По време на гръцката дългова криза Юнкер подкрепи премиера Алексис Ципрас, въпреки че ЕК не е сред кредиторите на Гърция. |
Това може да звучи много правдоподобно, но всъщност е подобно на революция. Според европейските договори институцията, която оглавява Жан-Клод Юнкер, е обикновена правителствена агенция, която трябва да гарантира, че се изпълняват постигнатите споразумения. Той обаче се възприема като правителствен ръководител - човек, чиято задача е да не спазва споразуменията, ако това е политически изгодно. Списъкът с едноличните му начинания е дълъг. По време на гръцката дългова криза Юнкер подкрепи гръцкия премиер Алексис Ципрас, въпреки че ЕК не е сред кредиторите на Гърция. В хода на бежанската криза той искаше страните - членки на ЕС, да приемат предложенията на други държави да изпратят полицаи, за да помогнат в защитата на границите им и дори заплаши държавите с финансови санкции, ако не вземат бежанци - бреме за всяка суверенна държава.
Юнкер е изключително независим, когато става въпрос за Пакта за стабилност и растеж, който беше създаден, за да осигури стабилност на публичните финанси на държавите от еврозоната. Той започна да прави публични коментари, все едно че пактът вече не се прилага. "Защото става въпрос за Франция", отговори наскоро той, когато беше попитан на среща в Париж защо е разрешил да бъдат направени допълнителни изключения за страната от европравилата за задлъжнялост. Юнкер добави също, че бил много добре запознат с френския манталитет. По този удивителен начин той сложи край на едно табу. Дотогава ЕК действаше според правилата и проявяваше толерантност към определени нарушения. В Париж обаче Юнкер по същество заяви, че вече не е обвързан с правила, когато става въпрос за икономическия и валутния съюз. "Безразсъдно смело е да се каже такова нещо", заяви висш дипломат от ЕС.
Изключително проблемен
От своя страна Жан-Клод Юнкер приема политическата ЕК като логична последица от последните евроизбори, на които за първи път той се яви като фаворит. Сега обаче расте несъгласието с начина му на управление. Правни експерти от Съвета на ЕС смятат, че поведението му е изключително проблематично. На това мнение са и много членове на Еврогрупата, която се състои от финансовите министри на страните от еврозоната. "Ако правилата са грешни, то трябва да ги променим, вместо непрекъснато да ги нарушаваме", казва Филип Ламбертс, който е председател на групата на Зелените/Европейски свободен алианс в ЕП. Някои от политическите съюзници на Юнкер от германския десноцентристки Християндемократически съюз (ХДС) също така изразяват загриженост. "Юнкер най-добре трябва да знае какво рискува: а именно доверието ни", казва Гюнтер Кришбаум, експерт по европейските въпроси в ХДС. Баварският финансов министър Маркус Зьодер, която е член на Християнсоциалния съюз, сестринската партия на ХДС, предупреждава: "Дори и на шефа на ЕК не е позволено просто да пренебрегва споразуменията". Същите правила трябва да се прилагат за всички, смята той. "Не може да има програма "За семейство и приятели". Смесени са реакциите на европейците по отношение на това как Юнкер възприема властта, с която разполага. В много държави от ЕС расте подкрепата за антиевропейските партии и една от причините за това е фактът, че правилата и споразуменията в блока изглежда вече нямат такава стойност.
Очевидно търпението към поведението на Юнкер вече се изчерпва. Шефът на Еврогрупата Йерун Десблум заяви пред Комисията по икономически и валутни въпроси в Европарламента преди дни, че е много притеснен от отношението на ЕК към Пакта за стабилност. Според него като пазител на европейските договори ЕК "трябва да действа ясно, прозрачно и обективно", така че да не се създава впечатление за различно отношение към по-големите държави и към по-малките държави. Съветът на ЕС, който представлява интересите на страните членки, дори обвини Жан-Клод Юнкер, че използва методи, чиято законосъобразност е под въпрос. В наскоро получен доклад от "Шпигел" правни експерти на Съвета дават пример с това, че няма законови основания за решението на Юнкер от края на май да забави налагането на санкции на Испания и Португалия за превишаване на ограниченията за бюджетните им дефицити. Това е сериозен шамар за председателя на ЕК.
Бързо връщане назад
Дори и изявени политици от Европейската народна партия (EНП), от която е Юнкер, го критикуват - най-скоро това направи бившият френски президент Никола Саркози. По време на среща с представители на ЕНП в Ница той остро разкритикува почти своеволните опити на ЕК да разшири правомощията си. "Наистина ли някой вярва, че българи ще могат да защитят френската граница?", попита Саркози саркастично.
Идеята на Юнкер да ръководи ЕС по по-политически начин не е само стратегическа. Свободите, които получава, като набляга на политическия характер на институцията, са в характера на шефа на ЕК. Той обича да говори, но не винаги е много внимателен какво точно казва. На предишния си пост като премиер на Люксембург това не беше такъв проблем. След това обаче, когато пое управлението на Еврогрупата, беше принуден да внимава какво говори. Сега като вече е председател на ЕК, той е заобиколен от голям екип от експерти по комуникациите. Понякога комисията "Юнкер" прилича на добре смазана ПР машина. Той обаче се чувства ограничен в действията си. Политикът Юнкер изглежда се проявява в моменти, когато той не е притиснат от съветниците си по комуникациите или неочаквано, когато е заобиколен от бюрократи, които нямат смелост да му противоречат. Подобен беше случаят преди няколко месеца, по време на дискусия за вдигането на визовите изисквания за украинци, пътуващи в ЕС. Държавата трябва да изпълни много условия, преди ЕС да разреши безвизово пътуване за гражданите й, а украинският премиер беше в Брюксел, за да обсъди въпроса с Юнкер. Шефът на ЕК гледаше объркано дългия списък с въпроси. "Изобщо нямам представа за какво е всичко това", заяви Юнкер и обяви, че той бързо ще разреши безвизово пътуване за украинците.
Детайлите остават на заден план
Преди да поеме сегашния си пост, Жан-Клод Юнкер нямаше голям опит в управлението на гигантска администрация като ЕК - друг факт, който помага да се обясни желанието му да действа с по-политически похвати. В Люксембург той ръководеше държавно министерство с няколко дузини служители, а в момента управлява около 30 000 души, които се равняват на 6% от населението на Люксембург. Управленският стил на Юнкер доста напомня на бившия американски президент Роналд Рейгън. Той имаше репутация на човек, който не се интересува много от детайлите, а предпочита да направи по-широки политически планове. Юнкер изглежда, че не е в много добро здравословно състояние и не минава и минута, преди да запали поредната цигара. Новинарският уебсайт Политико дори писа, че употребява доста алкохол.
Юнкер предпочита да оставя ежедневната работа в ръцете на двама амбициозни мъже, които са си спечелили репутацията на истинските лидери на ЕК - Франс Тимерманс, зам.-председател на ЕК от Холандия, и шефа на кабинета на Юнкер германеца Мартин Зелмаер. В същото време шефът на ЕП Мартин Шулц твърди, че Юнкер продължава да има подкрепата на евродепутатите. Явно, както в повечето случаи, само времето ще покаже дали това е така.