Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) бе сочена от българските депутати като най-важния орган в борбата с нелоялните практики на монополите. Но години наред името й се споменаваше не във връзка със свършена работа, а с непрестанни скандали. Въпреки това ръководството й се оказа "постоянно". Първата процедура за смяна на състава на комисията бе прекратена преди няколко месеца, също със скандал. Тогава бе предложен само един кандидат за председател - Росен Желязков. Той от своя страна се оттегли или му бе подсказано да се оттегли, за да не се състезава сам със себе си. Последваха обвинения в налагане на партийни кандидатури и задкулисни съглашателства. Правилата и процедурата за избор на комисарите бяха променени и всичко тръгна наново.

Но дали ще последва промяна? Ако се съди по досегашния ход на процедурата - едва ли. Предпоследният етап преди окончателното решение на Народното събрание мина преди дни. Отново кандидатът е само един - Юлия Ненкова, номинирана от ГЕРБ. Заместник-кметът на София е майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков. Бивш съпруг на Ненкова пък е конституционният съдия Румен Ненков. Един е и кандидатът за заместник-председател на КЗК. Това е Димитър Кюмюрджиев, бивш член на комисията, предложен от Патриотичния фронт. Останалите политически сили заложиха на имена, познати от предишната процедура. Единствената разлика е, че сега няма какъвто и да било шум около номинациите. А тишината навява на мисълта, че в изтеклите месеци все пак е била постигната желаната договорка.

За това говори и вялото изслушване на кандидатите. Депутатите на практика не проявиха никакъв интерес, а мнозина изобщо не присъстваха. Почти липсваха и допълнителни въпроси. За кандидатите чухме определения като "достоен", "лоялен", "честен", "отговорен". Ако добавим "смирен" и "богобоязлив", сбирката би изглеждала като обсъждане в Светия синод, а не в икономическата комисия на парламента.

Самите кандидати също не дадоха знак, че предстои осезаема промяна.



КЗК е неефективна, бави разследванията



за картел и прави "изненадващи" проверки, при които всъщност никой не е изненадан, повтаряха упорито номинираните 11 кандидати. От тях чухме добър преразказ на закона, но не и какво трябва да се промени в работата на комисията и дали ще се търсят законодателни промени. Парадоксът е, че всичко това се случва в момент, когато иначе мълчаливата КЗК излезе от нелегалност и вдигна медиен шум около значими разследвания, резултатът от които очаква цялото общество. Резултат няма. Решенията по-скоро остават за новия състав на комисията и вероятно ще се отложат във времето. При най-наболелите от тях - за картел, резултат по-скоро няма да има. Просто защото и старото, и очакваното ново ръководство сякаш са се наговорили да повтарят, че доказването на картел е дело сложно, трудно и почти невъзможно.

Но делата за съмнения за картел валят - горива, търговски вериги, електронни магазини, енергийни дружества... Едно след друго вървят и съобщенията за проверки на място, за събрани документи и т.н. Само че картелът е наистина най-трудното за доказване обвинение в цялата практика на комисията. За да го докажеш, най-малкото трябва да имаш писмени доказателства. А на всички е ясно - тръгнеш ли да договаряш цени с конкурента, то



едва ли ще му дадеш писмена оферта



Въпреки това КЗК прави "внезапни" проверки на заподозрените. Всъщност в посещението на експертите от КЗК няма нищо изненадващо за фирмите - по закон те вече са предупредени от съда, от който комисията иска предварително разрешение дали може да отиде на ревизия. Дори и да е имало някакви доказателства, те отдавна са укрити или за по-сигурно - унищожени.

Но вдигането на медиен шум има други цели. Освен че възбужда интереса на обществото, то е и мощно средство за натиск. За работа в полза на едни или други участници на пазара. В същото време други дела, особено за големи сливания и придобивания, минават някак тихомълком, решават се бързо и обикновено в полза някои добре известни участници на пазара.

Статистиката показва, че от началото на годината КЗК е образувала 10 производства за доказване на картел и се е произнесла с 10 решения. По този показател българската комисия е най-активна сред антимонополните органи в ЕС, похвали се председателят й Петко Николов в една от редките си публични изяви.

