Новината, че НЕК ще бъде осъдена за 600 млн. евро от руската "Атомстройекспорт", или накратко АСЕ, дъщерно дружество на "Росатом", неофициално е в обращение от Нова година. През март този риск дори бе включен в меморандума, с който бе пласиран новият външен държавен дълг - с уговорката, че ако бъде присъдена пълната сума, може да се наложи НЕК да получи държавна подкрепа.

Българското правителство e готово да предостави държавна помощ при негативен развой по арбитражното дело, заведено от АСЕ срещу НЕК заради спрения проект за АЕЦ "Белене" - научихме от актуализирания проспект по Тригодишната средносрочна програма за емисиите еврооблигации, носещ дата 15 март 2016 г. В документа има специален раздел за делата, водени срещу държавата или държавни компании. Сред тях е искът на руската компания за поръчаното, изработено, но неплатено и недоставено оборудване за изграждането на "Белене". "Ако на АСЕ бъде присъдена пълната сума, претендирана в арбитражния иск, може да се наложи държавна подкрепа, за да се предотврати евентуално влияние върху способността на НЕК да продължи дейността си." Искът на руснаците бе за над 1 млрд. евро.

Арбитражното решение вече е факт, а тъй като бе присъдена половината сума, министър-председателят Бойко Борисов и председателят на енергийната комисия Делян Добрев изразиха удовлетворение. "Най-големите ми страхове се разминаха", каза Борисов. Българското правителство обаче не обяви как,



кога и с какви ресурси силно задлъжнялата НЕК ще изплати сумата



Коментарите на премиера се фокусираха върху това какво ще правим с новопридобитото оборудване. Както стана ясно в началото на седмицата, според Борисов най-добрият вариант е готовият реактор, за който не е ясно къде се намира и дали е на разположение, да се продаде. Според експерти има вариант България все пак да се договори с АСЕ да не се доставя оборудването, така че да се плати малка част от присъденото, или пък веднага да се възложи на АСЕ да го продаде. Не е ясно обаче защо и срещу какво Москва би се съгласила да сътрудничи на България в пласирането на оборудването на трета страна.

Така или иначе, на НЕК най-вероятно ще й се наложи да плати на АСЕ пълната сума, и то бързо. А това може да стане само с цената на нови задължения - емисия облигации или банков заем за БЕХ, или с държавна помощ. Самата НЕК няма тези пари. Присъдената сума е 620 млн. евро, или грубо 1.2 млрд. лева. Това е над една трета от всички приходи, които НЕК е генерирала за цялата 2015 година - 3.24 млрд. лева,

Според отчета й към 31 март компанията разполага с 35.8 млн. лева парични средства, а вземанията от фонд "Сигурност на енергийната система" са 67 млн. лева. Освен това



НЕК е свръхзадлъжняла



Дълговете й към 31 март бяха 3.35 млрд. лева, като краткосрочните задължения надвишават повече от два пъти текущите активи.

БЕХ - майката на НЕК, също няма тези пари. Към 31 март тя разполага със 133.8 млн. лева. Наистина през април получи 535 млн. евро за разплащане с американските централи в Маришкия басейн - "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3?. Тези средства, които бяха по-малко от първоначално заявената сума, вече бяха преведени на адресата. Заемът е мостов и до една година БЕХ трябва да излезе на пазара с емисия облигации в същия или по-голям размер, за да го рефинансира. По последни данни това ще стане в близките седмици. Но дали БЕХ може да пласира заем в размер на 1.1 млрд. евро (за да покрие мостовия заем и обезщетението)? Не е много сигурно, особено след британския референдум.

Защото през ноември 2018 г. БЕХ трябва да изплати главницата по облигации в размер на 500 млн. евро, които тя вече използва за запушване на различни финансови дупки.

Накратко, малко вероятно е БЕХ да успее бързо да набере ресурс, за да плати на АСЕ. Не е известно какъв е срокът за заплащане на присъденото, но вероятно сумата трябва да бъде преведена тази година. Освен ако не се постигне споразумение с руската страна, което няма да е безплатно. (Най-малкото, което може да се каже, е, че руската преговорна позиция е засилена.)

Така един от най-вероятните варианти остава нова държавна помощ. Фискалният резерв благодарение на новия външен дълг и малко подвеждащия бюджетен излишък разполага с 11.1 млрд. лева (по данни на БНБ към 10 юни). Той може да налее необходимите 1.2 млрд. лева на БЕХ, практически без да застраши внимателно изградения буфер заради стрес тестовете.

Но има важен детайл. За разлика от друга голяма държавна помощ - заемът за ПИБ, при който парите вече са възстановени на фискалния резерв и междувременно банката се ангажира с план за преструктуриране, в този случай има изкушение средствата да се предоставят от държавата като увеличение на капитала. Това е правено и преди, затова акционерният капитал на БЕХ е 3.188 млрд. лева (горе-долу колкото са дълговете на НЕК). По този начин с пари на данъкоплатците се попълват дупки в енергетиката. Това не трябва да се допуска повече - не и без план за преструктуриране и оздравяване. Всякакви ядрени преговори трябва да се водят с идеята за "ясни сметки - добри приятели".