:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,911,431
Активни 57
Страници 4,857
За един ден 1,302,066
Анализ

Колко дълго политикът може да се задържи на върха на кабърчето

По реакциите им ще ги познаете – карикатурата е пробен тест за властника във всички времена
КАРИКАТУРА: ЧАВДАР НИКОЛОВ
Скандалната карикатурата, която коства уволнението на Чавдар Николов от Нова тв.
Има много начини за дефиниране на демокрацията, но най-забавното й сравнение с диктатурата може да се открие в следния виц: Каква е била разликата между Сталин и Рузвелт? Американският президент е събирал анекдотите, които са разказвали хората за него, а съветският лидер е събирал хората, които са разказвали анекдоти за него.

70 години след края на Втората световна война прекрояването на този виц по мярката на по-малки диктатори като Ерих Хонекер, Николае Чаушеску или Тодор Живков вече е позабравен рефлекс. Но отношението на властта към политическата сатира все още се смята за важен тест не само в страните от бившия соцлагер. Усетихме го ясно съвсем наскоро при развитието на паралелните скандали у нас и в Германия.



Ангела Меркел изтърпя

без излишни емоции всички негативи



от решението си да подкрепи съдебното преследване срещу шоумена Ян Бьомерман, поискано от обидения турски президент Реджеп Ердоган заради "позоряща критика" в стихове. Въпреки очаквания спад на рейтинга, въпреки общественото недоволство, въпреки позитивите за опозицията - като държавник Меркел избра да не затруднява бъдещите договорки с важен партньор и да не нарушава законите в собствената си страна, макар да я освиркват заради тях. Тя просто предложи остарелият параграф от Наказателния кодекс да бъде ревизиран в бъдеще, а продуцентите на Бьомерман съобщиха, че той спира за месец изявите си в ZDF.

По същото време у нас премиерът Бойко Борисов реагира драматично на скандала с изтрития клип на Чавдар Николов, който го осмя заради подкрепата му за бабаитите доброволци в задържането на бежанци по границата ("2016: Свинска опашка"). Часове след публикуването започна верижна реакция: сваляне на всички видеокарикатури на автора от сайтовете на Нова телевизия и Vbox7, прилив на възмущение по социалните мрежи, протест в култовата градинка пред "Кристал", изблици на премиерски гняв за "извадените очи" вместо изписването на телевизионни вежди и дори формулиране на нова конспиративна теория. Какво всъщност се случи: налагане на груба цензура, технически гаф или опит за дестабилизиране на правителството?

Свободна страна сме, всеки може да си избере версия според нивото на своята интелигентност. Но иначе демокрацията е като английската ливада от онзи стар виц - трябват й поне 100 години грижи, за да заприлича на западноевропейския райграс. Може би за толкова време медиите ни ще се научат да не показват така явно страховете и зависимостите си, а политиците - да приемат по-спокойно шегите за своя сметка.



Голямото престараване на малките началници



След взрива от емоции последва налучкване на по-правилна реакция: премиерът започна да качва карикатури на страницата си във "Фейсбук". Дори публиката да не му повярва, че никога не се е ядосвал заради сатира, пак ще разбере, че е наясно с отмирането на класическата цензура в епохата на интернет. Така и теорията, че сам е оказал натиск за уволнението на карикатуриста, изглежда по-малко правдоподобна.

Уви, никога няма да разберем кой още се е престарал - освен мятащото се в крайности телевизионно ръководство. Малцината посветени ще мълчат като партизани от социалистически анекдот. Но историята помни случаи, в които излишната предпазливост на по-малки началници е вършела чудеса през главата на големия шеф.

Чавдар Николов може да го потвърди със забавна случка от края на 90-те години, когато печели конкурс за календар на данъчната администрация. Той няма проблеми с шаржовете на политиците, избрани да илюстрират 12-те месеца чак докато стига до министър-председателя. Възложителите се обаждат да кажат, че главата на Иван Костов изглежда твърде грубо "отсечена" отзад, така че непременно трябва да се дорисува. В отговор Чавдар предлага на шефката на тогавашния отдел "Кадри" в данъчното Мария Мургина да добави малко глава на премиера, ако тя махне няколко процента от ДДС-то. Нещата зависват за две седмици, след което идва друго обаждане: необходим е нов шарж на Костов, но художникът вече може да избере какъв да е той. Оказва се, че старият е пратен за всеки случай на проверка в Министерския съвет, а обектът, вместо да се разсърди за рисунката, с благодарност си я прибрал...

