:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,131,416
Активни 65
Страници 10,995
За един ден 1,302,066

И у нас се създава благоприятна среда за популистки послания

Със задаващата се кратка предизборна кампания следващият президент няма да е убедителен, смята социологът от "Алфа Рисърч" Геновева Петрова
СНИМКА: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Геновева Петрова е изпълнителен директор на социологическа агенция "Алфа Рисърч". Ръководи и координира работата на изследователския екип, отговаря за международните проекти, има множество публикации по въпросите на политическите нагласи, европейската интеграция, местното самоуправление. Магистър по политология от СУ "Св. Климент Охридски".
- Г-жо Петрова, да очакваме ли след Брекзит част от политиците и в България да засилят тона на евроскептичното говорене и да се увеличи броят на централите, откъдето идва то?

- Рано е да се правят такива прогнози, или по-скоро е рано да се прогнозира дали евроскептичното говорене ще получи по-висока чуваемост. Подобни тези не липсват и до момента, но мисля, че на този етап българинът остава повече еврооптимист. В България евроскептичното говорене не се изразява в призиви директно против ЕС и членството на страната в него. Ако направим анализ на публичното говорене у нас, с изключение, може би, на Волен Сидеров и "Атака" няма друг, който да говори директно срещу ЕС и срещу членството на България в него. В България това е опосредствано говорене - облечено в послания за необходимостта да се защити "българският национален интерес", внушавайки индиректно, че в момента той е застрашен. Така най-често се изразяват политически и други публични фигури, които формално не са против ЕС, но де факто са повече проруски ориентирани. В това е съществената разлика между България и британския вот в полза на Брекзит: въпреки гласуването за излизане от ЕС, позицията на Великобритания за санкции към Русия не се променя, докато в България посланията за защита на националния интерес правят внушения за сближаване с Русия.

- Ако партиите, които говорят "по български" евроскептично, се обединят на предстоящите президентски избори, може ли техният кандидат да яхне вълната и да постигне по-впечатляващ резултат от очакваното?

- Това ще можем да коментираме, когато видим кандидатите. Но не мисля, че в България това би се случило като следствие единствено от британския референдум. То не зависи само от евентуалния евроскептичен кандидат, а и от другите. Вече сме имали случай през 2006 г., в който националистическият кандидат е стигал до балотаж. Необходимо е наличие от още много фактори, за които в момента само бихме спекулирали, тъй като кандидати все още няма.

- Преди дни "Алфа Рисърч" публикува данни за доверието в кабинета и в партиите, което бе тълкувано по най-различни начини. Според вас кой бе най-важният извод в изследването?

- За нас като социолози най-важни са три тенденции. Първо, кризата във всички основни институции продължава да се задълбочава и създава благоприятна среда за разпространение на антисистемни и популистки послания. Втора важна тенденция е свързана с предстоящите президентски избори и интереса към тях: 59 на сто от гласоподавателите са заявили, че са готови да участват, въпреки че още няма нито един издигнат кандидат. На някой това може да изглежда парадоксално, но аз твърдя, че е показателно, от една страна, за важността на предстоящия институционален избор, от който хората се интересуват, а от друга, за риска, на който се излагат изборите чрез липсата на обявени кандидатури от водещите партии. Какво доверие може да изгради бъдещият президент, който не е имал време да ни убеди, че е най-подходящият да изпълнява тези функции? Трета важна тенденция е свързана с отношението на хората към управлението и то се формира под влиянието на две групи събития - реализирани от правителството инициативи по развитието на инфраструктура, еврофондове, диверсификация на енергийни източници, които получават обществено одобрение, и политическите сътресения между партиите от управляващото мнозинство, които срещат неодобрение. В този контекст не бива да се подминава и работата на правителството по важни реформи като съдебната, здравната, пенсионната, реформата в сектора сигурност. Това са сфери, към които има високи обществени очаквания, но опитите за реформи до момента се спъват в силния вътрешен отпор.

- От ГЕРБ твърдят, че техният кандидат ще е толкова добре познат на обществото, че няма да има нужда от дълга кампания. Виждате ли толкова категоричен претендент сред тях?

- Не бих искала да спекулирам кой отговаря на подобно описание. Ще добавя само, че той може наистина да е добре познат на обществото, но това ще е печелившо само от гледна точка да се спечелят изборите. От гледна точка на доверието в институцията обаче късното излъчване на претендент не помага на президента да поеме тази институционална роля по убедителен начин.

- Вляво или вдясно е по-вероятно да се стигне до обща кандидатура?

