Великотърновският университет е във фактически фалит и не може да покрива задълженията си. Университетът в старопрестолната столица е първият, който ще получи пари от държавата срещу ангажимент да изпълнява оздравителна програма. В следващите години висшето училище ще трябва ударно да пенсионира преподаватели, да съкращава харчове за заплати, да направи това, което неминуемо ще трябва да се случи в цялата система на висшето образование въпреки съпротивата - оптимизация на разходи и структури.

Историята около този фалит е показателна за рисковете, които крият криворазбраната автономия и комфортът, който обикновено я следва. Вече се появиха традиционните гласове, че държавата се държи като мащеха към един утвърден университет. Всъщност принципна позиция е да се изискват някакви усилия срещу парите на данъкоплатците, които ще се налеят във висшето училище по принуда. Наистина виждали сме кабинетът безпринципно да раздава субсидии при други поводи, но това не е аргумент в полза на ВТУ. Всъщност фалитът на университета е закономерен на фона на разточителната му политика в последните години. Как се стигна дотук?



Заплатите - приоритет, който купува комфорт



Дълго може да се спори колко високи следва да са заплатите във висшето образование, но няма съмнение, че те все пак трябва да са такива, че да могат да се плащат. Публична тайна е, че в някои университети цари пълна вакханалия при заплащането на труда - взимат се физически невъзможни хорариуми, отчита се титаничен труд по магистърски програми, изплащат се огромни обезщетения заради слаб контрол върху отпуските. Към това трябва да се прибави и ефектът от инфлацията на академичните длъжности покрай закона за развитието на академичния състав. Великотърновският университет не прави изключение и, меко казано, е бил разточителен към преподавателите си. Няколко числа за илюстрация. От 8 933 642 млн. лв. през 2011 г. заложеният бюджет за заплати (без осигуровките и сумите, плащани по граждански договори) скача на 9 423 632 през 2012 г., за да стигне 9 865 283 лв. през 2013 и 10 601 434 лв. през 2014 г. Това ниво замръзва през 2015 г., когато бе избран нов ректор и се разбра, че вузът е в плачевно финансово състояние, получено в наследство от Пламен Легкоступ. Доста щедри са били и другите възнаграждения извън основните заплати, в които влизат плащанията за магистърските програми, взетите часове над норматива, разходи за хонорувани преподаватели, хонорари за участия в журита и др. Тук рекордът е отбелязан през 2012 г. - 2.7 млн. лв. При встъпването си в длъжност новият ректор Христо Бонджолов обяви, че при норматив от 360 часа на година някои преподаватели отчитат по 2500-3600 часа и са си докарвали само от наднормените часове между 12 000 и 15 000 лв. годишно. Тази година разходите по това перо са сведени до 1.7 млн. лв., но преди разходите за труд в университета са стигали близо 15 млн. лв. заедно с осигуровките.

Доколко изкривени са тези числа, личи от констатация, направена от самия университет в оздравителната му програма. В нея се изтъква, че разходите само за заплати, без осигуровките и допълнителните възнаграждения, надхвърлят цялата издръжка за обучение, отпускана от държавата. Тоест издръжката отива на 100% за заплати и от нея не остава нищо за друго. Субсидията е била 8 686 434 лв. през 2013 г., 9 025 315 лв. през 2014 г., 8 263 752 лв. през 2015 г. Добрите заплати обаче осигуряват академичен комфорт, а с него и безпроблемно преглъщане на други нередни неща.



Да строим - все някой ще плати



Разходите за строителство са другото внезапно набъбнало перо на вуза. Сумите звучат малки на фона на разхищенията по европроекти, но са крупни, да не кажем непосилни, за възможностите на университета. Тук наистина следва да се признае, че парите, отпускани от държавата за капиталови разходи на университетите, като цяло са подигравка. През 2014 и 2015 г. например ВТУ е получил за това перо по 86 117 лв. Видна е тук принудата висшите училища да финансират строителство през собствените си приходи. Те обаче съвсем не са пренебрежими. Собствените приходи на ВТУ се колебаят около 9-10 млн. лв., колкото е и финансирането от държавата. Така ВТУ тръгва от 1.4 млн. лв. капиталови разходи през 2011 г., за да стигне рекордно ниво от 3.3 млн. лв. през 2013 г. Въобще бюджетът за 2013 г. е с рекордните общи разходи от 23.8 млн. лв. при 18.2 млн. разходна част за настоящата година.

