|
Днес е първият работен ден в света след уикенда, запомнил се с шокиращия отказ на турския парламент да пусне на своя територия американските войници. Анкара обеща да прегласува решението още във вторник, но кой ще я чака дотогава?
Сега е моментът да покажем на американците, че нямат по-голям приятел от България на Балканите. Още днес правителството трябва да заяви готовност
да заемем мястото на Турция като най-верен съюзник на САЩ
и да поканим американците да си направят плацдарм за удар от север по Ирак.
Бързата реакция е много важна, защото имаме силна конкуренция - румънците. Те също вече заявиха претенция да придърпат американския ударен корпус на своя територия. Но ние имаме предимство и трябва да го използваме - все пак сме по-близо до Ирак. Американците са хора на сметката и ще разберат, че географията на България им е по-изгодна. Достатъчно е да изчислят колко керосин ще икономисат, ако съкратят въздушния мост за десанта с 200-300 км.
В съревнованието по часовник сме по-добре пласирани както от Турция, така и от Румъния. За разлика от тях нашето правителство още миналата седмица даде да се разбере, че
не го спират тромавите парламентарни процедури
за отваряне на границите за чужди войски. Силно впечатлени от любезността на президента Джордж Буш да приеме за втори път в Белия дом за по-малко от година нашия премиер Симеон Сакскобургготски, външният министър Соломон Паси и военният му колега Николай Свинаров един през друг поканиха американците да си направят военни бази на българска територия. Любезност за любезност. За какво им бе да питат Народното събрание? Нали те бяха във Вашингтон с премиера, а не депутатите? И няма значение, че американците още не ни били поискали такива бази. Важното е да изпреварим другите в списъка на мераклиите, пък като му дойде времето - да се види кой е по-напред от чакащите.
Имаме и трето предимство пред другите. Меджлисът се разколеба в последния момент в събота не защото не му харесваха онези 15 милиарда долара помощи и заеми, които американците обещаха на Турция, а защото турците излязоха масово по улиците да протестират. Когато 94% от населението заявяват, че са против войната, политиците имат за какво да се замислят, преди да вземат решение. У нас народът също не желае войната, но не излиза на протести. Притиснати от всекидневието, хората се опират на стари мъдрости от сорта: аз себе си не мога да оправя, та света ли? И чакат да им се размине.
Щастливи са българските власти, защото са случили на търпелив народ. Но и народът трябва да е щастлив с управниците си, защото се грижат за сигурността му. Според последната военна концепция родната армия не бива да надхвърля 45 000 души, което означава, че боеспособните американци ще бъдат значително повече - 65 000 войници нервничат в Средиземно море и търсят отправен терен за десант. И те ще могат да останат толкова, колкото преценят за необходимо. Да отиват и да се връщат, да отдъхват и да се възстановяват - до пълната победа над тероризма в света.
Защото
не е само Ирак заплахата
В петък външният министър Соломон Паси ясно заяви, че очакваме опасности от цяла Азия. Защото ставаме граница между Европа и Азия и американците са ни нужни, за да ни пазят.
Министърът не посочи нито една азиатска страна, с която да сме в неприятелски отношения и която да ни заплашва, но все пак бе прав. Когато ставаш съюзник на САЩ, които са си създали врагове по целия свят, трябва да се готвиш за последствията. Така че американското военно присъствие у нас оттук нататък ще ни бъде все по-необходимо. Утре може да се окаже, че сме във война със Северна Корея, а защо не и с Виетнам, с който американците имат стари сметки за уреждане.