:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 432,026,863
Активни 274
Страници 14,762
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Спорно е дали задължителният вот противоречи на конституцията

КС трябва да забележи, че новият Изборен кодекс създава различни режими на гласуване, смята бившият член на съда Димитър Гочев
СНИМКА: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Димитър Гочев
Димитър Гочев е бивш конституционен съдия, бивш съдия от Европейския съд по правата на човека, съдия в Постоянния арбитражен съд в Хага и заместник-председател на Съюза на юристите в България.





- Г-н Гочев, парламентът отхвърли ветото на президента, но по негово искане части от новия Изборен кодекс ще се разгледат в Конституционния съд (КС). Виждате ли противоречие между текста за секциите в чужбина и конституцията?

- Формално погледнато, приетите текстове не нарушават правото на българските граждани в чужбина да гласуват. При изпълнение на определени технически условия те имат това право. На практика обаче с поставянето на ограничения за разкриване на секции извън ЕС пред сънародниците ни в чужбина без съмнение се поставят затруднения пред упражняването му. Лишаване от право няма. Според мен безспорно е налице нарушение на чл. 10, в който един от принципите е равни избирателни права за всички граждани. Новият Изборен кодекс създава различни режими за граждани в ЕС и за граждани извън ЕС и според мен КС трябва да забележи това.

- Върви и дискусия конституционно съобразни ли са въпросите в предстоящия референдум на "Шоуто на Слави", част от които вече също залегнаха в Изборния кодекс. Кои от тях противоречат на основния закон?

- Според мен най-тежкият за решаване въпрос е за задължителното гласуване. Много е спорно дали задължителното гласуване противоречи на конституцията, или не. КС би трябвало задължително да бъде сезиран с искане за задължително тълкуване, за да може материята в тази част да се изчисти, тъй като тя е спорна и в конституционно-правната теория. Преобладаващото мнение е, че когато се касае за конституционно право, то е право, а не задължение. Значи, когато имаш право да гласуваш, ти имаш право и да не гласуваш. Това е основната теза, но съществува и друга. Тя изхожда от съдържанието на чл.1 от конституцията, че властта принадлежи на народа, т.е народът оформя както органите на властта, така и основните въпроси, свързани с нея. Така упражняването на правото на глас се явява форма на участие в тази функция на народа да оформя всичко, свързано с държавните органи. По тази логика правото да гласуваш всъщност е конституционна функция. Доскоро аз бях привърженик на първата теза. Но работата е там, че както стана дума, въпросът за правото да се гласува е уреден в чл.10. С него се дефинира и правото за избор. Има разлика между правото да гласуваме и правото да избираме. Във въпросния казус говорим за право да избираме. Ако се приеме, че правото да гласуваме е задължение, това задължение все пак е свързано с правото ни да избираме. Текстовете, които се приеха при последните редакции на ИК, бяха в тази посока и се каза, че имаш право да избереш, а имаш право и да не избереш - т. нар. квадратче "За никого". Така че аз смятам, че гласуването е не само право, но и функция на всеки гражданин при формиране на държавните органи.

- По другите въпроси?

- Говори се, че и въпросът 240-те депутати да станат 120 също е противоконституционен. Той не е такъв, но нарушава т. нар. Закон за референдумите. В него е посочено, че референдумите не могат да засягат въпроси, свързани с компетентността на ВНС. Броят на народните представители, без съмнение, е от такава компетентност. В този смисъл е и тълкувателно решение №3 на КС от 2003 г. С този въпрос се засяга статутът на НС, който представлява част от формата на държавно управление, която е запазена територия за ВНС. Въпросът за народните представители не е толкова прост, както изглежда от улицата. Дали техният брой ще е 120 или 150 не може да се реши в нечий офис, както на някого му хареса. Преди да се предприеме нещо по темата, би трябвало да се направи доста сериозен анализ с оглед изпълнението на функциите на парламента. В миналото в условията на предишната конституция НС действаше на сесии. Сега е постоянен орган и са необходими хора, които да вършат работата, възложена им от конституцията. Що се отнася до въпроса за мажоритарната система в 2 тура, той е от компетентността на обикновено НС и този въпрос може да се реши в рамките на 43-тото НС. Ако гласувалите поискат, тази система може да се въведе чрез изменения в Изборния кодекс.

- Какво следва в случай, че референдумът се проведе, преди КС да се е произнесъл и ако в него участват достатъчно хора, които кажат "да"?

