"На 30 май 2016 г. (понеделник) официално започва едноседмичната визита на четирима европейски прокурори, които ще анализират дейността на българските си колеги. Прокурорите от Холандия, Германия, Великобритания и Испания ще работят заедно с експерти от Европейската комисия, откъдето ще получават и възнаграждението си. Четиримата са действащи прокурори в страните, от които са командировани. До решението за европейски анализ на прокуратурата се стигна след последния мониторингов доклад на Брюксел, който бе оповестен в края на януари тази година. Формално проверката бе поискана от българската страна, при това лично от премиера Бойко Борисов."

Това съобщение, което цитираше Министерство на правосъдието, бе разпространено от агенциите в съботата, предшестваща въпросния понеделник. То бе преповторено от медиите в неделя и понеделник. Във всички дописки се обясняваше как четиримата еврообвинители щели да имат срещи с български прокурори, как били планирани срещи с представители на Министерство на правосъдието и т.н., и т.н. - все конкретни неща.

Да, но не - в понеделник правосъдното министерство обяви, че европейският мониторинг, който е трябвало да започне на терен в София преди няколко часа, е отложен. Очевадно беше, че това е станало в последния момента, а обясненията са повече от странни. Сред тези обяснения беше например, че отлагането е станало поради продължаващата работа по техническото задание на експертно ниво. "Бяха преведени на английски език голям обем от актове, но тъй като остават за доуточняване голяма част от техническите подробности в методиката на работа на мисията, както и работните срещи на експертите, партньорите ни от Европейската комисия прецениха, че е по-добре мисията да бъде отложена с няколко седмици", са обясненията на Министерството на правосъдието".

Само дни по-късно обаче



историята придоби политико-криминална окраска



Тогава ДСБ чрез своя лидер Радан Кънев атакува фронтално правителството и завоалирано прокуратурата заради отлагането на евромисията. Той отправи писмено питане към премиера Бойко Борисов за отлагането на независимия анализ на дейността на българската прокуратура и продължаването на съдебната реформа. На брифинг в парламента той заяви директно, че у него не оставало съмнение, че отлагането от Европейската комисия е поради провал или саботаж на организацията на проверката от българска страна.

Кънев констатира в питането си до премиера, че "независимият анализ е ключов елемент от стратегията за реална съдебна реформа и съобразяване с ясната позиция на Венецианската комисия за преодоляване на устройствените недъзи на прокуратурата". Според него този анализ е задължителен като "първа стъпка за реформа на съветския модел на устройство на прокуратурата и съответно ефективна борба с корупционните мрежи на високите нива на изпълнителната, законодателната и съдебната власт". Той припомни и че проверката бе предвидена в последния мониторингов доклад на Европейската комисия по линия на правосъдие и вътрешни работи.

"Налага се изводът, че от българска страна е направен опит за промяна на одобрените правила с цел обезсмисляне на проверката в последния момент, който е



довел до острата реакция на партньорите от Европейската комисия.



Обръщам се именно към Вас, защото нямам информация дали този саботаж е осъществен от органи на изпълнителната власт или от самия субект на проверката - българската прокуратура", написа още Кънев на Борисов. Лидерът на ДСБ твърди и че разполага с информация, че "правилата за провеждане на анализа са утвърдени отдавна от Европейската комисия и няма висящи въпроси по методологията".

В същото време и бившият правосъден министър Христо Иванов постави ребром въпроса за отлагането на проверката. Отлагането на мисията на европейските наблюдатели в областта на правосъдието за България е много съществен проблем, коментира той. Иванов бил убеден, че уточняването на методологията на мисията не може да бъде причина за отлагането в последния момент и предполага, че тъй като Министерството на правосъдието не би си позволило такава авантюра, то остава отлагането да е инициирано от прокуратурата. Бившият правосъден министър обяви и че с това отлагане България не изпълнява препоръката от доклада на Брюксел за въпросната експертиза, която очевидно няма да попадне в междинния доклад през юли, който вече се подготвя. И Кънев, и Иванов очевидно намекваха и че имат източници в ЕК.



"Анализа ще го има. Не е вярно, че е отменен, не е хубаво да се спекулира с това.



