Хубав живот си живееше доскоро ДПС. С подсигурен (относителен) монопол върху турско-мюсюлманския вот, гарантирано място сред големите в политическия живот, кадрово присъствие на всички нива в държавната и местната власт и привилегировани отношения със съседна Турция. Да не забравяме и обръчите от фирми, които движението гъвкаво въртеше с умението на ориенталска танцьорка. С едно щракване на пръсти сваляше правителства и откарваше страната на предсрочни избори. В парламента - кеф ти с тоя, кеф ти с оня, според случая и изгодата. Да, хубаво време беше за ДПС.

Хубаво, ама свърши. Електоралният монопол взе да се пропуква - след като достигна зенита си с 610 хил. гласа през 2009 г., движението взе 487 хиляди на парламентарния вот през 2014 г., почти колкото получи през 2005 г. Така се върна 10 години назад в резултата. И това още преди да се появи Лютви Местан с малката му (засега) партия ДОСТ, която вече усилено се труди да отмъкне изселническия вот и да откъсне каквото може от избирателното тяло на ДПС у нас. А в края на м.г. дойде голямата беда - разривът с Турция. Управляващите в Анкара гледат изпод вежди Ахмед Доган вече няколко години, но освен мимолетния им флирт с ГЕРБ и НПСД на Касим Дал това досега нямаше особени последици за ДПС.



Кризата в руско-турските отношения

обаче анулира всички залози



А ДПС се изправи пред стена от враждебност на южната ни граница, която доби съвсем реални измерения с обявената посредством турските медии възбрана на Доган да влиза на турска територия - история, която движението се беше заклело да разплете, но после тихомълком замете под килима. Усещането, че мощта на ДПС намалява, се засили и със стопяващата се сянка на депутата Делян Пеевски, който, както беше тръгнал да афишира бизнеса си, така още по-внезапно почна да го разпродава. А премиерът Бойко Борисов лично обяви, че депутатът е напуснал страната. Взети поотделно, тези моменти биха били само повод за тревога, но събрани заедно, създават впечатлението, че нещата никак не вървят добре.

А провелата се IX национална конференция на ДПС в Зала 3 на НДК, която трябваше да разсее това усещане, още повече го засили. Гости имаше бол, но не тези, които биха създали чувството, че движението контролира ситуацията и пази позициите си. От управляващите в Анкара не се вясна абсолютно никой. Докато само две седмици по-рано в същата тази Зала 3 Местан приемаше поздрави от турския посланик у нас Сюлейман Гьокче и зам.-председателя на доминиращата в южната ни съседка Партия на справедливостта и развитието Фатма Бетюн Сеянкайъ. Не ще и дума, от ДПС се бяха постарали за компенсация да има чуждо дипломатическо присъствие. Представители пратиха посолствата на САЩ, Русия, Великобритания, Полша, Азербайджан и др. Само че това бяха или български сътрудници към мисиите, или дипломати с нисък ранг. От българска страна нещата бяха още по-зле. Форума почетоха само БСП (управлявала на два пъти с ДПС), АБВ (чиито шеф Георги Първанов остана в историята като архитекта на тройната коалиция), НДСВ (също два пъти на власт с ДПС) и БДЦ (доскоро известен като ЛИДЕР - партия, приближена на Доган от самото си създаване).



От ГЕРБ - ни гост, ни поздрав. Нито от десницата



Тоест тези, които днес държат кормилото на България и задкулисно ползват подкрепата на ДПС, показаха, че публично не желаят да бъдат свързвани по никакъв начин с движението. Единствената утеха за хората на Доган в случая е, че Местан се оказа също толкова токсичен за българската политическа класа, колкото и те. Ако това въобще може да е някакво успокоение.

И колкото и да демонстрираха увереност и самочувствие със заклинания като "ДПС ще пребъде!" (които новият водач Мустафа Карадайъ повтори нееднократно на конгреса), усещането за безпокойство в партията е повече от осезаемо. Най-силният сигнал за това са непрекъснатите призиви към Ахмед Доган преди конференцията да се върне начело на движението и решението на самия форум да му бъде формално поверена "вътрешната система за сигурност" на ДПС. Това може да се приеме като подмазване и угодничене към "основателя и лидера", но всъщност е израз на страх и объркване от безпрецедентната ситуация след свалянето на Местан. Без да знаят какво да правят и накъде да поемат, депесарите постъпиха както винаги - обърнаха поглед към "сараите", за да чакат интервенцията, която да ги върне към "нормалността" и да даде напътствия и посока.



И Доган ги даде, като пое "постоянен контрол



на финансите и на дейността на партийните органи, вкл. и на представителите на партията в съответните власти". Това може и да не съвпада със заявката за засилване на вътрешнопартийната демокрация. И изобщо за каква демокрация може да става дума, след като в ДПС продължават като на избори по комунистическо - Доган получава 99.9% от гласовете. На това по му отива определението диктатура. Но това е без значение, когато на карта е поставено "запазването на целостта и единството на партията". "За да изпълним мисията си на националноотговорна партия и да отговорим на очакванията на избирателите си, е необходима повече консолидация във вътрешната организация на партията, както и в партийните орани по хоризонтала и по вертикала", пише в отчетния доклад на конференцията. Дотук стигат разбиранията на ДПС по проблема - няма друго, което така да приляга за разрешаването на партийна криза, като принципите на демократическия централизъм. А всички знаем, че Доган го прилага най-добре.

При всички случаи тези, които са свикнали, че ДПС е запазена "политическа марка и мярка", ще трябва да си променят схващанията. На движението му предстоят трудни времена. Остана без вътрешни и външни съюзници (поне официално) и вече се сблъсква със силна конкуренция за традиционните си избиратели. Така че прогнозите след последните два парламентарни вота, които предричаха, че ДПС ще стане втората по големина формация в страната, вече подлежат на преоценка.