- Г-н Ананиев, защо Изборният кодекс (ИК) се "люшка" във всички посоки? Във вариант 1, който бе публикуван в четвъртък в "Държавен вестник", в държави извън ЕС има по 1 секция, и то само в градове с над 1 млн. жители. А във вариант 2, който тепърва ще се обсъжда, секциите стават до 35 във всяка страна.

- Още по време на предварителните дискусии Реформаторският блок (РБ) предложи до 50 секции във всяка държава. Според нас това бе работещият вариант. Ако се направи анализ на последните избори, като махнем Турция, която е някакъв прецедент, в останалия свят средно е имало по 32-33 секции. Нашето предложение не мина, а след това се стигна и до идеята за 1 секция в градове с над 1 млн. души. След това успяхме да убедим ГЕРБ и Патриотичния фронт (ПФ) да се върнем към варианта за брой секции, за да сложим всички държави под един аршин. Лично мое мнение е, че за живеещите в ЕС български граждани можеше да се предвидят преференциални условия, защото сме членове на ЕС и там имаме голяма диаспора. Тук вече се появи проблемът с КС заради разделянето на българите на такива в ЕС и такива извън него. И за да няма дискриминирани, се обединихме около вариант, който вече бе внесен за обсъждане с подписите на 47 депутати. Той е много по-добър от вече обнародвания в "Държавен вестник".

- И с двата варианта не казвате ли на българите по света: тъй като не знаем как да откъснем изселниците в Турция от влиянието на ДПС и ДОСТ, се налага да създадем затруднения за всички?

- Не може да отречем фактите. Имаме проблем със секциите в Турция. И той не е в това, че гласуват много хора, а че в Турция няма как да се контролира самата среда. Знаете, че там имаше касирани резултати, дойдоха фалшиви протоколи с нереално висок брой гласували. Такъв проблем не сме имали никъде другаде. Новите предложения дават равноправие между държавите и в същото време позволяват да следим по-строго какво се случва в Турция. Изборните правила днес са такива, че ако вие сте застъпник за дадена партия и ви изпратят в Турция да наблюдавате изборния процес, председателят на секцията може и да не ви допусне вътре. Какво ще направите? Ще пуснете жалба до ЦИК. В края на деня ЦИК ще се произнесе, че са ви спрели неправомерно. Това обаче няма да ви помогне да разберете какво се е случвало в секцията през целия ден.

- Начинът, по който минаха предложенията, наведе на извода, че успяват тези, които влизат под кожата на Бойко Борисов, включително и като го заплашват. В това отношение ПФ надмина себе си, а РБ не успя.

- Аз съм прагматик и не съм съгласен, че нашите успешни предложения са били малко. За мен е важно взетото решение да е работещо. Живял съм 11 г. в Ирландия. Три пъти съм участвал в избори там. Наясно съм как се събират заявления, как се сформира секция. Затова за мен беше много важно предпочетеният вариант да даде възможност на повече хора да гласуват. Новият начин го прави. Ако погледнем нещата принципно, в този парламент РБ има само 23 народни представители, а не 123. Това означава, че за всяко наше предложение трябваше да осигурим подкрепата на ГЕРБ и ПФ. Тя бе нужна, когато предложихме полезните неща за гласуване в чужбина. Цената за тази подкрепа бе отхвърляне на президентското вето. В замяна българите в чужбина ще могат спокойно да гласуват през следващите 2-3 г., докато ние се подготвим за електронното гласуване. Въведем ли него, вече всеки ще може да гласува, без значение колко човека са се събрали, дали се намира в Аляска, или на екзотичен остров. Електронното гласуване е една от най-големите победи на РБ. Много хора още не виждат каква крачка напред е, защото подготовката за него ще отнеме време. Друга наша победа е машинното гласуване. За него почти не се говори. До момента в закона пишеше, че машинно се гласува в до 500 секции, а реално ставаше в 30-40. Още на следващите избори се преборихме машинно да се гласува в минимум 500 секции, а идеята е бройката да се увеличава.

- Не се преборихте обаче за активната регистрация. Чрез нея избирателните списъци можеха да се прочистят от мъртви души, от чието име някой гласува.

- Ако това наше предложение се бе приело, щеше да е най-революционната промяна в изборните правила. За съжаление, още няма политическа воля избирателните списъци да се изчистят. Промяната на ИК с въвеждането на пасивна регистрация по предложение на ПФ няма да реши проблема, защото той не е в хората, които не съществуват и не гласуват, а в тези, които не съществуват, но гласуват.

