За трети път в последните десетина години се рисува и избира туристическо лого на България. Навярно уплашено от негативната обществена реакция, журито, включващо представители на медиите, туристическия бранш, маркетолози и пиар експерти, не успя да излъчи победител въпреки двукратното тайно гласуване. А може и 15-те гласуващи да са проявили неочаквано висок естетически критерий, кой знае?

До финала достигнаха седем предложения, поне половината от които будят недоумение и с идея, и с изпълнение. По-добре да не се замисляме какви са били останалите 176 кандидатури. Отговорността за избора падна върху професионалистите и педагози в областта на изкуствата проф. Божидар Йонов (плакатно изкуство и пространствен дизайн) - председател на комисията, доц. д-р Кристина Борисова (шрифт и калиграфия, НХА), Теодор Лулчев (графичен дизайн, НХА), проф. д-р Николай Младенов (плакат и визуална комуникация, НХА), проф. Георги Янков (плакат и визуална комуникация, НХА), Любен Генов (председател на СБХ), проф. Екатерина Русинова (член на СБХ и преподавател по графичен дизайн), Димитър Трайчев (член на СБХ и преподавател по графичен дизайн) и доц. д-р Стефан Серезлиев (преподавател по графичен дизайн, зам.-председател на Българската академична асоциация по комуникации).



Те обаче нямаха думата,



когато дойде ред да се избира кой от номинираните да представи родния туризъм по света.

За 183-те предложени дизайна не бе изхарчена и стотинка от държавния бюджет. След голямото държавно изпляскване на 1.6 милиона лева за нескопосаното предишно лого, наричано гальовно от гражданите "яйцата на очи", този път министерството отказа финансов стимул (10 хил. лв. бяха обещани на победителя, но чак след като направи т.нар. brand book с графичната си концепция) и кандидатите се бориха за чест и слава. Може би поради това един от избраните проекти е на ниво набързо драсната скица на първокласник. Другите са по-добре графично, но не и съдържателно. Рози, лъвове, коне и една плаха шевица, напомняща за чипровски килим. Ясно е, че няма как да нарисуват лайняното море в търсене на автентичност, но точно тези идеи са експлоатирани и рециклирани до втръсване. При това слоганът под заданието бе предварително известен - "Открий и сподели". Изключвайки факта, че сам той звучи като име на някаква фейсбук-игра, къде ще открие тези лъвове бъдещата клиентела на прословутото българско гостоприемство? В столичния зоопарк?

Но да оставим фантазията на художника и типографското майсторство настрана. Кому е необходимо



на всеки няколко години България да се ребрандира?



Мигар продуктът, който се предлага, се е променил коренно за петилетка? За да има лого, добре е да има идентичност, фокус, обща цел зад него. А ние се чудим какви сме: лъвове ли, конници ли, розоберачки от двата лева преди деноминацията ли? Морска, планинска, спа, културно-историческа или може би алкохолна и парти дестинация? И без да провеждаме конкурс за лого, публичните изяви на туризма ни по изложения, празници и други европанаири оставят същото чувство за безсилие, анахроничност и бутафория. Дано това не е истината и за продукта.

"Яйцата на очи" също бяха отхвърлени от обществото, но заинтересованите си получиха хонорара. А какво, впрочем, й имаше на "баницата" - жълто-червената роза, създадена по-малко от 10 г. по-рано в конкурс с награда 240 хил. лв. от предприсъединителните фондове на ЕС? С всичките си недостатъци, тя остава най-добрият пример сред многобройните досегашни опити. Всеки следващ



все по-силно наподобява художествено сепуку



Розата бе отхвърлена комай понеже извиквала асоциации с брандинга на съседска Турция. ("Яйцата" пък се оказаха двойник на емблемите на Киргизстан и град Одеса - сиреч, и оригиналността не ни е най-силната страна.)

Новият конкурс на свой ред ясно показва, че "Една българска роза" на Паша Христова остава устойчив образ в главата на българина - нищо, че повечето сънародници са виждали маслодайна роза само на картинка, а голяма част от Розовата долина е засята с лавандула. "Направените до момента изследвания показват, че 93% от българите възприемат страната ни като роза, 83% - като море и 73% като минерални извори. 49% от чужденците, които не са идвали у нас, възприемат България като море, 39% като слънце и около 30% като роза", обясни министърът на туризма Николина Ангелкова по-рано тази година, когато обяви инициативата.

С жълто-оранжевия си цвят "баницата" покриваше и идеята за слънце, а сред конкурентните изображения на останалите държави по света тя стоеше доста адекватно. Впрочем нека разгледаме емблемите на другите национални туристически индустрии. Да си кажем честно, повечето не са откровение. Не искам да мисля на кого и колко са платили за логото на Италия. Сигурно са го заръчали по време на управлението на Берлускони. Добре, че италианският туризъм не е пострадал никак от това. (Сигурна съм, че милионите, които се стичат в Сикстинската капела и Колизеума, даже не подозират за въпросната емблемка.) Чешкият символ също не разбрах какво иска да ми каже - може би защото Чехия няма нито море, нито планини. И все пак, защо логото им не съдържа поне халба бира или войнишкия ботуш на Швейк?



Брилянтният запазен знак е рядкост



и изключително явление независимо дали го поръчва държава или корпорация. Ябълката на Apple, запетайката на Nike, заобленият шрифт на Coca-Cola не се постигат всеки ден и от всеки график. България е имала поне един майстор на приложната графика от световно ниво - Стефан Кънчев (1915-2001), син на иконописец от Калофер и ученик на Дечко Узунов. Той е създал почти всички запазени знаци - тогава не се наричаха лого - на развития социализъм (малка част от тях са запазени и днес): антената на Българска телевизия, огнедишащата ламя на "Петрол", рогатия бик на месокомбинат "Родопа", таралежчето-ръкавичка на Държавния куклен театър... От емблемата на Филмотеката до етикета на чорапите "Фазан", от СБХ до Пловдивския панаир - този гений в стилизирането е рисувал изцяло на ръка до края на живота си и никога не е ползвал патерицата на новите технологии. Наследството му е почти забравено, а и нови таланти от този ранг не се мяркат на хоризонта.

Все пак съществува поне един актуален продукт, който надхвърля нивото на участниците в конкурсите на Министерството на туризма. Това е Like.Bulgaria - бранд-кампания, създадена изцяло като хоби и на добра воля от Николай Тонков, български дизайнер в берлинското студио Formschlag. Неговите изображения имат 40 хил. последователи във "Фейсбук", немалко от тях - чужденци, при това без да е похарчил нито лев за пиар. Идеята хрумва на Николай след печалния предишен конкурс за лого от февруари 2013 г. Развитието на концепцията му през тези три години може да се види на http://www.like-bulgaria.com и facebook.com/like.bulgaria.now. Чиновниците в сферата на туризма не са проявили интерес към тях, а и той не е убеден, че би поверил бранда си в ръцете на държавата - опитът показва, че рискът тя да го съсипе не е малък.

Разбира се, винаги съществува възможността да си представим логото на България в хумористичния жанр, той целият ни туризъм е една голяма смешка. Докато премиер е Б. Б., очевидно дизайнът няма да бъде поверен на Христо Комарницки, но социалните мрежи не спят - родиха се безименни шедьоври ад хок: например свински опашки в цветовете на трикольора, със слоган "България - внезапно се привързваш." Открий и сподели!