Още пред музейните огради стъпките стават смирени. Самата ограда е необикновена архитектурна творба. Върху градеж от дялани камъни израства стройна желязна мрежа със споени в камъка снаряди и с гъста редица щикове и пики с остриетата нагоре. Тъмната стоманена врата е с инкрустации и орнаменти, свързани с баталиите. Всичко по нея е жив документ от Освободителната Руско-турска война: двете оръдейни дула, бойните алебарди и лопатки, котвите, кръстосаните саби... От двете й страни като стражи стоят грамадни шестдюймови медни мортири, участвали в битките при Черно море.
Дворът е една голяма градина от клонести кестени, ели, липи и от цветя-пожарчета... Дългите му алеи между дърветата някога бяха застлани с мраморни камъчки. Колко пъти там съм стоял пред Драгомировата звезда, която за да се усети, трябва да се види. Силното внушение идва от орлите, от големите като оръдия многоцевови картечници на колела, от снарядния стълб... Първи са преминали Дунава при Свищов
войниците от пехотната дивизия на генерал Драгомиров
и това преминаване с цялата си святост сякаш е пренесено тук. Осенява те величието на първия ден, люлее те бурният камбанен звън.
Ето навесът, под който стоят снаряди, бойни коли и част от понтонния мост на Дунава. За това място Иван Вазов е писал: "Под една изящна дървена стрешина се намират няколко понтона от свищовският мост и шестте лодки, с които са минали ноще Дунава първите руски войници при Свищов под град куршуми и гранати турски. Раните от тая стрелба още зеят по ребрата на лодките." Бойните каруци под навеса, или по-точно зарядните ракли, са големи колкото танкове. Те са тъмнозелени. В шуплите на желязото и в пукнатините на дървото им се е циментирала прахта на пътищата от 1877-1878 г., когато са ги теглили тежки коне с широки гърбове, яхнати от солдати. Те имат по три сандъка за боеприпаси и капри, по които се е спекла кръвта на загиналите и ранените в похода.
Колко много стъпки по понтонния мост!
По него е вървяла
болката и радостта на младата свобода
Сърцето се вълнува - по този понтонен мост са минали Дунава и българските опълченци.
Под елите има посивял вече надгробен камък с почти църковно издълбани букви: "СестрЫ милосердия Неелова и баронеса Вревска. Январь 1878 г."
...Сградата на музея е двуетажна. Тя е стара и в стила на нашата възрожденска архитектура. Строена е в началото на ХIХ век от български майстори. До Освобождението в нея е живял управителят на Бяла Мехмед бей.
...Като минават Дунава на 27 юни 1877 г., след осем-девет дни руските войски са в Бяла. Драгуните с белите коне и с дългите пики от 12-та кавалерийска дивизия начело с генерал Александър Арнолди влизат в селището по каменния мост над Янтра, построен от Кольо Фичето. Беленчани посрещат освободителите с китки от цветя и с радост. В топлото утро на 20 юли клепалото на звънарницата известява нова радост:
иде руският император...
Той е посрещнат на моста с хляб и сол и след молебена в старата църквица, заедно със свитата си се настанява в конака на бея (сегашната къща - музей). Тя е полуразрушена от населението при отстъпването на турците и затова Александър II известно време живее в специална шатра на двора, а останалите - в палатки, в стаите и в харема на бея. Тук е центърът, откъдето се ръководят сраженията по бойните пътища на България. Кипи оживена дипломатическа дейност. Бяла става най-живото място на горещия руско-турски фронт, става сърцето на освобождаващата се славянска страна на Балканите.
Близо месец тук е Главната квартира на руските войски. В тази къща са се състояли два военни съвета, решенията на които в последствие имат огромно значение за цялостния ход на войната. Понеже оттук са се давали разпореждания и насоки на новите български учреждения, всъщност Бяла е първата столица на младата държава, над която след пет века за пръв път изгряват лъчите на свободата... И си спомням дядо Вазовото стихотворение "Царят в Бяла", под което авторът пише: "Всички подробности в това стихотворение са истински."
В него царят седи "на трон" от дълги ритли,
постлани с пъстри черги, пред живия венец на веселото хоро на беленските моми, невести и момци. Всъщност, "През времето на царското гостуване там е станала една сватба и царят е бил поканен да я почете с присъствието си... Императорът бил доволен и усмихнат и подарил по един полуимпериал на всички играчи, които му целували наред ръката и продължавали играта!" (Иван Вазов) Каква по-жива картина от тази, която ни е дал народният поет в песента си. От дете помня как тя се пееше от мало и голямо по седенки и сборове:
Заедно с императора Александър II в Бяла пребивават редица знаменитости. Тук са бившият посланик в Цариград граф Николай Игнатиев, военният министър Дмитрий Милютин, княз Александър Дондуков, генералите Гурко и Тотлебен, граф Владимир Сологуб, художникът Павел Ковалевски, знаменитият лейб-медик Сергей Боткин, знаменитият д-р Николай Пирогов, милосърдната сестра баронеса Юлия Вревска и др. След тежко раняване в сраженията
тук се е лекувал писателят Всеволод Гаршин
... В музея "Освободителна война" има различни вещи: оръжия, кафяви кожени седла, космати раници, разни мундири, бели спасителни пояси, войнишки медни канчета. Интересни са шестовите мини на прът и буксирните мини. Има и нападателни мини, които и сега всяват респект по формата си, употребени за пръв път в оная паметна година от руската флотилия. На пирамиди са наредени "кринки" и "бердани", револвери и саби. Особено ценни и интересни са репродукциите от картини, гравюри и фотографии, макетите на бойните действия, текстът на френски кореспондент, придружаващ руските войски при превземането на Бяла. Ето катера "Мина", а друг макет представлява катера "Цесаревич", водил боеве по Дунава и участвал в потопяването на броненосеца "Селфи". В една от статиите има щабна походна маса, на която е разгърната военна карта. По нея са обозначени освободените селища, когато тук - в Бяла - се е намирала Главната квартира. На репродукциите и фотографиите може да се види ожесточеното сражение до самите белосани къщи в село Хайдар (Кардам),
битките при Русе и Елена и в долината на река Черни Лом,
нападение над турски обоз, както и полева поща, руски офицери на квартира у нашенски селяни, къщата в село Брестовица (за жалост вече съборена), където известно време е бил настанен щабът на Източния отряд.
След преместването на Главната квартира на руските войски в село Горна Студена, Великотърновско, сградата в Бяла е била военна болница. Музей става през времето 1903-1907 г. Негов основател е Стоян Заимов, авторът на "Светите места на признателна България" и др. Много от оригиналните предмети и документи в музея са докарани през 1904 г. до Варна с параход като дар от руското правителство.
За спомен от престоя си в Бяла руското командване подарява на църквата шест камбани, различни по големина. На най-голямата е отлят надпис: "Тази камбана е подарена от Александър II, император всерусийски, за черквата в село Бяла." Едната от големите камбани се пуква от продължителното и силно биене, с което се възвестява падането на Одрин по време на Балканската война.