- Най-видим беше опитът да се търси обща лява кандидатура, но като че ли там нещата забуксуваха. През май изглеждаше по-лесно БСП и АБВ да се обединят зад един кандидат, но през последните седмици оптимизмът намалява. Сега като че ли има известно заиграване на леви с националистически партии, което не е нещо ново, като се има предвид, че Волен Сидеров и "Атака" бяха сред подкрепящите кабинета "Орешарски". Чуваме всички и заявките за общ десен кандидат, но там нещата са също толкова неясни. Що се отнася до опитите за затопляне на отношенията между ПФ и "Атака", не съм сигурна, че крайната цел е да се намери общ кандидат за президент от националистите. По-скоро ми се струва, че всеки от играчите в националистическото поле се опитва да вдигне собствената си цена за пред другите големи коалиционни партньори, с които евентуално "Атака", НФСБ и ВМРО потенциално биха могли да играят на президентските избори.

- Заедно с БСП, Патриотичният фронт е една от малкото формации, при които отчитате ръст в подкрепата. С какво Валери Симеонов и Красимир Каракачанов печелят?

- Фронтът се възползва добре от редица събития с политически характер, които предизвикаха сътресения в управляващата коалиция. Например, дебатите по Изборния кодекс, където ПФ бе много активен, оттеглянето на АБВ от властта, противоречията в Реформаторския блок и т.н. В тази обстановка фронтът успя да постави своите условия, за които вероятно е поел ангажимент пред избирателите си, и да се пребори за тях. Накара мнозинството да се съобрази с исканията им и това направи впечатление. Без да са нараснали драстично, и подкрепата за ПФ, и одобрението към лидерите Валери Симеонов и Красимир бележат положителен ръст. В същото време обаче те катализират и свои противници. Отношението към тях се поляризира много по-силно, отколкото беше преди месеци. Това е другата страна от процеса.

- При БСП от какво идва приливът на енергия - от новия председател или от конкретни действия?

- Ако попитате хората, едва ли някой ще може да ви посочи конкретно действие на БСП през последните месеци. Тук приливът на енергия със сигурност идва с промените в партийното ръководство и с избора на Корнелия Нинова за председател. Знаете, всяка промяна ентусиазира повече или по-малко хората около една партия. На този етап мобилизацията в БСП е изцяло следствие на рокадите. Новото ръководство направи определени заявки, но до този момент нито една от тях не се е реализирала, за да можем да твърдим, че в основата на повишеното доверие стоят конкретни действия. Корнелия Нинова стартира с относително добри позиции на фона на сринатото доверие в БСП през последните години. Добрите изходни позиции определено са шанс да се търси положително развитие. Тепърва предстои да видим дали потенциалът ще бъде развит.

6
1875
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
27 Юни 2016 21:35
Етикетът "популизъм" за всичко, което не се харесва на самозваните господари и на на слугите им, се изтърка...
-----------------------------
Сайтът на Генек
27 Юни 2016 21:57
Нямам нерви за "чуваемост на говореното", "тепърва предстои да видим" и пр. изтъркани дивни гумени мисли /цитат от "Златният телец"/.

Социолозите трябва да се забранят в качеството си на публични и медийни личности, както и шумните и смрадливи мотористи и автомобилисти. Матрицата да се анихилира!
27 Юни 2016 23:45
Голямото нищоказване, но пък с добре смазани лафове!
Със задаващата се кратка предизборна кампания следващият президент няма да е убедителен...
Щото сегашния е един убедителен, убедителен ... Както и цялата т.н. политическа класа (каста, раса...)!
28 Юни 2016 05:35
"Аз съм популист и вие сте популисти. Разбираме се." - Баце под магнолията с шивашки сантиметър. Сега й мери талията за анцуНг за зимата.
28 Юни 2016 13:51
Е затова няма подкрепа за българските партии псевдовевроскептици! Никой от тях не иска да заяви в прав текст, че членуването на България в ЕС е вредно! Държавата, всичките и институции и даже бизнесът се държат като наркомани. Всичко се върти около евросубсидии, еврофондове,т. е. да докопаме поредната доза! Това не може да е основа на държава и икономика. Никой обаче не го казва, защото всички партии си мечтаят да станат управляващи и те да докопат дозата. А може би наркоманът е в крайната фаза и смъртта е неизбежна?
28 Юни 2016 17:09
Общо взето лакърдии на госпожа социоложката. Българският популизъм го видяхме - нали 2006 - 7гг. Болен Лидеров ни говореше за боливийски модел, за Ево Моралес, за преразглеждане на големите приватизационни сделки. После се фокусира върху ДПС на това се зацикли. Няма нужда да се спекулира с Брекзита, ясно е че България не е Великобритания. Най-много да ни изритат заедно с гърците и румънците ако германците и французите решат да създадат тази нова свръхдържава на мястото на ЕС за която се пише напоследък.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД