Да напуснеш престижната си работа в датския клон на водеща международна компания, за да тръгнеш от кота нула в България... Не е ли това чиста проба лудост? За Ивайло Христов, основателят на IT компания Komfo, това е най-разумният избор в живота му в правилната посока. По-лесно взех решението да се върна в България, отколкото да я напусна, казва водещият IT специалист осем години след началото на емигрантския период от живота си.



Когато изскача шансът му за работа в "Майкрософт" Ивайло Христов е студент в горните курсове на Софийския университет, но и хоноруван преподавател по програмиране по метод на "Майкрософт". От американската компания по това време търсят стажанти за няколко месеца за развойните си центрове в различни точки на света. Свързват се с него, за да им препоръча талантливи български студенти за стажа, канят и него. Следват две години, в които Ивайло успешно минава през ситото на общо десет тежки интервюта (пет от тях за САЩ), докато накрая вместо стаж му предлагат постоянна работа в Копенхаген. През септември 2007 г. стяга куфарите, пъха между дрехите си и няколко шепи ентусиазъм и надежди и става част от Microsoft Business Solutions.

"Имах страхотно място за работа в компания на световно ниво, получавах заплата от над 10 хил. лева, имах годишен отпуск от 30 работни дни, плюс цял куп фирмени придобивки. За много хора, не само у нас, шансът да работиш при тези условия е невероятен професионален и социален успех в една от страните с най-висок жизнен стандарт. Копенхаген е чист, зелен град, със страхотна архитектура. Имах възможността да опозная приказната страна на Ханс Кристиян Андерсен. Да се сблъскам с нови културни ценности. Датчаните са спокойни, усмихнати, толерантни, не са припрени като българите, страната е подредена. А в компанията работех заедно с топ специалисти от моята област от над 50 националности", разкрива хубавата страна на датското си емигранство младият и образован българин.

Има ли нещо гнило и в Дания? "Зависи от гледната точка - усмихва се Ивайло. - Много българи си мислят, че вън от страната всичко е наред. Но реално там сменяш едни плюсове с други, както и минуси. На първо място най-много ти тежи липсата на семейството и приятелите. Владеенето на езика на страната, в която си, е сред най-важните фактори за адаптацията ти, иначе си оставаш чужденец. За година и половина престой не успях да проговоря датски, сложен език, трудно се учи. Пък и нямаш стимул, всички край теб говорят на английски. Езиците не ми се отдават лесно, добър съм в точните науки. Не успях да опозная и датската система. При нас много неща куцат, но като си наясно с това как работи системата, намираш начин да се измъкнеш от заплетената ситуация. У дома и стените помагат", отчита Ивайло.

Когато съобщава на колегите си, че напуска голямата компания и се връща в България, за да направи първите си стъпки като предприемач, никой не може да повярва. Това е безумно, корят го най-вече колегите му от бранша.



Преимуществата на лудостта



Ивайло се връща в България, за да създаде своя софтуерна компания. По това време е вече на 25. Още в Дания събира екип от четирима съдружници, сред тях и двама свои колеги датчани. В първите два месеца все още е на позицията си в голямата фирма. Като че ли исках да се уверя, че нещата тук ще потръгнат, подмята с усмивка. Първоначалната му идея да ръководи компанията дистанционно от Дания се проваля. "Оказа се, че най-голямото предизвикателство тук е намирането на IT специалисти. Реших да се върна, за да развия екипа си, но ми хареса и реших да остана у дома", казва той. Многото пречки за развитието на бизнеса у нас не го стряскат - сложната и неефективна администрация, корупцията, постоянно променящото се законодателство... всичко, което изправя на нокти родните предприемачи.

