- Г-жо Петрова, да очакваме ли след Брекзит част от политиците и в България да засилят тона на евроскептичното говорене и да се увеличи броят на централите, откъдето идва то?

- Рано е да се правят такива прогнози, или по-скоро е рано да се прогнозира дали евроскептичното говорене ще получи по-висока чуваемост. Подобни тези не липсват и до момента, но мисля, че на този етап българинът остава повече еврооптимист. В България евроскептичното говорене не се изразява в призиви директно против ЕС и членството на страната в него. Ако направим анализ на публичното говорене у нас, с изключение, може би, на Волен Сидеров и "Атака" няма друг, който да говори директно срещу ЕС и срещу членството на България в него. В България това е опосредствано говорене - облечено в послания за необходимостта да се защити "българският национален интерес", внушавайки индиректно, че в момента той е застрашен. Така най-често се изразяват политически и други публични фигури, които формално не са против ЕС, но де факто са повече проруски ориентирани. В това е съществената разлика между България и британския вот в полза на Брекзит: въпреки гласуването за излизане от ЕС, позицията на Великобритания за санкции към Русия не се променя, докато в България посланията за защита на националния интерес правят внушения за сближаване с Русия.

- Ако партиите, които говорят "по български" евроскептично, се обединят на предстоящите президентски избори, може ли техният кандидат да яхне вълната и да постигне по-впечатляващ резултат от очакваното?

- Това ще можем да коментираме, когато видим кандидатите. Но не мисля, че в България това би се случило като следствие единствено от британския референдум. То не зависи само от евентуалния евроскептичен кандидат, а и от другите. Вече сме имали случай през 2006 г., в който националистическият кандидат е стигал до балотаж. Необходимо е наличие от още много фактори, за които в момента само бихме спекулирали, тъй като кандидати все още няма.

- Преди дни "Алфа Рисърч" публикува данни за доверието в кабинета и в партиите, което бе тълкувано по най-различни начини. Според вас кой бе най-важният извод в изследването?

- За нас като социолози най-важни са три тенденции. Първо, кризата във всички основни институции продължава да се задълбочава и създава благоприятна среда за разпространение на антисистемни и популистки послания. Втора важна тенденция е свързана с предстоящите президентски избори и интереса към тях: 59 на сто от гласоподавателите са заявили, че са готови да участват, въпреки че още няма нито един издигнат кандидат. На някой това може да изглежда парадоксално, но аз твърдя, че е показателно, от една страна, за важността на предстоящия институционален избор, от който хората се интересуват, а от друга, за риска, на който се излагат изборите чрез липсата на обявени кандидатури от водещите партии. Какво доверие може да изгради бъдещият президент, който не е имал време да ни убеди, че е най-подходящият да изпълнява тези функции? Трета важна тенденция е свързана с отношението на хората към управлението и то се формира под влиянието на две групи събития - реализирани от правителството инициативи по развитието на инфраструктура, еврофондове, диверсификация на енергийни източници, които получават обществено одобрение, и политическите сътресения между партиите от управляващото мнозинство, които срещат неодобрение. В този контекст не бива да се подминава и работата на правителството по важни реформи като съдебната, здравната, пенсионната, реформата в сектора сигурност. Това са сфери, към които има високи обществени очаквания, но опитите за реформи до момента се спъват в силния вътрешен отпор.

- От ГЕРБ твърдят, че техният кандидат ще е толкова добре познат на обществото, че няма да има нужда от дълга кампания. Виждате ли толкова категоричен претендент сред тях?

- Не бих искала да спекулирам кой отговаря на подобно описание. Ще добавя само, че той може наистина да е добре познат на обществото, но това ще е печелившо само от гледна точка да се спечелят изборите. От гледна точка на доверието в институцията обаче късното излъчване на претендент не помага на президента да поеме тази институционална роля по убедителен начин.

- Вляво или вдясно е по-вероятно да се стигне до обща кандидатура?

- Най-видим беше опитът да се търси обща лява кандидатура, но като че ли там нещата забуксуваха. През май изглеждаше по-лесно БСП и АБВ да се обединят зад един кандидат, но през последните седмици оптимизмът намалява. Сега като че ли има известно заиграване на леви с националистически партии, което не е нещо ново, като се има предвид, че Волен Сидеров и "Атака" бяха сред подкрепящите кабинета "Орешарски". Чуваме всички и заявките за общ десен кандидат, но там нещата са също толкова неясни. Що се отнася до опитите за затопляне на отношенията между ПФ и "Атака", не съм сигурна, че крайната цел е да се намери общ кандидат за президент от националистите. По-скоро ми се струва, че всеки от играчите в националистическото поле се опитва да вдигне собствената си цена за пред другите големи коалиционни партньори, с които евентуално "Атака", НФСБ и ВМРО потенциално биха могли да играят на президентските избори.

- Заедно с БСП, Патриотичният фронт е една от малкото формации, при които отчитате ръст в подкрепата. С какво Валери Симеонов и Красимир Каракачанов печелят?

- Фронтът се възползва добре от редица събития с политически характер, които предизвикаха сътресения в управляващата коалиция. Например, дебатите по Изборния кодекс, където ПФ бе много активен, оттеглянето на АБВ от властта, противоречията в Реформаторския блок и т.н. В тази обстановка фронтът успя да постави своите условия, за които вероятно е поел ангажимент пред избирателите си, и да се пребори за тях. Накара мнозинството да се съобрази с исканията им и това направи впечатление. Без да са нараснали драстично, и подкрепата за ПФ, и одобрението към лидерите Валери Симеонов и Красимир бележат положителен ръст. В същото време обаче те катализират и свои противници. Отношението към тях се поляризира много по-силно, отколкото беше преди месеци. Това е другата страна от процеса.

- При БСП от какво идва приливът на енергия - от новия председател или от конкретни действия?

- Ако попитате хората, едва ли някой ще може да ви посочи конкретно действие на БСП през последните месеци. Тук приливът на енергия със сигурност идва с промените в партийното ръководство и с избора на Корнелия Нинова за председател. Знаете, всяка промяна ентусиазира повече или по-малко хората около една партия. На този етап мобилизацията в БСП е изцяло следствие на рокадите. Новото ръководство направи определени заявки, но до този момент нито една от тях не се е реализирала, за да можем да твърдим, че в основата на повишеното доверие стоят конкретни действия. Корнелия Нинова стартира с относително добри позиции на фона на сринатото доверие в БСП през последните години. Добрите изходни позиции определено са шанс да се търси положително развитие. Тепърва предстои да видим дали потенциалът ще бъде развит.