В Ирак и Афганистан американските офицери раздавали редовно пари на местните, за да си купуват влияние и да подкопават съпротивата срещу американската окупация. Плащанията се отразявали добре, особено след като американските военни по невнимание убивали овце или невинни местни граждани. Милиарди долари са раздадени при минимален или никакъв контрол като част от програмата на Пентагона "Система - пари като оръжие".

По същия начин политиците отдавна разчитат на парите като система за купуване на гласове или подкопаване на съпротивата към Вашингтон. Президенти и конгресмени формално не са в някакво контранастъпление срещу американския народ. Но осъзнават, че



пристрастяването на гражданите към правителствените траншове



е най-лесният начин да се отгледа масово покорство и да се наложи властта.

Политиците разделят американците на две категории - тези, които работят, за да живеят, и тези, които гласуват, за да живеят. Федералните програми за прехрана днес издържат над 100 млн. американци. От 1983 г. броят на получаващите хранителни помощи от федералното правителство е нараснал повече от 2 пъти - от 66 млн. души до 153 млн. души. Броят на хората, които са на социално подпомагане, набъбна от 42 млн. души до 109 млн. души. Зависимостта стигна до небесата във време на относителна стабилност.

По същия начин, както крал Хенри VIII се бетонира на трона като раздава конфискуваните манастири и техните земи на поддръжниците си през 16 век, днешните политици укрепват властта си, като изливат стотици милиарди долари на потенциалните си избиратели.

Като средновековни царе, раздаващи земи на придворните си лакеи, днешните политици се чувстват длъжни да разпределят пари между които те си решат. Но всяка нова програма за помощи увеличава политическия контрол върху получаващите я и над хората, принудени да финансират тези програми.

Тези пари създават евтини ореоли на политиците. Според някои анализатори парите, раздавани от правителството, са просто заявени добри намерения. Но всяка правителствена програма за помощи променя начина, по който живеят милиони хора. Федералните студентски помощи подкрепят нарастващите искания за безплатно обучение в колежите, финансирано от федералното правителство. "Медикейд" и "Медикеър" предизвикаха спираловидна инфлация, заради която се увеличават исканията за национализиране на здравеопазването. "Обамакеър" създава милиони нови зависими, които ще гледат на политиците като на спасители в близките години.

Политиците и бюрократите се опитват



да подкопаят традиционните американски добродетели



и да увеличат броя на хората, живеещи от подаяния. Земеделското министерство финансира пропагандата с програми с купони за храна. Неотдавнашните реформи в повечето щати позволяват на хората да се сдобият с купони за храна само след един телефонен разговор или след попълване на онлайн формуляр. Което е далеч по-лесно от това да се явиш на интервю за работа.

Администрацията на Обама твърди, че ръстът в зависимостта от купони за храна прави Америка просперираща, защото се смята, че всеки долар, даден за купони, генерира 1.84 долара икономическа активност. Ако това е вярно, правителството трябва да направи всички богаташи, като раздаде купони на всички. Но, разбира се, не е.

Помощите, раздавани с добра воля от правителството, са като войните, водени от добра воля. Социалната държава се поддържа от статистически трикове, чиято задача е гражданите да изглеждат в по-лошо положение, отколкото реално са. Земеделското министерство на САЩ всяка година прави проучване за т.нар. "продоволствена сигурност", а резултатите от него широко се разпространяват (дори и от Обама) като показател за броя на гладните американци. Ако някой се опасява, че ще остане без храна за един-единствен ден (но не остава), това е показател, че цяла година е изправен пред "продоволствена несигурност". Ако някой иска органично къдраво зеле, но може да си позволи само неорганично къдраво зеле, това е друг показател за "продоволствена несигурност". Вероятността семействата да получават купони за храна, защото попадат в категорията на хората, заплашени от "продоволствена несигурност", е с над 50% по-голяма, отколкото това да се случи на домакинствата с ниски доходи, които не получават купони, сочи анализ. "Продоволствената несигурност" е доста по-разпространена през 2013 г. (14.3% от всички домакинства) отколкото през 2007 г. (11,1%), а броят на получаващите купони за храна се е увеличил от 26 млн. на 47 млн. души за същия период.

Американският журналист и сатирик от средата на ХХ век Хенри Луис Менкен иронично казвал, че



"всички избори са вид съвременен търг на откраднати стоки"



Колкото повече политиците обещават на хората, толкова повече права получават, за да грабят от всички. Федералното правителство e усвоило над 3 трилиона долара от данъци през миналата година - основно за отпускане на финансови помощи и услуги за хора, зависими от държавата.

Колкото повече са хората, зависими от Вашингтон, толкова по-трудно става да се контролират политиците. За десетки милиони гласоподаватели най-голямата опасност от Вашингтон е, че политиците могат да им намалят социалните помощи. Колкото повече хора получават държавни помощи, толкова по-малко внимание ще се обръща на правителствените злоупотреби.

Социалните помощи фалшифицират изборите толкова успешно, колкото и раздаването на чекове за 100 долара в тъмните избирателни стаички. За съжаление, използването на данъчните приходи от политиците, за да си осигурят преизбиране, е напълно законно според федералните правила за финансиране на предизборна кампания. Докато хората, зависими от правителството, са политически активни, е абсурдно да се очаква политиците да вземат разумни или справедливи решения за това кой какво да получава.

От дълго време политиците докарват до просешка тояга обществото, за да останат на власт. Плутарх, който наблюдава последните дни на Римската република, пише: "Хората са изключително корумпирани от подаръците, които получават от устремилите се към властта, и повечето от тях постоянно продават гласовете си". През 1748 г. Монтескьо предупреждава: "Невъзможно е да се правят щедри дарове на хората, без да има голямо изнудване: и за да постига това, държавата трябва да бъде покварена. Колкото повече предимства изглежда, че гражданите получават от свободата си (да гласуват), толкова повече се приближават към критичния момент да я загубят".

Политиците не могат да разклатят увереността на хората да разчитат на себе си, без да унищожат самоуправлението. Последната жертва на социалните помощи е демокрацията. По-значимата реформа ще е да се забрани на политиците да купуват гласа на един човек с чек от друг човек.