- Г-жо Петкова, финансовото министерство публикува поредна порция промени за втория стълб без разчети и финансова обосновка. Как ще се отразят те на осигурените и на фондовете?
- Този законопроект излиза за обществено обсъждане в един кратък период от 13 дни, половината от които празници. Това означава на практика, че се спазва традицията да няма обществено обсъждане. Законопроектът е изготвен в абсолютна тайна от бранша, а както чета, и в абсолютна тайна от социалното министерство. В рамките на последните 2 години съществено се променя допълнителното пенсионно осигуряване чрез промени в Кодекса за социално осигуряване. Това се превръща вече в христоматиен пример за липсата на правов ред по смисъла на общностното право на ЕС, доколкото то предвижда законодателството да създава предвидимост. При толкова чести промени може да се говори за всичко друго, но не и за предвидимост на бизнес средата и инвестиционния климат. Създава се абсолютна несигурност за икономическите субекти и техните акционери. Като основен резултат от този законопроект отчитам възможността за демотивация на инвеститори от другите държави членки, които биха проявили интерес да участват в този бизнес и което при толкова честа промяна в законодателството едва ли биха направили. Както и демотивиране на съществуващите такива инвеститори, защото никакъв вид планиране не е възможен при толкова чести промени в дейността. Не знам дали това е било основната цел на законопроекта, но това е един от неговите ефекти.
Въвеждат се нови изисквания към акционерите, което в комбинация с регламента в този законопроект, че следва прелицензиране, наистина може да доведе до промяна на пазарните играчи само по силата на този закон, а не по силата на пазарния механизъм. Това е достатъчно опасно и според мен не трябва да се допуска. Ще бъде сезирана ЕК още преди да започне процедурата по приемането на този закон, защото толкова честа промяна в правната рамка не отговаря на правовия ред на ЕС.
- Комисията за финансов надзор е предложила още през 2012 г. създаването на гаранционен фонд за изплащането на пенсиите. Защо според вас се върви към варианта с общ пул?
- Какво виждате, няма такъв фонд. Няма и мултифондове. Озадачени сме от внезапната поява на този законопроект и си задаваме въпроса възможно ли е тази тайна разработка и появата й точно сега да имат връзка с отложените стрес тестове на пенсионните фондове и ако да - каква. Защото няма логика той да се появява, преди да са проведени стрес тестовете и евентуално да бъда установено какво е състоянието на портфейлите им, има ли проблеми и как те биха могли да бъдат разрешени чрез законодателни промени - нещо, което даже е залегнало в договора между КФН и консорциума, който е избран от тях да изработи методологията за провеждане на стрес тестове. Очевидно е, че след провеждането на стрес тестовете ще се наложат и други промени.
- Това втори опит за национализация на нашите пари ли е?
- Не. Пулът е стандартен механизъм за изплащане на пенсиите. Това е техника, не е промяна на капиталовия принцип.
- Обаче средствата от партидите на починалите пенсионери няма да се наследяват.
- Не бързайте. Създаването на пула има няколко цели. Първата е да се разделят парите на хората, които внасят, и на тези, които получават. Отделно и физически. За да няма и най-малката възможност от пари на хората, които внасят осигуровки и са в трудоспособна възраст, да се плащат пенсии, както е в НОИ. Физическото разделяне на парите е гаранция, че ще се придържаме към капиталовия принцип. Второ, инвестиционният хоризонт на хората, които са вече пенсионери, е по-кратък от тези, които внасят, особено на младежите. Това означава, че отново е абсолютно наложително парите на тези, които се пенсионират, да бъдат отделени от тези, които се осигуряват, за да бъдат инвестирани по различен начин по отделни принципи, които са съпоставими с по-краткия хоризонт. Трето, пулът действа само за пожизнени пенсии. Как действа? Човек получава право на пенсия. Първо му се определя пенсията на базата на неговата собствена индивидуална партида, а не на партидата на някой друг. В такъв смисъл всички приказки, че някой ще получава по-висока пенсия, без да е плащал вноски, са неверни. Подписва се пенсионен договор, в който дружеството поема ангажимент така определеният размер на пенсията да го изплаща до края на живота на определения човек, независимо колко ще живее той. Чак след това парите се прехвърлят в този пул. И тук следва въпросът какво ще стане, ако човек почине, преди да е изразходвал парите по партидата си.
- Той не е никак маловажен.
- Не е. Но не е маловажен и въпросът какво ще стане с парите на тези, които надживеят. Само вмятам - хората, които достигат до 60 г., живеят много по-дълго от това, което се дава като средна продължителност на живота, където се включва и детска смъртност и т.н. Грубо казано, ако човек доживее до 60 г., вероятността да доживее до 90 г. е много по-голяма. На въпроса - по цял свят международната практика е, че унаследяемостта на партида на починал пенсионер се урежда чрез наследствени пенсии на кръга от наследници - преживелия съпруг или децата получават не остатъка от партидата, а наследствена пенсия. Уреждането по този начин води до това, че никога не остават ненаследени пари на починал човек. Наследствените пенсии не съществуват в момента. Това е нашият упрек. А трябва да се унаследяват, защото това са лични, собствени пари. Единствената особеност е, че при починал пенсионер унаследяването е през наследствена пенсия, а не през изплащане на остатъка по партидата. Но няма такова нещо в проекта.
Големият проблем на закона, по-съществен от това, е, че не се дава свободен избор на лицата. Авторите на този закон, които само преди шест месеца бяха толкова убедителни, че клиентите на пенсионните фондове трябва да имат свободен избор - да прехвърлят натрупаните си суми от капиталовите схеми в НОИ, в момента не са последователни. Защото те не дават свободен избор на клиентите на пенсионните фондове, когато придобият право на пенсия, да изберат една от няколкото възможности, които съществуват в международните практики. И те са - първо, ако желае, човекът нека си изтегли всичките пари още когато се пенсионира. Ако желае, да си изтегли част от парите. Ако иска, да си определи срочна пенсия с фиксиран размер или срочна пенсия с променлив размер. Ако желае, човекът да си определи пожизнена пенсия. Нека държавата да не се намесва в живота на хората и в това, което те самите биха планирали за собственото си бъдеще в пенсионна възраст. Така е в много държави и ако това го имаше, нямаше никой да задава въпроса за унаследяемостта на парите и създаването на пул, който да се отнася само за пожизнените пенсии и само в случай, че човек така си е избрал. Така че нашият призив е да се даде свободен избор на хората и в този момент - каква пенсия да получават, дали да получават и колко. Това е частно право и не бива да им се отнема.
- Кой печели от този проект?
- Знам единствено кой губи и това са пенсионно осигурителните дружества. И то много.
- А хората?
- Няма да загубят. Повечето хора ще преживеят повече, отколкото са биометричните таблици. И те определено ще спечелят. Това не може да остане по този начин, защото трябва да се реши въпросът с хората, които починат, преди да им бъде изчерпана партидата.
- В мотивите на проекта пише, че пулът е необходим, от една страна, заради преживяването, а от друга - заради евентуални лоши инвестиционни резултати на пенсионните дружества.
- Това е абсолютно невярно.
- Това индулгенция ли е за фондове, които биха се управлявали лошо, и накрая всички ще плащаме за тях?
- Това е непрофесионално. Да се свързват пулът, плащането на пожизнени пенсии и всичко, което пише в закона, с каквото и да било по инвестиционната дейност. Питайте който е писал мотивите. Не може ние за два дни да направим оценка на въздействието на този законопроект, каквато липсва в мотивите му.
Хареса ми.
На тази жена спокойно мога да си поверя парите за втора пенсия.