Трябва да ги оставим да си свършат работата и да работят спокойно. Самата ЕК е притеснена от този интерес", опита веднага след това да се защити от атаките министърът на правосъдието Екатерина Захариева. По нейни думи "и Европейската комисия, и Министерството на правосъдие, и българското правителство искат анализът да е задълбочен. Министерството на правосъдието не е имало възражение за техническото задание". "Аз не искам да прехвърлям вината. България искаше тази мисия да дойде още през януари. Защото считах анализите, че трябва да са готови, колкото може по-скоро", твърди Захариева. Тя не пожела да посочи по инициатива на коя институция сега е повдигнат въпрос в последния момент за техническите спецификации на проверката, като помоли да не бъде карана да се обяснява вместо някой друг. Захариева твърди, че и в момента се работи с ЕК по линия на анализа. "Дори и в момента изпращаме резюмета на делата, които те са искали да погледнат", подчерта правосъдният министър. Във връзка с отлагането на посещението тя посочи: "Решението е взето от Европейската комисия. Не знам в кой ден, аз бях уведомена по телефона". Така от нейните думи стана ясно, че правосъдното министерство не е било за отлагане, а дори е настоявало колкото се може по-бързо да идват европрокурорите. Освен това стана известно, че



наблюдаващите европрокурори искат и се запознават с конкретни разследвания и дела



Правосъдното министерство продължи с обясненията си, като този път коментира публичните оценки на народни представители за отлагането на мисията. "Министерството на правосъдието би искало да изрази своето разочарование, че за пореден път опитите за реформа в съдебната система се използват за политически цели", написа ведомството в официално съобщение. ОТ МП обявиха и че този момент мисията на европрокурорите е била "отлагана по инициатива на партньорите ни от Брюксел няколко пъти за изчистване на техническите детайли". Припомняме, че посещението на експертите бе планирано от Европейската комисия първоначално за 8 април т.г., но бе отложено от тях, заявиха още от МП.

В отлагането с няколко седмици на посещението на европейски прокурори, които трябва да анализират дейността на българските си колеги, няма теория на конспирацията, обяви пък вицепремиерът Меглена Кунева. "Европейската комисия ще си свърши работата професионално и сериозно. Може да забави, но никога няма да забрави", добави тя. След това политико-правителствено сборване дойде и следващата изненада.



Още на следващия ден дойде и поредната изненада



Само за часове всички пречки пред европроверката на българската прокуратурата изчезнаха. "На работна среща в сградата на Представителството на Европейската комисия в София бяха изчистени всички технически въпроси около мисията на четиримата прокурори, които ще изготвят независим анализ и оценка на структурния и функционалния модел на Прокуратурата на Република България", обявиха тогава от Министерство на правосъдието. На срещата в мисията на ЕК изненадващо се бяха събрали министърът на правосъдието Екатерина Захариева, главният прокурор Сотир Цацаров, посланиците на Германия, Испания и Холандия, представител на посолството на Великобритания и представителите на Службата за подкрепа на структурната реформа към Европейската комисия - това е новата еврослужба, към която ще се водят проверяващите прокурори.

Всъщност какво ще правят те в България? Според официалната информация те ще правят интервюта с представители на различни организации, както и ще прегледат нормативната уредба, с която работи прокуратурата. Задачата им била и да съберат мнения за структурния и функционалния модел на държавното обвинение - йерархията, специализираните структури, интегритета, прозрачността и натовареността. Мисията трябва да направи оценка на въздействието на промените в Закона за съдебната власт и проектите за промяна на Наказателно-процесуалния и Наказателния кодекс, както и на новия антикорупционен закон. Експертите трябва да разгледат и работата на прокуратурата по няколко конкретни дела.



Може би и тук някъде е заровена основната драма?



Защото чак сега и на последната права стана ясно, че ще се проверяват конкретни дела и казуси. Досега се знаеше, че ще има анализ и наблюдение на мястото на прокуратурата. Постепенно стана ясно, че ще е нещо като мониторинг. Сега обаче става ясно, че 6 конкретни дела с обществен интерес у нас ще са част от проверката на четиримата прокурори от Великобритания, Испания, Германия и Холандия. Това признание направи министърът на правосъдието Екатерина Захариева. Това пък, от своя страна, отваря широко вратата и за проверка и анализ и на още 66 дела например. Сега стана ясно и че щели да се проследят "фактори, които евентуално биха могли да повлияят върху независимостта и безпристрастността на прокуратурата като цяло и на отделния прокурор". Захариева обаче отказа да каже конкретни дела и параметри, защото "общите условия на Службата за подкрепа на структурната реформа към Европейската комисия изисквали конфиденциалност". Тя обаче разказа, че четиримата чужди прокурори ще идват у нас 5 пъти за по една седмица, като се очаква анализът им да е готов в края на годината.

Или иначе казано, нека евронаблюдението и съпътстващите го скандали да започнат сега.