Избирателният кодекс се превърна във всичко друго освен в закон, който да помага на хората лесно да гласуват. Срамната сага стартира с патриотичната приказка "за националната сигурност". На нея се оказа, че нищо й няма - дори намерихме време да се хвалим пред света колко сме добри в строежа на телени огради. Но все пак господин Валери Симеонов се държи през цялото време като юноша, нападнат страстно от група жени с бурки. Сигурно има от какво да се притеснява. Така възникна принципът "Разделяй, за да си на власт". Това е българско парламентарно изобретение, което негласно раздели хората на българи, по-малко българи (разбирай живеещи в чужбина) и патриоти. Голямата "извинителна бележка" се оказаха българските граждани в Турция. За нещастие фактите и числата не успяха да помогнат на Патриотичния фронт и колегите им от ГЕРБ. Тезата им остана да виси във въздуха, а покрай това пострадаха правата на всички българи в чужбина и нещастията на управляващите нараснаха.

Пазарлъците показаха истинското грозно лице на властта, която е способна да прегази конституцията, но да остане там, горе. Като се разбра, че



ГЕРБ са слабосилни и угаждат на националистите,



се стигна до друга легенда. Вече не се говореше за национална сигурност, а за стабилност. Преведено на простонароден език - става дума за стабилността на кабинета, а не за стабилността на страната. Защото половината реформатори и всички от АБВ си тръгнаха и останаха само едните националисти да крепят мандата на Борисов. Дилемата между правата на хората и правото да си на власт се реши в полза на второто.

В това време и Симеонов, и Цветанов, заедно и поотделно, съзряха заговор на най-различни кръгове и говореха за "инсценирана кампания" срещу тях, а Борисов си направи среща с протестиращите "заговорници" от чужбина. Каза им, че ги разбира и дори мисли като тях и ги прати отчаяно да се оправят сами с Валери Симеонов. След тази рахитична стъпка на Борисов се очакваше сънародниците ни да получат поне зелен хайвер, но всъщност грубо им казаха да не се мотаят в краката на Големия патриот. Най-големият българин у нас явно има широк разкрач и не вижда добре през кого минава. За награда го заведоха на екскурзия и той, като голям държавник, да инспектира телената ограда.

Все пак се намериха малцина, които си спомниха, че държавният ни строй, поне на книга, е демократичен. Така се стигна и до ветото на президента Плевнелиев. Веднага заваляха клевети и обиди, че не мисли за страната си, че е соросоид, че си прави предизборна кампания и какво ли още не... Пак грешка! Разбра се, че той има други виждания за бъдещето си и всичко това е лъжа, а окончателно обърканият Цветанов се изправи гордо пред микрофоните в Златоград и каза, че мотивите на президента за налагане на вето са основателни и депутатите трябва да ги подкрепят. Пак грешка!



В пленарната зала стана точно обратното



Или депутатите му не го чуха, или той рязко си смени мнението и ветото не мина. На дневен ред изскочи пак аргументът със "стабилността". Пустата му стабилност сякаш мед носи на държавата, а като погледне човек хронологията, всичката дестабилизация се произведе от управляващите. Кому бе нужно да се ограничават права? А уж отвориха закона под претекст да ги разширяват чрез електронно дистанционно гласуване. Навремето на това му казваха "една крачка напред, две назад", но това беше друга приказка.

След като направиха напук на президента, побързаха да обещаят, че пак ще ходят на поправителен изпит, само за да не ги пратят на Конституционен съд. Един човек, оглавяващ правната комисия и добил популярност с предлагането на документи с фалшиво съдържание, толкова се разлюти, че обвини омбудсмана, че му краде идеите за поредните бъдещи предложения. Комичният патос на бившия активист на БСП Данаил Кирилов стигна дотам да размахва пръст на президента на републиката със съвети кога да внася иск до Конституционния съд. Унизителна картинка е,



когато някой иска да надскочи ръста си



Но мисля, че със същия ентусиазъм би поднесъл цветя на паметника на диктатора Живков, ако не беше сменил отбора.

Накрая неизвестен математик законотворец реши, че до 35 секции в чужбина са възможни и това успокоително намерение бе тиражирано от любимите медии на кабинета. Не се разбра защо не са 31 или 42 секции, но все едно. Да се търси логика в решенията на парламента по Изборния кодекс вече е трудна работа. Никой не разбра защо депутатите не се заеха с реалните слабости на кодекса "Манолова". А всички ги видяха с очите си на миналите избори. Такова беше стълпотворението в "Арена Армеец", фалшифицираните протоколи от секциите, липсата на район "Чужбина", корпоративният вот и т.н. Вместо това се създадоха нови проблеми.

Все пак има и нещо положително. Всички ги видяхме колко струват и си направихме "стабилни" изводи за качествата на партиите в парламента. Толкова стабилни, че нито един кодекс не може да им помогне.