По европейски балансирано реагират и други български политици, когато ги рисуват карикатуристи - по наблюдения на Ивайло Цветков към тази група спадат Георги Първанов, Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, те дори колекционират сполучливи от тяхна гледна точка шаржове. Но дали "европейски" е точната дума в случая?



Берлускони, Саркози и смешните уволнения



Свикнали сме да приемаме на доверие твърдението, че онази Европа, която се простира отвъд Балканите, непременно означава по-добри обноски в политическата сфера. Наистина отдавна са отминали времената, когато в Париж са затваряли художници заради публикуване на обидни за властта карикатури. Крал Луи-Филип може и да се е разгневил на Оноре Домие дотам, че да издейства 6-месечна присъда за дързостта му да не го рисува само ласкателно, но това се е случило през далечната 1831-ва.

През 2008-а засегнатият вече не е монарх, а президент, пък и законите са други. Така че когато Морис Сине пуска грубовата шега по адрес на сина на Никола Саркози в "Шарли Ебдо", чисто и просто изхвърча от седмичника. Официалната версия е, че с намека за безпринципното поведение на Жан Саркози, който "като баща си ще стигне далече", приемайки юдаизма заради богата булка, Сине се е показал върл антисемит. Наистина смешен повод да му се иска публично извинение в издание, което свободно напада всички вероизповедания.

Комично изглеждат и повечето опити на тв шефове и министри от епохата на Берлускони да парират осмиването на италианския премиер с лицемерни доводи. Когато през 2009 г. Ройтерс съобщи за уволнението на сатирика Сенези от РАИ заради "антиправителствена" карикатура на тема земетресението в Акуила и отприщването на предприемаческите апетити, едва ли е имало много заблудени за истинските причини. Иначе хората би трябвало да вярват и че интересите на политик, здраво овързан с най-мощните строителни фирми, са по-маловажни при взимането на такива решения от чувствата на засегнатите при труса.

Година по-късно културният министър Сандро Бонди неочаквано обяви, че



италианското правителството ще бойкотира



фестивала в Кан заради "неправилна селекция на пропаганден филм, който изкривява образа на премиера Силвио Берлускони". Така лентата на Сабина Гуцанти "Дракуила - Италия, която трепери" си спечели още малко безплатна реклама, а Берлускони - още повече присмех.

Могат да се намерят и други европейски примери за нетолерантно отношение към сатириците, но изводът пак ще е същият: докато са във властта, всички политици трябва да внимават с кабърчето. Онова, за което пише Джордж Оруел в прословутата си статия за упадъка на британските сатирични издания: "Ако трябва да дадем определение на хумора само с една фраза, можем да го определим като достойнство, седнало върху кабърче. Смешно е онова, което съсипва достойнството и сваля могъщите от престола им, за предпочитане с гръм и трясък."

В този смисъл премиерът Борисов уцелва десетката с пожеланието "...дълги години да ме окарикатуряват". Да си постоянно мишена за сатириците е разумна цена за политическо дълголетие.

КАРИКАТУРА: ЧАВДАР НИКОЛОВ
Тази карикатура публикува във "Фейсбук" Бойко Борисов.
 Заради тази рисунка Домие, който вижда Луи-Филип като круша, е осъден на половин година затвор.
3
3402
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
26 Април 2016 11:14
С момента смерти Сталина на его дискредитацию потрачены десятки миллиардов долларов, прежде всего в СССР и России, Сняты тысячи псевдо-исторических фильмов, нагромождены горы лжи, тысячи "историков" промывают мозги людям во всем мире, делая из Сталина "страшилку" для детей. Немудрено. Вся сволочь мира ненавидит человека, который за первый 19 лет управления страной увеличил ее индустриальное производство в без малого 70 раз и из африканского состояния превратил во вторую в мире, а по целому ряду параметров и первую в мире страну. 
26 Април 2016 11:20
Йосиф Висарионович СТАЛИН
26 Април 2016 21:13
Йосиф Висарионович СТАЛИН


Тъй, тъй... А нещо за голодомора? Или може би когато гражданите са само поданици, цената в човешки животи няма значение...

Искрено пожелавам на всички кандидат-поданици да преживеят същите времена на "ръст в индустриалното производство".
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД