Покрай високопарните речи около визитата на руския президент и между свирните на гайди и балалайки ще е добре официалните лица да си припомнят



основния проблем



на двустранните отношения, за да потърсят начин за съживяване на взаимната търговия. Онези над 60% от българския износ, които до 1992 г. заминаваха към руския пазар, днес са напълно изчезнали, защото износът ни за Русия - едва 119 млн. долара, е едва 2% от общия обем на експорта. Въпреки фанфарните вести, които наши велможи периодично принасят от Москва, тенденцията на разпада неизменно продължаваше и стигна дотам, че в момента български стоки практически не присъстват на руския пазар. В същото време



расте българският дефицит



в търговията с Русия, защото вносът на руски стоки у нас остава фактически неизменен от десет години насам. Русия е най-големият вносител в България с около 25% от целия внос на страната. Така дефицитът от търговията ни с Руската федерация през 2001 г. достигна рекордните 1.3 милиарда долара, т.е. 62% от целия ни търговски дефицит. При това положение би трябвало отговорните за стопанството министри сън да не ги лови, докато не предложат взаимно приемлива програма за балансиране на двустранния обмен. Вместо смислени стопански мерки обаче господата предпочитат да ни залъгват с обяснения, че така ставало при пазарната икономика. Не е вярно, разбира се.



Пазарът може да се регулира,



стига да има разбирателство за мерките, ограничаващи хроничните дефицити на обмена. Класическия пример как се прави това дават търговските споразумения между САЩ и Япония от 1995 г. Макар да е едва 37.2% от отрицателното салдо на американската търговия, дефицитът с Япония се счита за един от най-острите стопански проблеми на САЩ. За да се намали и компенсира американският недостиг в обмена, бяха договорени дузина мерки - от насърчаване на американския внос в Япония чрез търговски панаири и активна реклама до финансиране на вноса със средства на двете правителства. Най-ефективни естествено се оказаха



преките способи за балансиране



на търговския дефицит. "Инициативата Най" в крайна сметка доведе до съставяне на план за яки покупки на американска военна техника от японското правителство. Сериозни успехи постигнаха мерките за "капиталово заместване" на текущите търговски дефицити, т.е. за японски преки инвестиции в американската икономика, чрез които японците връщат обратно в САЩ част от доларите, получени от търговския си излишък. Практически всички средства от инструментариума на американско-японските спогодби биха могли да се приложат - или най-малкото поне да се обсъдят - за регулиране на търговския дефицит на България с Русия. Засега обаче и двете славянски страни си налагат



забрани вместо разбирателство



Забраните, наложени и от наша, и от руска страна, удрят обаче главно върху българския бизнес. Вземете например наложения от българска страна визов режим, който пресуши бездруго оределия поток руски туристи. Или пък третирането на България като "развита страна" в руските митнически тарифи, което оскъпява българските стоки повече от вноса на "неразвитите", примерно турски производители. За да се решат натрупаните проблеми, първо е нужно да се поставят с добра воля, ако искаме и насрещната велика сила да ни отговори добронамерено. Втръснаха на всички у нас празните приказки, че българските стоки не били конкурентоспособни на руския пазар, защото руснаците не щели да купуват мухлясали домати и вкиснали консерви. Ами тогава ще им доставяме първокачествени консерви и свежи нашенски домати, които са далеч по-добри от гумените зеленчукови хибриди на западните конкуренти. Възможно е да се върнем на пазара, който загубихме, но няма да стане от само себе си, а затова ще е нужна тежка съвместна дейност на дипломацията и бизнеса. И сериозна финансова подкрепа за навлизане на новия стар пазар.