Тези дни доста попътувах из страната и често мярках по билбордове усмихнатото лице на прилично изглеждащ мъж под мотото "Красотата е мисия". Нито го познавах, нито знаех какво има предвид, но спътниците ми ме осведомиха. Преди имал други билбордове с жена а ла Pin-up картичка и предизвикателния надпис "Прекалено съм красива, за да работя".

Доста пари е дал за реклама този мъж, помислих, но това са обикновени неща в света на бизнеса и рекламата - човек дава нещо с надеждата да получи много повече. Нямаше да обърна на тези билбордове особено внимание, ако не ме беше парнал спомен отпреди поне трийсетина години назад. Дали е имало някакъв празник на Октомврийската революция тогава, дали друго нещо, не помня, но навсякъде бяха изкарани крайпътни плакати - тогава още не им казвахме билбордове, с изобразен на тях



вожда на революцията Владимир Ленин



Той беше нарисуван от художника като вдъхновен и красив мъж, с брадичка и пронизващ поглед, а отгоре му - мисля - бях изписани думи от типа на: "Нашето учение ще победи, защото е вярно."

Настойчивостта на всяка напъплила ландшафта визуална пропаганда винаги ме е дразнила. Онзи Ленин ме провокира и с това, че беше изобразен от художника широкоплещест и едър, с малка глава и шлифер, под който се очертаваха рамене на културист. Помня, че на Орлов мост не издържах, и произнесох някаква филипика от типа на: "Какъв натеглив художник, каква тъпа картинка!" Имах предвид, че Ленин е бил невисок на ръст, с голяма глава човек, и да го рисуваш като широкоплещест исполин е доста безумно. Спътниците ми ме изгледаха озадачено, че се паля по такива дреболии, но не казаха нищо - всеки си имаше по-важни грижи от публичния лик на Вожда. Аз пък - сега си давам сметка - несъзнателно бях избрал да се дразня не от настойчивостта на посланието, което с аксиомната си категоричност носи цял ред социални опровержения в себе си, а от интерпретацията на рисувача. Може би е сработвал някакъв защитен механизъм - да критикуваш Ленин пред хора, както и Тодор Живков, тогава можеше да ти докара неприятности, но да подходиш критично към пропагандата откъм страната на естетиката - едва ли.

Ето - казах си днес - хората сме такова нещо, че не можем да оставим самите себе в покой от натрапливи картинки. Дали те ще ни внушават идеята, че сме щастливи, защото ни водят мъдри глави към светло бъдеще, или ще ни продават красиви продукти, които следва да ни направят щастливи, е принципно не кой знае колко важно. За трийсет години речовитият вожд бе заменен от самоуверения доктор, зоркоокия футболист или гостолюбивия мол, но ние си останахме обект - и субект, разбира се, но главно обект -



на настойчиви внушения



Някой ни обещава нещо хубаво срещу нещо, което да му дадем, разбира се. Дали пари, дали политическо доверие, дали вяра и послушание, но алъш-веришът изглежда по-безсмъртен от човечеството. Няма спор, откъдето и да го погледнеш, че посланието на доктора - "Твърде красива съм, за да работя", е по-неморално по съдържание, но далеч по-безопасно и честно от онова "Arbeit macht frei" - "Трудът те прави свободен", изписано в Аушвиц. Особено ако гледаш второто отвътре. Този лозунг, доколкото помня, не е измислен от хитлеристите, а взет от заглавие на немски писател, не особено известен. ("Красотата ще спаси света" също не е мисъл на Достоевски, а фраза на негов герой.)

Но - рекох си - тази мисионерска красота не дава никакви индикации, че светът е станал по-спасяем. Ботоксните инжекции не са намалили огромния брой на наркотичните такива, онзи убиец Брайвик също беше си правил някакви естетически интервенции, дори пускал съвети в интернет как добрата визия и фотошопът работят "за идеята" повече от дългите послания. Един богат азиатец беше завел дело срещу жена си, защото му родила твърде грозни деца. Оказало се, че се запознал с нея и я взел след като тя си направила разни разкрасяващи хирургически интервенции. Заможният жених я мислел за красавица, пък тя по рождение и ген била грозна. И предала това на потомството му за негова изненада и възмута.

Иначе нямам никакви възражения срещу красотата, приета за мисия, и дори срещу евентуалните й възможности да спаси света. Обаче може би не говорим за една и съща красота. Може би става дума за онази, за която споменава Чарлз Буковски: "Обърнете внимание някой път...как група прогимназистки в бански костюми позират за снимка на един или друг конкурс за красота, за кралица на това или онова, погледнете тия крака, тия дълги бедра, гърдите - има нещо омайващо наистина, и тия момиченца го знаят, както и изгодната цена, която върви в комплект. После обаче погледнете тия осемдесет лица и усмивките. Усмивките не се усмихват, те са издълбани на хартиени лица, върху мъртво индиго, носовете и ушите, и устните, и брадичките се вписват в нашите представи за форма, но лицата са грозни отвъд всякакви измерения на зверското, там няма никаква мисъл, никаква сила, никаква съсредоточеност, никаква доброта... нищо, нищичко, плоски убити парчета кожа...Вие виждате същите тия победителки от конкурса за красота след години, остарели, в супермаркетите; те са капризни, луди, злобни, низки - вложили са си капитала в нещо нетрайно, били са изиграни; пазете се от острите ножове на количките им в магазина - това са лудите жени на Вселената."