Сега университетът не може да разплати всички строителства и ще трябва да изплаща дългове до края на 2018 г. От юни 2015 г. строително-ремонтните дейности са замразени, но според оздравителната програма има натрупани задължения в размер на 1.6 млн. лв., които тепърва ще трябва да се чистят.

Щеше да е хубаво разгърналото се крупно строителство в университета да беше текло мирно и кротко, без скандали, но не би. Около двата крупни договора - за строеж на корпус 5 и повишаване на енергийната ефективност на басейн и спортна зала имаше скандали. За първия договор - на стойност 2.3 млн. лв. без ДДС, сключен с "Енерджи груп 2003", вузът води серия от дела с Агенцията за държавна финансова инспекция. Агенцията санкционира университета, след като установи, че по договора са изплащани дейности, които не са включени в него. На кого е "Енерджи груп 2003", също е интересен въпрос. Това е една от фирмите, свързана с брата на бившия общински съветник в София, впоследствие депутат на ДПС Илия Илиев - Йордан. Фирмата попадна в епицентъра на скандал за източвани милиони от НКЖИ в първия мандат на ГЕРБ. Заради аферата т.г. главният прокурор поиска имунитета му.

По втория по-голям договор - за повишаване на енергийната ефективност на басейн и спортна зала, университетът се опита да възложи допълнителни дейности на "Енергийно ефективни системи Елмиб - обединение" за 180 099 лв. с аргумента, че без тях желаният ефект няма да бъде постигнат. АОП излезе със становище, че няма доказателства за извънредна нужда от тези дейности и те е следвало да бъдат заложени при първоначалната поръчка на стойност 2 047 083 лв. без ДДС. Така възлагането бе отменено.

От 2014 г. ВТУ има и втори договор за преустройство на корпус 5, блок Г - този път с "Екип" ЕООД на стойност 2 692 952 лв. Тази поръчка е за 3 г. и вероятно в момента е замразена.



Демографска криза и излишни звена



Фалитът на ВТУ и спешната нужда да получи от държавата 1.5 млн. лв. в момента го принуждават да предприеме мерки, които би следвало да са задача на всяко едно по-отговорно управление на фона на демографската криза и спада на студенти. От обявените мерки личи, че университетът тепърва ще решава проблеми с неефективно управление, трупани с години. Само няколко примера. Още миналата година ВТУ е взел решение да спре приема в специалности, в които се записват под 6 студенти. Такива са 13 специалности, включително от новооткритото направление "Математика", за което ВТУ създаде отделен факултет през 2011 г. Миналата година вузът взе решение и за оптимизиране на структури в два института. Институтът за перспективни научни изследвания например обедини следните звена: Център по психология, Център за трансгранични изследвания, Политологична работилница ARS, Център за социално-педагогически изследвания и практики, Научноизследователски център по изкуства, Научноизследователски център по систематическо богословие, Лаборатория "Географски информационни системи" и Православен център "Проф. Тотю Коев". Всички тези звена са имали отделни ръководители, с шефски заплати. Тепърва ще се закриват и други звена.

Започва и пенсиониране на професори над 67 г. и доценти над 66 г. С тези мерки още от 1 юли персоналът трябва да се съкрати с 10%, други 10% са за 2017 г. Вузът планира да намали с 10% и заплатите на администрацията. Ще се преглеждат и преработват учебни планове, ще се спира приемът в специалности с нисък интерес и т.н. Всичките тези оздравителни мерки всъщност би следвало да са обичайна, а не извънредна политика на университетските ръководства. В случая обаче финансовият колапс може да се използва за нещо добро - това да се окаже първият университет с оптимизирана структура на фона на отлива на студенти. За това обаче са нужни смели действия извън обещанията на хартия.