Националистическият сектор най-после трябва да почерпи - след дълги години борба извоюва задължително гласуване, прокарва забрана на бурки из страната, вдигна си акциите (Патриотичният фронт) пред Бойко Борисов на фона на разклатения Реформаторски блок. Най-важното - покрай цялата дандания трупа рейтинг. Като в шоу е работата - важно е да си в устатата на хората; мнозинството от публиката може да е омерзено, но залисията все ще докара едни 3-4% привърженици, които никога нямаше да дойдат без нея.

Всичко това се случва в контекста на предстоящи президентски избори, а и възможни парламентарни. В последните месеци много се говори за процесите вдясно, вляво и малко за националистите. Несправедливо е - там също се случват интересни неща. Ето, няколкомесечното изгнание на Волен Сидеров е повече от новина, то си е



цял раздел в героичния епос на "Атака"



Появата на Сидеров преди 2 седмици в парламента, когато каза "Ей, малко да ме няма и започвате да бутате управлението...", бе най-ярката му изява от местните избори насам. На които пък се прочу с... изстъпленията пред НАТФИЗ. Дали Сидеров сви знамената заради съдебните дела, родителските грижи или просто свърши парите (не, не става дума за семейния бюджет), не е ясно. Но дръпването му назад в момент, когато в държавата се роят ДПС-та, Динковци ловят бежанци и спасяват хора от катастрофирал автобус, а правителството наистина може да падне, е знаково. Отсъствието на Сидеров в общодържавния борчески драматизъм означава най-малко, че наесен няма да е кандидат-президент. Което си е новина. Или ако е кандидат - че няма намерение да вземе повече от 3.6-те процента, до които се добра през 2011 г. Очевидно е, че Сидеров слиза от сцената (без бой), което е важно събитие за България, след като този човек бе на президентски балотаж през 2006 г.

Вторият интересен процес в националистическия сектор, производен на горния е, че като публично негово лице все повече се позиционира Валери Симеонов (като цяло ПФ). Уж на пръв поглед той е доста "по-нормален и човечен" от Сидеров, но в споровете около Изборния кодекс не се въздържа да използва най-грубия, краен и обиден словесен инструментариум на "Атака". Третият интересен факт при националистите, който пък е следствие на цялата политическа ситуация, е, че предизборният им капитал расте. Те няма да излъчат президент, но имат солидни аргументи в политическия алъш-вериш - на манежа са Симеонов и Красимир Каракачанов; не битият, маргинализиран и висящ като воденичен камък при коалиции Сидеров. А дори децата знаят, че вотът за държавен глава ще е с втори тур, т.е. алъш-вериш със сигурност ще има.

Как ще изиграят картите националистите или по-специално ПФ, ще видим. Но край и вътре в тях се случват още интересни неща. Официални - като поканата на Георги Първанов за "обща патриотична президентска кандидатура". И неофициални - като рязкото затопляне на отношенията между Симеонов и Сидеров. По информация на "Сега" двамата, които и в политически, и в житейски план някога бяха роднини (кум и кумец), отново си общуват. Преговарят за обща президентска кандидатура, а и за съюз на евентуалните парламентарни. Срещу тази коалиция няма против и другият ас в ПФ - Каракачанов. Той отдавна говори публично за обединение на националистическите формации.



Хипотезата "Всички патриоти заедно" за президентския вот е много по-вероятна



от сценария "Националсоциалистически кандидат с Първанов", защото дава на всекиго по нещо - Симеонов и Каракачанов стават лидери на "обединения български национализъм", а Сидеров покрай затихващата "Атака" кротко получава избираемо място в общата листа за следващия парламент. Българските партии от този сегмент през годините повече са се разделяли, отколкото съюзявали - звучи утопично да се обединят в следващите месеци. Но не забравяйте, че политическата система е в ступор - електоратът е обезверен, месиите посвършиха, актуалните актьори са изчерпани - мъртвило е. "Обединение на българските националисти", особено на фона на крайнодясната вълна из Европа, може да бъде промотирано като "съживяване", "нов вятър" в родната политика.

Историята и практиката познават доста герои от политическия театър, заченати порочно, които в крайна сметка са били полезни за държавата си. В настоящия случай прогнозата е по-скоро песимистична, защото и Красимир Каракачанов, и Валери Симеонов, и Волен Сидеров са показали, че имат доста нисък личностен таван. За да бъдат полезни, трябва доста да го надскочат. А накрая и друга прогноза - съвсем скоро националистите ще предложат още една оферта: национализъм срещу статукво. За "борци срещу статуквото" винаги има търсене, а след царя, Борисов, ранния Сидеров и Бареков няма предлагане. Симеонов, Каракачанов и късният пенсиониращ се Сидеров ще се опитат да заемат точно тази ниша. Търсят си нови дрехи.