта в този свят е да умеем
да поддържаме хигиена на радостта
Тези мюсюлмани, които се радват на атентатите с убити случайни хора, нямат такава хигиена. Аллах ще ги накаже, бъдете сигурни. Впрочем вече ги е наказал. И ги наказва. Иначе, с риск да се повторя, ще кажа - най-лошото, което можем да правим, е да обявим за враг мюсюлманите, като ги тикаме в един кюп. Бъдете сигурни, че ако внезапно от света изчезнат всички останали хора, а останат само мюсюлмани, то светът няма да потъне в еднообразие, а ще се препълни с противоречия и вражди, както е сега.
Светът на исляма изобилства с различия. И подлежи на реформи и трансформации, в това съм сигурен.
Аз обаче искам да се върна към метафората на г-н Жамбон. Онази за пяната и раковото образувание. Той го казва в смисъл, че мълчаливото, но неинтегрирано ислямско общество е по-опасната част от проблема, че пасивно подкрепящите атентатите са тяхната хранителна среда, че тези хора осигуряват не само ятаците на терористите, но и тяхното възпроизвеждане. Той е прав, но не това е причината за раковото образувание. Радващите се мюсюлмани са само видимата част на по-дълбока болест. Те не са истинският проблем - самите те са общество, изтъкано от наивност, предразсъдъци и комплекси, което е следствие на навици и исторически натрупвания, а не причина за конфликтите.
Болестта е психопатичното пристрастие към властта и парите, тази болест няма безболезнено лечение. Болните от нея не се интересуват от смъртта на няколко стотици хиляди или милиони в този пренаселен свят. Каква връзка има това с хигиената на радостта, ще кажете. Има, има. Такава, каквато е връзката между 750-те милиарда долара активи на Саудитска Арабия в САЩ, които тази страна заплаши да разпродаде, ако Белият дом разсекрети доклада за участието й в атентатите на 11 септември 2001 г. И такава, каквато е връзката между отказа на САЩ да разсекрети доклада пред уплахата от такова разпродаване.
САЩ биха Либия и Ирак за "липса на демокрация",
щяха да са били вече и Асад - категорично,
ако последният си нямаше силен приятел. Но не бият Саудитска Арабия, а другаруват близко, дори след два-три дни г-н Обама май ще ходи там. Саудитска Арабия е много богата и много странна. Съвсем наскоро осъди едного поета - Ашраф Файяд, на смърт, загдето от книгата му излизало, че бил атеист. После, под натиска на света, замени присъдата с 800 удара с камшик, на порции от 40 х 20. Порционността се прави не от милост, а да не умре наказаният, преди да се изпълни цялото наказание.
Смешно, а? Да си умреш от радост.
.