Шипченската епопея! О, Шипка! Защо се казваш Шипка? Защото "шипък" е стародавното българско име на уханното цвете с шипове по стъблото. После сме го нарекли гюл. После трендафил. После роза.

"Името на розата" е книга от Умберто Еко. Българската роза има три имена, без да броим ружата, донесена от Далечния изток. Името няма значение. "Ти си Монтеки, аз Капулети", казва Жулиета на Ромео в трето действие. "What's in a name that which we call a rose? By any other name it would smell just as sweetly."

Науката не търпи такива работи и се намесила дето не й е работата; селекционерите на градински рози създадоха рози (шипъци, гюлове, трендафили), които имат по-добър търговски вид, но не ухаят.

"Добър вечер, приятелю млад, добър вечер другарю./ Добре дошъл в нашия град, добре дошъл в България./ Вземи във този хубав ден една българска роза от мен. Нека тя да ти разкаже с ароматния си глас за Балкана, за морето и за всички нас ..." Ала розата нищо няма да му разкаже, защото пазарните рози не ухаят.

Стоянчо имаше рожден ден и къде, къде, хайде в барчето на Младежкия, че аз да мога да пуша. Купих букет "шипъци" да ги дам на Станка, щом свърши представлението и тя се разгримира и се присъедини към нас на масата, но купешките "шипъци", рози, ухаеха толкова, колкото ухаят марулите.

А гюловото сладко ухаеше на рози. Криеха го от нас, децата, да не го намерим и се продрискаме; то действа разхлабително. Емблема на България стана българска роза, която прилича на пържени яйца на очи/ на яйце на око. Арт хората са учени. Ранозрейки. Едно 12-годишно момиченце издало книга. Вместо да отиде на логопед и да се научи да казва роза, а не уоза. Културтрегерките от "Хоризонт" ептен се продрискаха. Огорчих се, че поощряват графоманчета, че учени литератори преподават Creative writing и пишат за политика, че Йордан Радичков се набърка в политиката и каза: "Тефтерчето на Сорос е чисто като тефтерчето на Левски".

Ето ви една деконструкция: Новият директор на БНР бе избран от СЕМ; СЕМ са службаши, избрани от депутати; депутатите са избрани от келепирджии. Навързани личности.

Доверието е личен капитал, не можеш да го отпускаш като банков кредит. Лихвата е разоряваща. Излишно е.

Излишни са бившият президент Г. Първанов и сегашният Р. Плевнелиев - кречетало на вътрешни и външнополитически глупости. Не забелязват, че наближава времето, когато залъгалките ще престанат да залъгват, ще прелее чашата на търпението и търпеливите българи ще кажат "По-добре никога, отколкото някога! По-добре край на ужаса, отколкото ужас без край!". Единствен премиерът Б. Борисов успява все още да продава фасони, залъгалки и близалки за блюдолизците, които се облизват от обществените поръчки. Гласуват за него, както аз едно време четях US списанието "Minority of one".

Шипъци били посадени не само в Шипка, а и на много други места. Донесли ги османлиите, когато и България, и днешна Сирия били в Османската империя. Османлиите обичали розите, първия турски филм, който изгледах докрай, не беше сериал, а пълнометражният игрален "Гюл-баба".

В село Розино видях джамия и жени с шалвари. Казанлък не идва от казаните за изваряване на розов цвят, както си мислех, по-големи са, отколкото в ракиджийниците. Казанлък идва от Акче Къзанлар - бели момичета, когато султан Мурад I видял посрещащите го момичета. В османски документи от началото на XV век градчето е Акче Къзанлък.

В Розовата долина розите намерили уникално благоприятни климатични и почвени условия. До ден днешен маслодайните рози в Розовата долина се родеят с "Роза Дамасцена Мили" (Rosa Damascena Mili), роза от Дамаск, Сирия. Хайде да ни се пречупи езикът да кажем поне една добра дума за сирийските бежанци и за турците, които били по-добри от нас в бахчеванлъка, тютюна и розите. Тогава може би ще преодолеем и парламентарното ураджийство против бурките. Забулването дава свобода на жените в някои мюсюлмански страни. Забулената жена е защитена. Посегне ли й някой, правоверният мюсюлманин ще го заколи, анонимната жена може да е майка му или сестра му. Нито в Розино, нито в Казанлък, нито другаде видях бурки в Розовата долина. Тя е благословена и от Господ, и от Аллах. Те са един и същ единствен Бог, само че Аллах не е преведен като Господ, понеже муслимите забранили Коранът да бъде превеждан. Искали да бъде изучаван само на арабски, понеже Аллах го диктувал по мобифона на неграмотния Мохамед, който го диктувал на писаря си.

Мохамед забранил "1001 нощ", прекрасните приказки на Шехерезада, които керванджиите си разказвали в дългите нощи край огъня по пътя от Индия към Арабия. Талибаните забраниха музиката в Афганистан, разрушиха Палмира в Сирия по-ефикасно от древните римляни, които и Соломоновия храм разрушили, но се сетили после да кажат "Timeo hominem unius libri". Опасен е еднокнижникът, човекът, четящ само една книга. Припомням това на вторачилите се в Талмуда, Библията, Корана. Сещам се, че имам вкъщи не само много стара икона, а и Евангелие на турски, наследил съм го по гагаузко-варненска линия.

Бай Ганьо тичал подир влака, когато влакът маневрирал; вътре били дисагите му с мускалчетата розово масло. "Мускал", тегло на арабски, е мерна единица, приблизително 5 грама. От 7 до 15 хиляди рози се получава един мускал розово масло, attar of roses. Нищо чудно в трезора на БНБ да е имало розово масло; то струвало теглото си в злато. Но розово масло не видях, когато с Коко, камерамена Николай Тодоров правехме от трезора на БНБ репортаж като циркови еквилибристи - той напредва към мен с 16-килограмовата камера "Sony" на рамо, "Nagra"-та на количката с 25 килограмовото аутокю, щото аз съм икономист, мешам числата с процентите, - аз отстъпвам заднишком и размахвам ръце, показвам на зрителите на "ТВ Наблюдател" в кой сейф на хазната какво има. Сега нищо няма, като сравнявам икономическия прираст със задлъжняването, но вече не мисля в числа и проценти и съм 27 процента по-добре.

Навремето собственикът на розоварната в Казанлък не ни посрещна веднага; беше легнал под автомобила си и го човъркаше отдолу с гаечни ключове. Изми си ръцете в умивалника, избърса ги с кърпа, после се ръкува с майка ми, после с баща ми, после с мен. После влезе една красива синеока жена, застла масата с одеяло, сложи на одеялото ленена покривка, донесе сланина, наряза я много на тънко с дълъг остър нож и я поръси с червен пипер. На баща ми даде бели шишенца афтършейв олд спайс, на майка ми някакви други шишенца, на мен нищо не даде. - Доставяме на "Ярдли" - поясни мъжът. - Но гаджалите ни съсипват.

После жената донесе тумбесто шише и чашки. Аз, пренебрегнатият, докато не ме гледаха, за отмъщение гаврътнах една от чашките. Усетих огън в устата и стомаха и хукнах към умивалника да плюя и повръщам, а те се смяха.

После имаше сериозен разговор. Баща ми често казваше: не знам.



DI copyright