Любопитни ли сте как ще изглежда войната в Ирак? Обезателно гледайте филма на Ридли Скот "Блек хоук" (в оригинал - Black Hawk Down). Става дума за малък епизод от перипетиите на американската армия в Могадишу през 1993 г. Стотина американски военни се опитват да заловят местния тартор в градската джунгла на сомалийската столица, в резултат на което претърпяват тотален крах. Филмът е много честен, появата му беше съпроводена с куп трудности, например премиерата беше отложена заради събитията от 11 септември. Но който не издържа на ужасяващи кървави сцени - да се въздържи!



Войната в Ирак - това ще е "Блек хоук" умножено по хиляда!



Една новина сякаш минава незабелязана от медиите. Ирак струпва военни сили в и около Багдад. Различни оръжия, включително ракети земя-въздух се разполагат в паркове, джамии, болници, хотели, търговски комплекси и дори в гробища. Това беше впрочем потвърдено от първите кореспонденции на Елена Йончева от Багдад. Освен това иракската армия усилено въоръжава населението. Стратегията на Саддам е повече от ясна - да се окаже яростна съпротива срещу американските войници и техните британски и австралийски съюзници, като се причинят сред тях максимално много жертви.

Неведнъж иракски лидери са се позовавали на историята, предупреждавайки САЩ за последиците от нахлуването. През 20-те години на миналия век иракчаните победиха британците, воювайки с примитивни оръжия като ножове, саби и сопи. Тогава иракчаните убиха 50 000 британски войници.

Самият Саддам Хюсеин заяви съвсем неотдавна, че Ирак ще разгроми американските войски "на прага на Багдад". "Багдад, неговото население и ръководство е решено да принуди "монголите" на нашето време да извършат самоубийство на прага на Багдад", заяви Саддам. За любителите на историята през 1258 г. монголските армии на Хулагу Хан нахлуват в иракската столица и с това слагат край на Абасидския халифат.

Не че историята задължително ще се повтори, но жертви в градската джунгла ще има, и то много. Най-нежеланите жертви - цивилно население и съюзнически войници.

Затъването на САЩ в бетонната джунгла на Багдад носи големи рискове.



Първият е информационното затъмнение



Самият филм "Блек хоук" се появи много трудно, трябваше да минат години, защото истината за смъртта на 18 американски войника не беше удобна и мнозина в Америка предпочитаха да я игнорират. Сега мащабите ще са други, и въздействието върху общественото мнение - изключително опасно. Не случайно Белият дом изпадна в паника от интервюто на CBS със Саддам, не случайно Пентагонът обучи 200 журналисти, на които е разрешено да отразяват войната. Те вече знаят какво да съобщават.

Впрочем същото става и у нас. От Външно започнаха да съветват БНР към кои коментатори да се ориентират водещите, когато си подбират събеседници по темата Ирак. Не са 200, няколко са. Такова чудо май нямаше дори по време на войната в Югославия през 1999 г., или поне се действаше по-деликатно. Едва ли колегите от БНР ще търпят това опекунство, но огънат ли се, тежко на драгия слушател.

Един от модните вицове в момента е



"Прилича ли Багдад на Хирошима?"



Отговорът е: "Още не." Дали наистина е смешен, е друг въпрос, по-лошото е, че в него има истина. Президентът Буш и министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд не изключиха възможността САЩ да нанесат ядрен удар по Ирак, ако Багдад употреби оръжия за масово поразяване. Две неща са ясни - първо, това ще стане наистина в краен случай. И второ - Буш не може да си позволи поражение или затъване в Ирак по виетнамски. Какво по-нормално от това да се вземат мерки, за да прозвучи новината приемливо.