- Казано накратко, партиите не желаят да изчистят списъците, за да ползват скритите екстри в тях. Така ли е?

- Не казвам това, а казвам, че виждам желание за промяна. Виждам го чрез въвеждането на електронното и машинно гласуване. Нещата може би не се случват с бързите темпове, които на нас в РБ ни се иска. Процесът очевидно ще е по-бавен, но съм сигурен, че в един момент ще се стигне до въвеждането на активната регистрация.

- Друго нещо, за което не се преборихте, е запазване на ниския праг на преференцията на местни избори. Гражданите вече няма да вкарват лесно в общинските съвети кандидатите, които харесват, за сметка на партийните пратеници.

- Мисля, че правилният модел е да се работи за още по-сериозно падане на преференцията, но волята на мнозинството в момента е друга. И от ДБГ, на която съм зам.-председател, и от РБ винаги сме подкрепяли пропорционална избирателна система с мажоритарен елемент. Преференцията е точно това. Ако досега в София ви трябваха 400-500 предпочитания, за да разместите листата, вече ще ви трябват около 4000. Променихме системата на местните избори заради довода на партньорите, че в някои малки селища с 20 гласа може да пренаредиш листата. Лично мен пренареждането не ме притеснява, защото не виждам нищо лошо в него. В БСП например Георги Кадиев беше назад в списъка, но влезе, защото избирателите казаха, че искат точно него. В България обаче работещият модел е партийният. Партиите още искат да диктуват в листите - и на местно, и на централно ниво. Не искат да слушат дори собствените си избиратели. Само при РБ този проблем го няма, ние стимулираме хората да дават предпочитанията си.

- Излиза, че РБ имаше много повече причини от ПФ да напусне властта, но не отвори и дума за това. Защо?

- Не мисля, че извиването на ръце е начин да се управлява в коалиция. Там трябва да се използват аргументи и да се стига до консенсус. Консенсусът балансира взимането на решения. Ще се съгласите, че в коалиция всяка партия има различна визия за излизането от даден казус. Трябва да се търсят компромиси. Намирането на работещо решение за секциите в чужбина е пример точно за такъв успешен компромис.

- Говорите за консенсус, но в РБ не изглеждате готови да намерите такъв за общ кандидат за президент.

- Има само една партия и един лидер в блока, който създава всички проблеми, и това е Радан Кънев. Той не успя да оглави РБ, не успя да се пребори да стане нито негов формален, нито неформален лидер. Очакваше да бъде назначен за такъв, а лидер се става, след като хората те припознаят. И в момента с анонса си за кандидат-президент г-н Кънев се опитва да бъде назначен като кандидат на десницата, което не може да стане насила. Само в корпорациите мениджърите се назначават, в демокрацията те се избират. На РБ му е нужна среда на разбирателство и да се обърнем към очакванията на нашите избиратели. 3 пъти се явяваме на избори и всеки следващ път вдигаме резултата си. Това значи, че хората виждат нещо в блока, може би алтернатива, може би коректив на ГЕРБ.

- Колко кандидати за президент ще има десницата през октомври?

- Убеден съм, че кандидатът трябва да е един. Виждате, че след конгреса на БСП в левицата върви процес на консолидация. Работи се за единен ляв фронт, който да застане зад общ кандидат. Ако ние не направим същото, ще повторим резултата от 2002 г., когато Петър Стоянов не успя за втори мандат. Мисля, че всеки десен избирател е наясно, че подобна опасност съществува. ДБГ не държи на строго партиен кандидат, готови сме да подкрепим гражданска кандидатура, която е равно отдалечена от партиите. Трябва обаче да се вижда, че човекът е десен и че е в състояние да обедини всички, които гласуват за десницата.

- Не държите на партиен кандидат, а лансирахте Найден Зеленогорски?

- Всъщност не сме го лансирали. Дадохме го за пример, защото той е типаж, който покрива очакванията ни като партия. Официално обаче не сме го номинирали. Въпреки това Зеленогорски би могъл да е много добра възможност за целия блок. Той беше председател на щаба на последните избори, на които постигнахме най-високия си резултат. Успя да обедини всички в Плевен около Георг Спартански, който стана кмет.