Оказа се, че досегашните комисари залагат в разследванията и на морала. "Ние не сме наясно доколко тези фирми (проверяваните - бел.ред.) ще ни сътрудничат", колебае се говорителят на антимонополната комисия Марио Гаврилов. А дали някой от участниците може толкова да се стресне от акциите на КЗК, че да реши сам да признае и да натопи партньорите в замяна на по-леко наказание? Дали се е случвало в България? Не е, но практиката показвала, че на Запад това съвсем не е рядкост. "Самопризнания? Надявам се и у нас да има такъв прецедент", коментира Гаврилов.

Признания обаче едва ли ще дойдат от петролните фирми, срещу които в края на февруари започна разследване за съгласуване на цените от 2012 г. до юни миналата година. В момента се събират доказателства за картел между 7 компании - "Лукойл България", "Шел България", "Ромпетрол България", "Еко България", "ОМВ България", "Петрол" и "НИС Петрол". Но



защо е избран точно този период за проверка, не е ясно



Сходната ценова политика продължава да върви и сега, а пълненето на резервоара преди лятото традиционно поскъпва, за да поевтинее през есента и зимата, когато малцина излизат в отпуск. В последните месеци пък се наблюдава обратната тенденция - на сходно намаляване на цените, но само заради модела "Марешки", който успя да открадне част от клиентите на конкурентите си с ниските цени.

"Ако няма нищо, което да подкрепи тези наши съмнения, то по-скоро ще се върви към липса на нарушения. Изчакайте до края на месеца или началото на юли", философски заключи Петко Николов по повод разследването. Неговото мнение, като председател на КЗК, обаче е твърде обтекаемо, поне ако се съди по предишната проверка за картел. Тя бе започната през 2011 г. в резултат от масовото поскъпване на дизела и бензина и на фона на изказванията на двама министри - на транспорта и на икономиката, които директно заговориха за картел между големите играчи на петролния пазар.

Какво направи КЗК ли? Първо обяви, че има непозволени договорки и некоректни действия, а после се отрече и излезе с решение, че вреди за пазара няма. Фирмите пък се оказали така добри сами да предложат мерки за подобряване на конкуренцията. И проблемът бе решен или по-точно - отложен.

Сега търсенето на картел прилича на нов филм, но със старите актьори.



Сюжетът към този момент е сходен



и дори почти еднакъв.

Странно дежавю се наблюдава и при проверките на хипермаркетите, които предлагат собствена марка стоки, с което подбиват пазара на конкурентите. Любопитен детайл е, че КЗК точно в края на мандата си се самосезира за тази практика, която е факт от години. А обект на проверка станаха само ограничен кръг от вериги, въпреки че подходът "собствена марка" се ползва масово.

Също както петролните вериги, и хипермаркетите вече бяха разследвани - само преди четири години. Тогава се търсеше злоупотреба с пазарна мощ - нещо, което така и не бе доказано от КЗК. Шумът завърши без наказания, а разследваните фирми обещаха да вземат мерки. Съмнения за монопол има и за ЕРП-тата, както и при обществения доставчик НЕК. Част от тях отказвали да присъединят фирми към мрежата и с това ограничавали конкуренцията. Дали е така, или не - ще покаже разследването. Ако се съди по скоростта, с която работи КЗК, това със сигурност няма да се случи в настоящия й мандат. Дано следващите поне успеят да го вместят в техния... Защото практиката показва, че КЗК лесно започва производства, но те трудно стигат до финал.

Нарушителите могат да бъдат респектирани само със солени глоби, би казал някой. Но и в момента санкциите по Закона за защита на конкуренцията не са малки - те са до 10% от оборота на нарушителите за последната финансова година. Проблемът не е в размера на глобите, а в това дали и доколко се събират. Част от тях падат в съда и комисията се оказва в ситуацията "ние ги глобяваме, ама те не плащат". Но това се отнася за една малка част от делата. Съдът решава 85% от делата в полза на комисията, но това не означава, че КЗК успява да събере глобите. През м.г. от наложените санкции за 25 млн. лв. реално платени са само 1 млн. лева. Дали тази "производителност" може да бъде променена? Политическата игра около съставянето на "новата" КЗК засега не подсказва за промяна.