- По първите 2 въпроса, които обсъдихме, не би трябвало да последва нищо. Този парламент не може да се подчини на волята на избирателите и да я изпълни, защото не е компетентен. Но референдумът може да покаже настроенията сред гласоподавателите и да даде повод политиците да се замислят има ли нужда от промени в основния закон. В един момент това сигурно ще стане, ще назреят такива настроения и тогава ще могат да се решат и тези въпроси. Така че от тази гледна точка референдумът има смисъл.

- Преди дни правосъдният министър Екатерина Захариева призова КС веднъж завинаги да определи кръга от въпроси, по които може да се правят допитвания. Това възможно ли е?

- Аз смятам, че това не е работа на КС, а на Народното събрание. Законодателят може да прецизира материята на референдумите. В лично качество мога да кажа, че съм привърженик на по-либерално отношение към предмета на допитванията. На хората трябва да се даде максимално широка възможност за произнасяне. Въпреки че съм напълно убеден, че формулирането на въпросите, които се поставят на референдум, трябва да бъде много внимателно. Не бива да се залита към площадни настроения. В тази връзка мисля, че въпросите на "Шоуто на Слави" не бяха достатъчно прецизни. Може да се сторя прекалено взискателен, но ми се струва, че за някои се подходи доста популистки.

- Съгласен ли сте с мнението, че взаимодействието между конституцията и Закона за референдумите не е добро, появяват се доста неясноти и противоречия, което убива желанието на част от избирателите да участват в допитвания?

- Съгласен съм. Според мен Законът за референдумите търпи промени, защото не всичко в него е целесъобразно. Например въпросът с колко гласа резултатите от допитването да става задължителен би трябвало да се разгледа отново. И аз, както и много други хора, смятаме, че е добре да се приеме по-лесна система за провеждане на допитвания и за валидиране на резултатите от тях. В момента задължителността от всеки референдум постоянно изглежда под въпрос. В тези две насоки спокойно може да се помисли.

- Все по-често се чуват призиви за още промени в конституцията в една или друга нейна част. Смятате ли, че действащата е остаряла и ще е добре да се създаде изцяло нова?

- Аз съм консервативен човек и съм "за" запазването на конституционното статукво. Абсолютно съм убеден, че от формата на парламентарна република не трябва да се излиза. Може да се мисли за повишаване на компетентността на президента, но без да се отива към президентска република. Струва ми се, че при нашето историческо развитие това би било опасно от гледна точка на запазване на демократичните принципи. Не бива да се променят и принципите на правовата и социалната държава. Но има неща, по които просто се налага да се помисли. Действащата конституция има чудесни качества и аз съм й служил дълги години, но все пак тя е конституция на ХХ век. Нещата доста се промениха, би трябвало да отчетем глобализацията в света, която се отразява и на междудържавните отношения. България е част от обединена Европа, което оказва влияние и на редица конституционни принципи в основните закони на държавите от ЕС. Държавният суверенитет в някаква степен вече е органичен, говорим за т.нар. споделен суверенитет. Това би трябвало да се отчете и да се премисли много добре. Един ден тези неща неминуемо ще бъдат поставени на масата и обществото ще прецени, че е нужна конституция на ХХI век. Дали в нея, дали още в сегашната ще трябва да се помисли за ролята и мястото на прокуратурата в съдебната власт. В конституцията, приета в началото на 90-те години на ХХ век, положението й като конституционен орган не бе променено. Но вече все по-ясно се вижда, че нещата не са толкова лесни. Желанието ни да реформираме съдебната система се сблъсква с особения конституционен статут на прокуратурата.

Второто нещо, което бъдещата конституция може да подобри, е въпросът с човешките права. Сегашната в много отношения е модерна, но има един основен недостатък. КС е лишен от възможността да бъде сезиран от гражданите за защита на техните основни права. Мисля, че нова конституция трябва да уреди въпроса с т.нар. конституционна жалба и с правото на всеки гражданин да прави такава.
13
2737
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
24 Май 2016 20:46
Годините...
--------------
Сайтът на Генек
24 Май 2016 21:13
Така че аз
(и Парата)
смятаме, че гласуването е не само право, но и функция на всеки гражданин при формиране на държавните органи.[/quote]
24 Май 2016 22:27
Аз съм консервативен човек и съм "за" запазването на конституционното статукво
Не, посттодорживковската конституция не може да продължи да действа. Дори не е трябвало никога да действа.
24 Май 2016 22:47
Дори не е трябвало никога да действа.

А кво да има вместо нея, друга конституция ли?
Ми тя пак щеше да е посттодорживковска, щото би била пост-Тошо.

На моменти си мисля кво щяхте да правите с машината на времето, ако такова устройство съществуваше и не се искаше книжка за управлението му.
Сигурно още щяхте да копате на заден ход около 1989г.
25 Май 2016 00:37
„Това е основната теза, но съществува и друга. Тя изхожда от съдържанието на чл.1 от конституцията, че властта принадлежи на народа, т.е народът оформя както органите на властта, така и основните въпроси, свързани с нея…”

Да,ама не! Властта да принадлежи на народа по чл.1, но това не означава, че тя се реализира чрез гласуване.
Ето как Фондация „Китайска Медицина” вижда тази Конституция на 21-век:
Член 1
(1)България е името на територията, върху която живее и се труди постоянно целокупният народ обединен в една общност на интереси и въжделения. Нейните граници са надлежно заявени в Секретариата на ООН.Нейната територия е неприкосновена.
(2)Републиката като юрисдикция е организация на реда и дисциплината върху тази територия.
(3)Република България е демократична териториална общност на всички населяващи я граждани, съставляващи един народ.
(4) Цялата републиканска власт произтича от народа. Тя се осъществява от него самият, който е единственият суверен и източник на правомощията.
(7) Суверенитетът се разпростира върху цялата територия на България.
(8) Референдумите и свободните избори са колективните проявления на суверенитета.
(9) Демократична Република България и България са равнозначните наименования.
(10) В качеството си на страна по международен договор, България се изявява като представителна демокрация25.5.2016 г.
Цитирам нарочно действащия текст, за да се подразбере, че този бивш конституционен съдия не бива повече да бъде фактор при оформяне на мнението на хората, защото ги подвежда с погрешно цитиране на Конституцията : Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление. (2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция. НИКЪДЕ НЕ СЕ КАЗВА,че ВЛАСТТА ПРИНАДЛЕЖИ НА НАРОДА ИЗРИЧНО, както той твърди тук в това негово интервю.Слаб(2) по Конституционно Право.
25 Май 2016 02:00
А кво да има вместо нея, друга конституция ли?
Търговски договор ... и "свободният пазар" решава. Който има, купува, опс гласува; който няма, спестява, опс "ивестира в светлото бъдеще" с бране на мухоморки.
Ама за Менгеле и една Прокламация при държавен преврат е достатъчна... стига превратаджията да е "правилния" продажник.
Апропо, Кимон Георгиев успял ли е да суспендира Конституцията на Царство България при поредния преврат, на 08.09.1944 г., или директно е договорил републиканско управление (на Отечествения фронт) с англо-саксонската дипломация?
Така не разбрах от Историята ни, кой отмени монархическата ни конституция и въведе републиканската (наричана в началото Димитровска, а понататък в зависимост от силата на духа на култа било към личността или към демократическите ценности)? Тия, дето ни бомбардираха, или тия, дето ни окупираха при все че нямаха военни бази като сегашните?
Също не ми е ясно как така се "възстановила" Търновската конституция с едната "монархическа" институция Велико народно събрание, но без другата "монархическа" институция Цар на България. Да не говоря за вандалско "отнетото право" на народа от сините болшивики, че всяка конституция на България влиза в сила след одобрението й на референдум. Основен принцип в правото - веднъж дадено право (референдум за конституция) не се отнема ... освен ако властта не е вземе тиран или олигархия.
25 Май 2016 02:35
Работата отива на ... схизма, да ви река. Ще има да се чудим властта отде изхожда и отде произхожда, подобно как се чудихме за Светия Дух.

