Германецът Хайнрих Шлиман откри през XIX в. в Турция античната Троя и посочи предполагаемото място на крепостната порта, откъдето лековерните бранители сами са вкарали Троянския кон. Германката Ангела Меркел сама отвори през XXI в. портата на Европа от състрадание към сирийските бежанци и прие над един милион от тях. После покани Турция за европейски портиер, след като усети, че става голямо течение на континента. Анкара прие мисията срещу заплащане от 6 млрд. долара, но поиска и ключа от портата, за да може да влиза безвизово в ЕС. Троянската кобила сега пасе край Босфора и чака да стане юни, за да влезе в правата си.

Извърши ли Европа фатална глупост, която след време ще се възпява в ислямския епос? Европейската комисия се затрудни в доклада си доколко е изпълнено споразумението от 18 март с Турция, което съдържа 72 условия. Комисарката по външната политика Федерика Могерини заяви още на 26 април, че няма да има компромиси, но се видя, че най-важните условия са били нереални пожелания. Също така се знаеше, че най-важната част от тях Анкара поначало не е възнамерявала да изпълни - например, да защити основните човешки права, включително свободата на словото, и да спре дискриминацията на граждани от непризнавания от нея Кипър.

Европейският парламент посочи в резолюция от 14 април, че "цялостният темп на реформите в Турция се е забавил значително през последните години и че в някои ключови области, като например независимостта на съдебната система, свободата на събранията, свободата на изразяване на мнение и зачитането на правата на човека и на принципите на правовата държава, е налице все по-голямо отстъпление от изпълнението на критериите от Копенхаген". С други думи, не може да се говори за напредък на Турция към ЕС, когато има връщане.

А председателят на Европейския съвет Доналд Туск каза на 15 април пред парижкия в. "Фигаро": "Ние не можем да даваме ключа от нашата територия, от нашата безопасност на която и да е трета страна. Това касае Турция, това касае и страните от Северна Африка". Европа не е съставена само от наивници и мнозина виждат



колко опасно е да се флиртува с днешна Турция,



където дори не се правят усилия за възприемане на общите европейски ценности. Обратното - там се говори за подмяна на сегашната не много демократична, но все пак светска конституция, с религиозна, която би направила несъвместима турската неоосманистка държавна философия с принципите на европейската демокрация. И въпреки това Германия отказва да признае погрешния си подход, като по много странен начин угажда на претенциите на авторитарния турски президент Реджеп Ердоган.

Рейтингът на канцлерката Ангела Меркел мина в състояние на свободно падане, като загуби 11% само от последния й реверанс към Ердоган. Турският президент поиска на 11 април и скоростно получи съгласие от Берлин за съдебно преследване в германски съд на телевизионния водещ Ян Бьомерман, дръзнал да го осмее в предаване на германската телевизия Це Де Еф. По-малко от седмица след унизителното за свободата на словото решение в. "Билд ам зонтаг" констатира на 17 април, че 66% от германците не го одобряват. Държавно хранени медии като радио "Дойче веле" се притекоха на помощ на Меркел, оправдавайки я, че такъв е германският закон и тя просто го спазва.

Член 103 от Наказателно-процесуалния кодекс, който се отнася до "обида на институции или представители на чужди държави", заплашва Бьомерман с лишаване от свобода до три години или парична глоба. Радиото призна, че "този параграф в закона звучи старомодно, защото е писан в началото на ХХ век в една друга Германия", и дори похвали канцлерката, че "веднага се обяви за отмяна на оспорвания параграф 103 от НПК до 2018 година, тъй като той не само е остарял, но вече звучи и недемократично".



Както казват турците - кел файда,



ако дотогава журналистът бъде осъден за назидание на останалите медии, позволяващи си като турските им братя по перо, хвърлени вече в затвора, да критикуват режима на Ердоган. А берлинският съд приложи по същото време въпросния член от НК, като забрани сатирата на Бьомерман да бъде четена пред турското посолство в Берлин. Това наложи полицията да задържи за кратко и да вземе данните на берлинския лидер на Партията на пиратите, който се опита да прави контент анализ на въпросното стихотворение пред посолството.