"Бях добре мотивиран за тази крачка. Винаги съм искал да правя собствен бизнес. Ако бях останал, след години щях да се чудя дали съм бил годен да направя сам нещо. Беше важно да опитам. Имам спасителен пояс. Като един от най-добрите специалисти в IT сектора бях уверен, че ако се проваля, само за три дни ще си намеря работа. Нямам семейство, нямам деца, рискът, който поемах, не беше кой знае колко голям. Губех само работата си в "Майкрософт" и малко време", отчита съоснователят на Komfo - софтуерната компания, в която днес, седем години по-късно, работят над 70 служители, а самата тя е носител на много награди. Сред тях и на престижната Red Herring, която я изстрелва в скалата на 100-те най-иновативни и перспективни компании в цяла Европа.

Ивайло Христов е само един от милион и половината българи, потърсили след промените късмета си зад граница. Част от тях тръгнаха с намерение временно да поживеят вън от страната, други да се заселят завинаги, а след бедните и необразованите, които си купиха еднопосочните билети първи, куфари застягаха и образованите, можещите - прогонените от ниските доходи, от липсата на законност и ред, от трагичното ни здравеопазване и куцащото образование... Повечето научиха езика на страната, която ги е приела, интегрираха се на трудовия й пазар, натрупаха чужд опит, създадоха двуезични семейства, родиха на чужда земя децата си. Така масовата емиграция, неспасяемото изтичане на работна ръка и на ценен човешки капитал, застрашителното обезлюдяване на цели региони поставиха под въпрос оцеляването на нацията. Последиците са непредсказуеми, отчитат демографите. Според една от прогнозите през 2050 г. ще се свием под 5 милиона, а през 2134 г. ще е изчезнал и последният българин.

През последните две-три години се забелязва нова тенденция - все повече български специалисти, дипломирали се зад граница и натрупали там ценен опит, търсят професионално израстване в родината. По данни на Асоциацията на частните висши училища българите, които учат в задгранични университети, са около 80 хил. Точно те имат и най-голям шанс за реализация в страната, в чиято образователна система са събирали знания.

Какво успява да ги дръпне обратно? Носталгията, близките, приятелите, скъпият живот навън, високите данъци там, ниските тук, големите разходи в страните с висок стандарт? Провалът навън? "Причините са строго индивидуални. Много от завърналите се българи са тук заради по-големите възможности за професионално израстване, които имат в България. Тук те са по-конкурентноспособни, могат да се издигнат по-бързо в кариерата. Част от тях се връщат, за да приложат у нас успешен модел, който са видели с очите си в чужбина, като стартират собствен бизнес или социален проекти", казва Мила Натудова, проектен мениджър към "Тук-там", сдружение на българите с опит и образование в чужбина.



Обратният вrain drain



Неправителствената организация "Тук-там" стартира официално през 2008 г. Появата й е задвижена от желанието на 7 завърнали се от чужбина млади българи да създадат общност от съмишленици. След това сдружението разширява дейността си в многобройни проекти и събития с професионална, социална и образователна насоченост. Осем поредни години съвместно с фондация "Идентичност за България" те съорганизират най-големия кариерен форум у нас, насочен към сънародниците ни с опит или образование зад граница. В миналогодишното осмо издание заявилите желание за рестарт са над 1200 - студенти, специалисти, предприемачи, а топ фирмите, търсещи професионалисти, са над 70. На тазгодишното девето издание, което ще се проведе на 9 септември, отново се очакват над 1000 българи, трупали опит в 54 държави. Най-голям е броят на кандидат-възвращенците от Англия - 20%. 10% от участниците в платформата са готви да загърбят кариерата си в САЩ и Германия, за да я продължат у нас. Професионална реализация тук търсят и все повече високообразовани емигранти от екзотични страни като Катар, Корея, Нова Зеландия, Израел, Индия, Финландия, Куба и Аруба. Най-голямата част от участниците във форума (около 20%) са IТ специалистите. 14% са изявили желание да продължат у нас кариерата си в консултантските услуги, 13% търсят професионални изяви като експерти и специалисти по маркетинг и връзки с обществеността. Нараства и интересът към секторите изкуство и култура, енергетика, финанси и одит, както и към неправителствения сектор, отчитат организаторите на форума. Над 60% от заявилите желание да се завърнат в България вече са го направили, 18% са убедени, че в първия удобен момент ще се върнат в родината, но 21% се колебаят дали наистина пътят назад е най-разумният избор.