Види се, учените наши конституционалисти считат, че властта "изхожда" от народа подобно на ... е, да речем ... на благ мехлем от тубичка. Което допуска и даже предполага, сещате се, туй да става под натиск. Демек, ако народът не ще да изходи власт, следва да се понатисне, та изхождането да се подпомогне.
25 Май 2016 05:22
Аз смятам задължителното гласуване за диктат, недопустим за една демокрация. Направил си елита партии, пише си листи и като не щем доброволно да им узаконим властта, ще ни накарат насила?! Лъжа е, че имаме избор! Просто ни предлагат да изберем как да си разделят баницата. И като изберем, пак не сме избрали. Защото сделките вървят след изборите. Колкото повече партии, толкова повече сделки и повече безотговорност. Плаващите мнозинства са извинение за всякакви безумия. Българина реши наивно, че повече партии ще го представляват. Само че тези партии не представляват никой. Освен елитите си и икономическите субекти, които стоят зад тях. Както и партиите майки от ЕС. За това не искаме да гласуваме. Да ви пикам на конституцията, която може да се тълкува и тако и вако. Правилата трябва да са ясни. И КС да контролира спазването им, а не- да си ги тълкува според това коя политическа клика ще събере мнозинство там.
25 Май 2016 13:26
За бога, само без нова конституция! Не искам тия от сегашното народно събрание нито да я пишат, нито да я приемат! И предполагам, че следващото ще е още по- калпаво! И народно събрание пиша с малки букви нарочно, а не случайно.
25 Май 2016 14:44
[size=3]Аполитичен, питаш, кой отменил монархическата конституция.Първо трябва да знаеш от историята, че в Италия се провежда референдум на който населението се изказва дали да има монархия или република. Мнозинството е за република. У нас референдума е по-късно; на 04 декември новата конституция влиза в сила.Този ден се празнуваше като ден на юриста и никой не възрази срещу неговата промяна. За което всички юристи от от онова време заслужават най-малкото една цветуща, ама продължително цветуща.[/size=3]
25 Май 2016 19:39
Бе то като видиш какво е ставало, когато държавата е била по Търновската конституция управлявана, няма как да не заподозреш, че в нея (и всички следващи) все за едно и също се говори - за някой си Годо, който непременно щял да дойде след като влезне в сила.
26 Май 2016 00:19
се провежда референдум
Нали, все някой трябва да го е поискал и организирал този референдум.
Някои факти:
Възстановяването на Търновската конституция, по същество суспендирана след преврата от 1934 г., става на 2 септември 1944 г. от правителството на Константин Муравиев, но това изобщо не е в неговите компетенции
Какво става с конституцията на 9.09.1944 г.!? -
В 6:25 новият министър-председател Кимон Георгиев прочита по радиото предварително подготвена Прокламация към българския народ и обявява състава на новия кабинет. Малко след това при него са доведени от Чамкория регентите Кирил и Никола Михов (третият регент Богдан Филов е в провинцията), които подписват указ за назначаване на правителството, след което са арестувани

Февруари 1945 г. - Ялтенска конференция:
The Declaration of Liberated Europe is a declaration that was created by Winston Churchill, Franklin D. Roosevelt, and Joseph Stalin during the Yalta Conference. It was a promise that allowed the people of Europe "to create democratic institutions of their own choice". The declaration pledged, "the earliest possible establishment through free elections governments responsive to the will of the people."
Казусът става още по-заплетен от конституционното изискване Великото народно събрание да бъде предшествано от Обикновено народно събрание

След края на военните действия в Европа през май 1945 г. правителството взима решение да се проведат избори за нов парламент. Основната цел на това решение е да се легитимира правителството, което трябва да води преговори за сключване на мирен договор, слагащ край на участието ни във Втората световна война.
Първоначално изборите са насрочени за 26 август 1945 г., но под натиска на представителите на Съединените щати и на Великобритания в Съюзната контролна комисия те са отложени за 18 ноември, като е разрешено легалното функциониране на опозиционните партии и са нанесени изменения в избирателния закон. Въпреки тези промени, опозиционните партии смятат, че в страната няма условия за провеждане на демократични избори и отказват да участват в тях.
Сиреч за бързи избори за ВНС са настоявали САЩ и Англия. Що ли са ги отлагали? Едва ли е ще заради утвърждаване на "окупацията".
И като е избрано 6-то Велико народно събрание в духа на Ялтенската конференция приело Конституцията на Народна република България от 1947 г., известна още като Димитровска конституция, на 4 декември 1947 г.
А "Тодорживковата" е приета след постъпването на над 14 000 писмени предложения. Последната редакция на конституционния текст е одобрена на заседание на 5-то народно събрание. Взето е и решение за провеждане на референдум. Проведен е на 16 май 1971 г. От 6 174 635 гласоподаватели в референдума участват 99,7 %, от които 99,96% гласуват „за“. На 18 май 1971 г. конституцията е приета на тържествено заседание на 5-то народно събрание.
И на 12 юли 1991 г. едни пикльовци от 7-то Велико народно събрание отмениха конституция, приета с референдум, при това без да са лигитимни - ВНС, монархическа институция, е отречена не с един, а с цели два референдума, без да броя трите суспендирания преди това.

Та това е с "трябването" и "нетрябването" по Менгелеевски - "каквото повикало, такова се е обадило" и за Димитровската, и за Тодорживковата, и за сегашната конституция - най-нелегитимна от трите републикански конституции..
28 Май 2016 22:51
Моля за извинение! По повод на горните коментари ще си позволя да споделя с вас своята лична, малка теория за неизбежното видиотяване при четенето на закони, която е годна за употреба при всякакви полеви условия. Тя гласи: Всеки закон, писан от идиоти, е идиотски. Всеки разумен човек, който се опитва да намери здрав смисъл в един идиотски закон, е обречен на видиотяване. Масовото видиотяване неминуемо води до всенароден консенсус, че държавата ни е нормална, тоест "правова". Следователно никой в нея няма право да мисли нещо друго по въпроса....
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД