Само ако можеше да си разчисти сметките с тях! Оглавяваното от младежи нощно протестно движение, наречено "Безсънна нощ", се превръща в сериозен проблем за френския президент Франсоа Оланд не заради трудно изпълнимите искания, които поставя, а защото демонстрантите не казват за какво точно се борят.
Създадено от протестите срещу промяната на трудовото законодателство, "Безсънна нощ" е сформирано на 31 март с призива "Да останем будни цяла нощ", отправен първо от режисьора на филма "Благодаря, шефе!" Франсоа Руфан към събралата се в централната част на Париж тълпа. И "Безсънна нощ" бързо се превърна в движение, което привлича хиляди хора всяка нощ на парижкия Площад на Републиката. Там те използват жестове с ръце, вдъхновени от испанското движение, борещо се срещу строгите финансови мерки, "Възмутените", за да гласуват по различни въпроси - от феминизма до конституционната реформа, както и дали да се купи озвучителна система с дарения.
На въпрос каква е целта на "Безсънна нощ" група младежи, които седят на площада, клатят глави. "По същество
нямаме определена цел
Идеята е хората да се обединят, да водят дискусии и да определят посоката на дебата, воден от политическите партии и профсъюзите", казва 27-годишен студент, намиращ се в палатка с надпис "Комитет по посрещането". Той обаче отказва да си каже името, тъй като "индивидуалното мнение няма значение" според него.
Вместо да съставят списък с искания и да го предоставят в кабинета на ресорния министър, каквато е обичайната практика във Франция, "Безсънна нощ", подобно на "Възмутените", иска време, за да обмисли исканията си. Някои от участниците изразяват надежда, че "Безсънна нощ" ще събере достатъчно подкрепа от обикновените граждани, за да се превърне в политическа сила, сравнима с "Подемос" - испанската партия, която се роди от движението "Възмутените". Повечето от събралите се в Париж белокожи и представителите на средната класа казват, че нямат по-специални амбиции освен да могат свободно да кажат това, което мислят - без да се намесват политици или представители на профсъюзите.
"Това е начин да предизвикаме всички представители на юридически лица, сред които и синдикатите", обяснява Жулиен Байу, която е говорител на партията "Европа Екология Зелените". Той казва, че често присъства на вечерните сбирки в "строго лично качество". "Това, което правим, е нещо съвсем различно, макар да не е обмислено до най-малкия детайл", допълва той.
Значителната неопределеност на "Безсънна нощ", както и настроенията срещу властта
превръщат движението в проблем за управляващите френски социалисти
и за всеки друг, който се опитва да спечели от него в политическо отношение. Крайнолевите, сред които е и Жан-Люк Меланшон, известен с опитите си да извлече политически дивиденти от всяко недоволство на гражданите, се появи на Площада на Републиката, нетърпелив да блесне в светлината на младежкия ентусиазъм. Участниците обаче заявиха, че нямат никакво намерение да дават сцена за изява на окупираната от тях територия - нито на Меланшон, който е бивш кандидат за президент, или на когото и да било друг професионален политик.
За президента Франсоа Оланд и премиера му Манюел Валс "Безсънна нощ" се превръща във все по-неприятна главоблъсканица: дали трябва да му сложат край, или да му разрешат да се разраства. Парижката полиция може да забрани струпване на хора, което очевидно нарушава въведеното заради атаките от 13 ноември м.г. извънредното положение, както и забраната за обществени демонстрации. Ако това се случи, вероятно ще ентусиазира допълнително протестиращите. Освен това ще бъде потвърждение на изказванията им, че
Оланд не е истински ляв президент,
а подставено лице на банки и милионери, които нарушават данъчните закони.
Резултатът е минимална намеса на полицията на окупирания площад. На демонстрантите е разрешено да опънат палатки и оборудването си вечер, при условие че ги прибират всяка сутрин. Въпреки някои спорадични сблъсъци не се е стигало до сериозно насилие между демонстрантите и полицията. Друга възможност за Франсоа Оланд е да проведе дискусия с "Безсънна нощ".
Когато става въпрос за "Безсънна нощ" обаче, е доста по-трудно да се посочи точно определен проблем за решаване. Няма единен дневен ред или точни искания. Нещо повече, това, което искат някои от протестиращите - пълно пренаписване на конституцията например, - се равнява на отхвърляне на цялата система, а това е неизпълнимо.
В непохватен опит да привлече вниманието на "Безсънна нощ" държавният секретар Жан-Мари льо Гуен обяви предложение за легализиране на канабиса. Ентусиазмът му обаче набързо беше охладен от говорителя на правителство Стефан льо Фол, а преди това протестиращите се изсмяха на предложението и го приеха като очевиден подкуп. "Не трябва да се оплакваме, че младите хора се събират, работят и мечтаят за общи действия", заяви Валс в интервю за в. "Либерасион". "Това показва, че френското общество е пълно с живот... Никога няма да позволя да се говори, че нищо не е направено за младите хора от 2012 г. насам".
Цифрите и географският обхват показват, че "Безсънна нощ" е ограничен феномен. В края на миналата седмица тълпа между 500 и 1000 души изпълни половината от Площада на Републиката - площ, равняваща се на няколко футболни игрища. По-забележително е упорството на движението да остане на площада 13 последователни нощи, въпреки че някои от тях бяха доста дъждовни. Участниците измерват продължителността на престоя си, като казват, че това е "43 март" - препратка към рождения ден на "Безсънна нощ", който е на 31 март. Издръжливостта на демонстрантите се дължи основно на усилията на организаторите, повечето от тях студенти и членове на антикапиталистически групи, които се събират всяка вечер, за да сложат палатки, маси, храна и звуковата система за "Общото събрание" - вид демократичен форум, където гласовете се броят чрез вдигане на ръка. А на следващата сутрин всичко прибират. Дори и така, движението остава малобройно, ако се сравнява с масата от хора, която се вля в испанското "Подемос" и в гръцката "Сириза". В пика си испанското движение "Възмутените" събираше десетки хиляди участници в Централен Мадрид в продължение на седмици. То привлече испанци от всички възрасти, засегнати от изключително големия ръст на безработицата и жилищната криза, която обхвана 80% от населението. Във Франция безработицата е 10% и леко се увеличава, но условията съвсем не са толкова взривоопасни като в Испания.
ЗА КАРЕ - ПОДКРЕПА
Бившият гръцки финансов министър Янис Варуфакис подкрепи движението "Безсънна нощ", като взе участие в една от демонстрациите им в Париж. Според него предложението от правителството мерките, с които освобождаването на служители се улеснява значително, ще "обезценят" труда. "Безсънна нощ" е невероятна инициатива на парижани да върнат обратно хората в сърцето на демокрацията", заяви Варуфакис.