На 24 април 2014 г. стотина жители на българското село Розово се сбират пред портите на двуетажна къща. "България на българите", "Не щем цигани", "Всеки да си ходи в държавата", "Хляб за нас няма - за тях ли?", крещят те, гневът им е по повод семейство сирийски бежанци - жителите на Розово не ги искат. "Това е битов фашизъм", "Селски нацисти", "Вкарайте ги в затвора, тия не са хора ", провикват се в отговор от телевизионния екран журналисти, политолози, културолози и друг род интелектуалци. "Съображенията" на недоволните в Розово наистина изглеждат някак фашистки. Само че интелектуално извисените умници не забелязват, че в Розово отдавна няма ни поп, ни даскал, кметът е формален, всички умни, красиви, предприемчиви, активни и семейни хора са напуснали, понеже за тях живот в селото няма. Останали са възрастните, не много образованите, житейски затруднените, недоволните. Говорещите глави от телевизора



предпочитат да клеймят и вкарват по затвори,



вместо да си обяснят защо техните майки, съседи, приятели от детинство мислят и постъпват по този начин.

Две години и два месеца по-късно се оказва, че във Великобритания, сърцето на модерния свят, също има село Розово. То отново е дълбоко в провинцията, жителите са предимно възрастни, не са завършили престижните университети, виждат заплаха за собствената си държава и, колкото странно да изглежда, са притеснени за хляба си в перспектива. Също като побратимите си от Розово са маргинални, нечути, различават се почти антропологично вече от елита, който.... досущ като българския, непрекъснато ги наставлява как да живеят. А и назидава. Де що имаше интелектуалец или известен човек във Великобритания тия седмици, ги инструктираше неистово да гласуват срещу напускането на ЕС. А сега, след резултата заедно с интелигенти от електронните форуми ги обижда - глупави били, не знаели какво вършат, а-ха да им отнеме правото да изразяват позиция. Хората от "изгубената Англия" обаче са със самочувствие, имат си доводи и се присмиват на "говорещите глави".

"изгубената Англия" и "изгубената България" отказват да слушат.

Великобритания е голяма държава, съставена е от различни етнически и социални прослойки със сложни отношения помежду си, тяхното Розово не може автоматично да се приравни към българското (още повече, че в малките населени места живеят дребни търговци, енергични и активни, които не искат Брюксел да определя правилата на бизнеса им; те направиха съвсем рационален икономически избор срещу ЕС). Но общото е, че всички тези хора са нечути. Срещу тях е "елит", който не прави опит те да бъдат разбрани, трескаво ги наставлява и лепи етикети, когато не се подчиняват. Не търси причини за поведението им, издава присъди след следствието. Клейми и хули, не търси корен, сече стеблото с коса... Увеличава се



пропастта между "жълти павета" и провинция, център и периферия,



елит и "простолюдие", в огромна степен и между политици и гласоподаватели. И това е така навсякъде - от гордата със себе си Англия до изчервяващата се от себе си България, от социалната Франция до бляскавата с културните си достижения Австрия (помним броенето на президентски бюлетини, нали). Живеем в свят, в който едни хора сякаш са разбрали как е правилно да се живее, накъде да вървим, открили са тези известни житейски истини, а срещу тях са други, които упорито не се подчиняват. Да не би първите да станаха нагли и еднакви, та затова вторите да не слушат?

Причините за тази пропаст може да са много, вероятно са толкова, колкото са държавите от развития евроатлантически запад (и ние сме там, колкото невероятно да звучи). Ще се анализират поне до следващия подобен референдум. Но това, което би било добре да направим днес, е да отчетем наличието на тази пропаст, да пробваме да я измерим, без да издаваме присъди. Не, хората от изгубените Англия и България не са фашисти, не са ксенофоби, не са глупаци.... Те са част от демокрацията, тя е плурализъм, а този, който е недоволен от тях, трябва да се опита да ги убеждава - с уважение, от сърце и с разум. Другото, което следва да направим днес, е да отчетем, че всички тези "скрити хора" са все по-важен фактор при гласувания, а занапред още повече ще изненадват политиците (дори агитиращите за напускане във Великобритания се оказаха като в небрано лозе и почнаха да се отказват от обещания). Тази обществена прослойка не е многобройна, но е мотивирана и става



решаваща при отказа на младите



и жителите на големите градове да отидат пред урните. А защо те са мотивирани, пък другите не са, пак трябва да е обект на трезв анализ, не на етикети.

На 16 юни, седмица преди референдума, британска депутатка, защитничка на оставането в ЕС и имигрантите, бе публично екзекутирана от мъж, скандиращ "Великобритания над всичко!". Социологическите сондажи после отчетоха рязко стопена преднина на Брекзит. Можете ли да си представите резултата от допитването, ако бе проведен преди убийството? Можете ли да си представите колко голяма всъщност е пропастта?