Наскоро в WikiLeaks изтече запис от вътрешна дискусия в МВФ относно Гърция, включваща високопоставени служители - включително шефа на МВФ за Европа и шефа на мисията на МВФ в Гърция. От разговора изглежда, че в МВФ са отчаяни по отношение на Гърция по много причини, една от които е, че нищо не се случва. Нито Гърция прави достатъчно реформи, нито еврозоната е готова да опрости дълговете й. В същото време в МВФ са се отчаяли и от европейските си партньори, които никога не заемат категорична позиция и са готови на безкрайни преговори и отлагания.

Сякаш за да илюстрират твърденията на МВФ, кредиторите и Гърция тези дни отново не успяха да спазят поредния срок за постигане на споразумение за т.нар. "първи преглед" на спасителния план и на 12 април представителите на кредиторите напуснаха Атина. Разбира се,



когато става въпрос за Гърция,

крайните срокове не означават нищо



По план първият преглед трябваше да се състои през октомври 2015 г. - т.е. до момента има около половин година забавяне.

И тук идва ключовият момент: МВФ смята, че в Гърция нещо се случва единствено и само когато свършат парите и страната стигне до ръба на фалита или дори отвъд него. Наистина така стана през 2015 г., когато нищо не се случваше месеци наред след януарската изборна победа на СИРИЗА - до края на юни, когато гръцкото правителство фалира, спасителното споразумение изтече и банките бяха затворени, а тегленето на пари ограничено. Едва след това Гърция и кредиторите се договориха.

През 2016 г., отново през лятото, Гърция има значителни плащания, които не може да покрие, без да получи транш от кредиторите. Надеждата на МВФ е, че наближаването на този момент и увеличаването на риска от нов фалит ще направят и гърците, и европейците по-сговорчиви и ще ги доведат до споразумение. Докато се стигне до сделка и се отпусне поредният транш обаче, ще има напрежение - да не говорим, че няма гаранции за успех.



Какво е състоянието към момента



Според Евростат през 2015 г. Гърция е единствената страна в Европейския съюз, която отчита икономически спад. Този икономически спад в Гърция започна преди 8 години и все още не е приключил - имаше известно стабилизиране и възстановяване през 2014 г., но то бързо приключи, след като СИРИЗА пое властта и доведе страната до фалит. Кумулативният спад на икономиката за периода 2008-2015 г. е над една четвърт - което в абсолютна сума се равнява на 65 милиарда евро годишно.

Безработицата е рекордно висока, близо 25%, и за разлика от европейската тенденция не намалява. Отделно тегленето на пари от банките остава ограничено, лимити има и при плащанията за чужбина. Бежанците поставят на изпитание административната машина, която и без това не работи добре. Пари няма и просрочените задължения на гръцката държава (към доставчици, болници и пр.) достигат милиарди евро.

Тук е уместно да отбележим, че много други държави от ЕС и еврозоната имаха тежки икономически проблеми и нужда от външна помощ. И повечето от тези страни имаха огромни бюджетни дефицити, силен спад на производството, фалити на банки и дори системни банкови кризи. В Ирландия спасяването на банковата система струва над 60 милиарда евро, а в Кипър много големи вложители загубиха парите си и имаше драстични ограничения в тегленето на пари от банки.

Въпреки това всички тези страни приключиха спасителните си програми и вече се справят сами - Ирландия, Португалия, Испания, Кипър, а преди това Унгария, Латвия и Румъния. Нещо повече, дълбоките реформи не просто прекратиха кризата, но и водят до следкризисно възстановяване. Ирландия отново се превърна в европейското икономическо чудо - през 2015 г. тя постигна икономически растеж от почти 8%.

След като толкова много и съвсем различни страни успяват да излязат от кризата, защо Гърция не успява? Причината не е толкова невъзможност, колкото нежелание - нежелание на гръцките власти да поемат отговорност за собствената си страна. Всичко в Гърция се случва само при крайна нужда и под външен натиск, но дори и тогава става бавно и половинчато. Много прилича на България през 90-те години.



Разстановката на силите



МВФ отдавна съжалява, че въобще се е заел със спасяването на Гърция и е направил компромиси със стриктните си изисквания. Фондът открито заплашва, че ще спре да прави компромиси и ще напусне - като по този начин се опитва да окаже натиск върху Гърция и еврозоната. Според МВФ, за да се вържат сметките, трябва или Гърция да прави повече реформи, или кредиторите да намалят дълговото й бреме (или и двете).

Германия, а и доста други страни от еврозоната, не са склонни да опрощават дългове на Гърция - не толкова заради самата Гърция, а защото биха създали прецедент, от който веднага ще искат да се възползват други страни като Португалия, Испания, Италия, Ирландия и т.н. А това означава трилиони евро загуби, които никой не иска да плаща. В същото време Германия държи на участието на МВФ в спасителната програма - това дори е записано като условие, за да бъде одобрена програмата.

Гърция абсолютно не иска да прави никакви реформи (спомняме си скорошните протести и блокирането на граници), но страната има нужда от външно финансиране. Нещо по-важно, гърците искат да запазят членството си в еврозоната и да получат облекчение на дълговото бреме. Самият Ципрас е между чука и наковалнята - ежедневно трябва да прави неща, които е обещал на избирателите, че никога няма да прави, а парламентарното му мнозинство е крехко, докато опозиционната Нова демокрация вече има по-силна обществена подкрепа от СИРИЗА.

Възможният сценарий изисква реформи и дисциплина в Гърция, облекчаване на гръцкия дълг (но не опрощаване, а само разсрочване), подновено участие на МВФ. Но в тази среда всичко може да се разпадне много лесно - например, ако двама-трима депутати от парламентарното мнозинство в Гърция гласуват "против" и блокират одобряването на необходимите реформи; или пък ако МВФ си тръгне заради неразбирателство с еврозоната, а Германия откаже да отпуска траншове. Заплахата от миналата година за изгонване на Гърция от еврозоната може бързо да се съживи, тъй като немалко западни политици смятат, че спасяването от 2015-а е било последен шанс и при провал няма да има нов.

Има лека светлинка в тунела. Наскоро гръцкото правителство одобри приватизацията на всички регионални летища и на най-голямото пристанище - закупени съответно от немска и китайска компания, а банките започват да продават поделенията си в чужбина. Рестартирането на спрения по политически причини процес на приватизация е индикация, че премиерът Ципрас е склонен да прави реформи. Въпросът е дали може да убеди парламента да го подкрепи?