Според Мила Натудова, за да поемеш обратно към родината си, трябва силно да си повярвал на страната си. Сдружението работи предимно със студенти и млади професионалисти, черпейки от опита на Ирландия. Страната е с една от най-активните политики по отношение т.нар brain drain - изтичането на "мозъци". Ирландската практика показва, че най-много хора търсят път към родината си, след като завършат образованието си или когато са в началото на кариерата си. В първите три-четири години те все още не са изградили напълно своя среда в чужбина, не са създали семейства зад граница. "Младите хора днес са изключително мобилни. Те заминават, но това не означава, че няма да се върнат - дали за да стартират бизнес тук, за да намерят нова работа, или да създадат семейство, или пък да бъдат до близки хора", допълват от "Тук-там".



Авантюрата на успеха тук и там



"Успехът е мерило за собственото ни възприятие за щастие. Аз се чувствам най-добре в България, значи това е страната, в която съм успяла", казва 27-годишната Велина Христова, която след дълъг престой в Германия, Холандия и Португалия се връща в България. Казва, че в продължение на шест години е трупала стажове и професионални позиции точно с идеята да прилага познанията и уменията си в родината си. През 2008 г. тръгва въодушевена за Германия, отворена за всичко ново. Програмата, по която е приета, налага паралелно с немското си образование да завърши и холандски университет. Често пътува с влак от Мюнстер до Еншеде и за три години успява да се сдобие с дипломи и от двата университета. Специалността й в Холандия по международен мениджмънт пък я отвежда в Португалия. Заминава на юг, за да изследва междукултурните различия, съпоставяйки четири култури - българската с холандската, германската и португалската. "Като начин на работа четирите нации са твърде различни. Германците са стриктни, точни и много продуктивни и са в голяма степен индивидуалисти. Холандците също са изпълнителни и пунктуални, но са по-социално настроени - по-склонни са да се събират на групи, те обядват заедно, докато германците могат да се хранят и сами. Не бих казала, че португалците са мързеливи. Те работят много, стриктни са, но като истински южняци, са по-бавни и са по-малко продуктивни от германците и холандците не само в бизнес отношенията си, но и на всички нива в държавата. Българите са някъде по средата между германците, холандците и португалците. Тук се срещат и двете крайности и всеки сам може да избере какъв би искал да е", разказва Велина.

Младата жена отчита, че е оставила зад гърба си доста шансове за реализация във всяка от страните, в които е трупала знания. Но не съжалява. "Усетих на собствения си гръб междукултурните различия. С германците трудно се създава приятелство, а в града, в който бях, много често валеше. Трябваше да чета от сутрин до вечер на изкуствено осветление. Липсата на социални контакти, преумората, дори климата, факторите са много, но точно в този период стигнах до бърнаут. В Португалия обаче успях да се възстановя напълно. Там се чувствах много по-близо до дома, там всички те поздравяват, португалците са много отворени, много сърдечни", казва тя. Точно в португалския си период, търсейки причините за излизане от баланса, започва да се интересува от здравословен начин на живот, не само като начин на хранене. Затова и записва програма по здравен коучинг в институт в Ню Йорк, където изучава връзката между психологията и храненето.

Днес Велина работи в издателския бизнес, отговаря за стратегията за развитие на компанията, включително и вън от България. В свободното си време раздава съвети за здравословен начин на живот, готова е и с часове да убеждава младите предприемачи, че България е страхотно поле за изява. Мит е, че престижната диплома от западен университет е сто процента гаранция за успех. На това се надяваше първата вълна от завръщащи се в България специалисти. Това не е така, казва Велина Христова. Връщат се тези, които искат да успеят в една не толкова балансирана и уредена страна.