Трябваше ли Турция да отвори очите на Германия, че има недемократично законодателство? До неотдавна точно германците настояваха България да вземе за пример нейния медиен закон от провинция Бранденбург, въпреки че той предвижда затвор за журналисти заради публикации - нещо, което вече е зачертано в българския Наказателен кодекс. Не всичко западно е за хвалба и България не бива да губи способност за критична оценка. Пак благодарение на Ердоган разбрахме по парадоксален начин, че и Холандия, която най-много критикува България заради дефектна правова държава и я държи извън Шенгенската зона, също е сравнима с Турция в медийното си законодателство.

Холандският министър на правосъдието Ар ван ден Стер обяви на 20 април, че спешно ще поиска парламентът да отмени текст от Наказателния кодекс, който определя като престъпление обидата към глава на приятелска държава. Той се размърда, след като турското генерално консулство в Ротердам отправи в туитър молба към турските граждани в Холандия да му изпращат "имена и цитати, обиждащи нашия президент". Целта бе ясна: да се предизвикат съдебни дела в Холандия по холандския закон срещу холандски граждани, за да не смеят повече да критикуват Ердоган. Интересно е, че в компанията тъкмо на Ангела Меркел на 22 април в холандския град Айндховен холандският премиер Марк Рюте заяви: "Изненадан съм. Не е ясно какво цели турското правителство с това действие".

Като не му е ясно, можеше да получи разяснение направо от Меркел, която вече бе станала



инструмент на "дългата ръка на Анкара"



За разлика от Германия обаче, където вехтият параграф в закона е от друга епоха, Холандия си го има от по-демократични времена. Приет е през 1968 г. в разгара на студентските протести срещу войната във Виетнам, когато студентски вестник пише, че президентът на САЩ Линдън Джонсън заслужава съд като военнопрестъпник заради разпоредените от него масови бомбардировки над мирното население. Войната отдавна е история, Джонсън е покойник, но дори демократичните държави трудно се отказват от мракобесието, докато не бъдат разобличени. Иначе Холандия тази година е на второ място по свобода на словото в класацията на "Репортери без граници", докато България е на 113-о място. Само за сведение може да се отбележи, че в чл. 31 на приетия през 1864 г. османски Закон за печата по българските земи се казва: "В случай че ся докачи Царят (падишахът)..., преследванието ся повдига от властта". Точно това неоосманистът Ердоган иска днес с век и половина закъснение от Германия и Холандия и ... го получава. Нищо, че последната резолюция на Европарламента отправя основателна критика срещу Анкара, че "Турция все още е държавата с най-голям брой хвърлени в затвора журналисти в света". Там си е в сила чл. 299 от Наказателния кодекс, който позволява разследвания, задържания и глоби и лишаване от свобода за (обърнете внимание!) предполагаема обида на държавния глава, като Ердоган за разлика от Меркел въобще не мисли да го отменя.

Германия има безспорно лидерско място в ЕС, но по отношение на Ориента може да научи немалко от държави, които са на самата му граница като България, Гърция и Македония.



Турция не прощава наивитета във външната политика,



а просто се възползва. Ако нейните 75 милиона граждани получат свободен достъп в Европа, не след дълго към тях ще се добавят и 3-те милиона сирийски бежанци, защото Ердоган може да изпълни европейското искане да ги "интегрира", като им издаде турски лични документи. Кой тогава ще ги спре да пътуват безвизово с турски паспорти? Троянската кобила ще ги отнесе до всяка предпочитана от тях европейска държава и на първо място до Германия, която си въобразява, че прави много тънка дипломация с Анкара.

Напоследък Меркел се успокоява, че потокът от бежанци е секнал рязко, защото споразумението от 18 март върши работа. Нищо подобно. Вярно е, че сега пристигат с лодки в Гърция не повече от 100 души дневно, обаче Турция е приела обратно едва 325 души. Напливът намаля, защото балканският път бе затворен от Македония и защото следващите държави също сложиха бариери. Макар и в хронична политическа криза, Скопие показа държавен характер и свърши много от работата, която страните от германоезичната група смятат за позорна. Някой трябваше да подпре отвътре портата на Европа, която зееше като разкована. Така дори бежанците разбраха, че в ЕС не се влиза през Високата порта и че държавите по пътя им не са разградени дворове. Защото са бежанци до територията на Турция, където животът им е в безопасност, а по-нататък са икономически мигранти.