Не му е лесно на политика с малка партия. За разлика от по-корпулентните си другари по занаят, които комфортно се облягат на задкулисните механизми на властта, на него постоянно му се налага да дири начин хем да оцелее, хем да грабне някое по-едро парче от държавната баница. А наоколо пъплят безброй други дребосъци като него, които искат същото и му се явяват хем съперници, хем съюзници в тази игра. Оттук и постоянните прегрупирания, разцепления, спорове, помирения и прочее политически маневри, които се случват със завидна честота и безпринципност.

Поредните, които скочиха в тази игра, са Николай Бареков и Стефан Софиянски. Двама позабравени политици, още нестигнали до етапа "Кои бяха тия?", но съвсем близо до него. Наскоро внезапно ни напомниха за себе си, след като обявиха плановете си за



"нов дългосрочен фундаментален проект - консервативен клуб"



Консервативен, ама бил "отворен за всички партии и личности"! С други думи - заповядайте, вратата е отворена, само изхвърлете принципите си, преди да влезете (ако имате такива, разбира се). Пък после казаха, че всъщност искали да обединят обществото около идеи, а не около личности и партии. В България обаче идеите са второстепенни.

Ако някой си мисли, че за пръв път Бареков и Софиянски се хващат за ръка на полето на коалиционните игрички, значи не е внимавал. Първата им среща датира още от средата на 2014 г., когато ексжурналистът изживяваше звездния си миг на политическата сцена. Тогава към коалиция "България без цензура", която Бареков набързо скалъпи за предстоящите в края на същата година предсрочни парламентарни избори, се присламчи и партията на Софиянски Съюз на свободните демократи (ССД). Набралият скорост и самочувствие Бареков дори се фукаше, че бившият служебен премиер му станал личен съветник - нещо, което Софиянски "скромно" отрече. Но изглежда беше взел толкова насериозно своя напращял от амбиции политически партньор, че даже обяви, че работел върху нова конституция. След изборите мечтите на Бареков да стане "новия Ахмед Доган" претърпяха фамозен провал, тъй като купчината партийки, които вкара в парламента, елегантно му свиха парламентарната група. Сред участниците в комплота беше и ССД, който се присъедини към новосформирания политически съюз Български демократичен център. На Бареков му остана само да гледа безпомощно (от комфортната позиция на евродепутат в Страсбург) как бившите му партньори се ръфат за плячката. А Софиянски се отдръпна и чат-пат се обаждаше по медиите за някакви свои визии, проекти и програми.

Но също както при Волен Сидеров и Валери Симеонов се извъртя пълен кръг и разделените за кратко



Бареков и Софиянски отново се оказаха рамо до рамо



На 7 юни евродепутатът организира 3-дневна конференция в София под наслов "Десен завой", на която разкри, че се работи по "нов, десен, консервативен проект под покровителството на Европейския парламент". Какво точно означава това никой не разбра, но инициативата очевидно беше взета насериозно от доста хора. Присъстваха царистите Соломон Паси и Огнян Герджиков, бившият служебен премиер Ренета Инджова и самият Софиянски. Десетина дни по-късно дойде и първата съвместна медийна изява на Бареков и Софиянски, на която оповестиха общите си политически планове. По инициативата обаче е работено още месеци назад, ако се съди по това как се напасваше реториката на двамата. "Бих се радвал много, ако можем хората, които изнесохме прехода, нашето поколение да се обърне и да подкрепи Петър Стоянов да стане отново президент, защото той беше безспорно един добър президент", отдаде се на примесени с носталгия мечти Софиянски още през март. Съвсем същите тъжни мисли се оказа, че спохождат и Бареков. "На мен като гражданин днес ми липсват политици като Иван Костов, Стефан Софиянски, Петър Стоянов, Ренета Инджова, които притежават различен интелектуален капацитет и профил от този на днешния башибозук в парламента и правителството", споделяше той.

Въпросът, който напира от цялата тази история, е какво очакват всъщност тези двамата? Да станат фактор на президентските избори? Абсурд. Голяма част от партията на Бареков се разпиля след парламентарния вот през 2014 г., когато накачулилите го кариеристи вече нямаха нужда от него. За ССД на Софиянски съществуват сериозни подозрения, че съществува само на хартия. А може би двамата разчитат съвместно да се организират за следващите избори за депутати? Най-вероятно. Ако оставим настрана несериозните им размишления за консерватизма (който Софиянски дълбокомъдрено проследява до зората на Третата българска държава),



единственото, което обединява двамата,



е позицията им анти-ГЕРБ. Преди вота през 2014 г. експремиерът гневно обясняваше как хора като него се борили за демокрацията по площадите, а "от другата страна на барикадата с партийна книжка стоеше Бойко Борисов". И оттогава насам не спира да пророкува (и страстно да желае) предсрочни избори. При Бареков е същото. Само дето атаките му срещу Борисов изглеждат стратегически издържани. "Народът живее зле. Никой не се е подобрил като социален статус, бизнесът беше сринат, 20 милиарда дългове. Така че, който сега играе срещу ГЕРБ, ДПС, БСП и техните сателити в българския парламент, той би имал шансове да успее", обясни неотдавна водачът на ББЦ.

Това е и простата сметка на Бареков и Софиянски. На хората им е писнало от управляващите, псевдоуправляващите и псевдоопозицията в парламента и правителството и биха гласували за този, който (се преструва, че) воюва срещу тях. Но тези изхабени политически играчи не забелязват едно - че българите вече са им сърбали попарата и по-скоро ще посегнат към бюлетината "Не подкрепям никого", отколкото да ги върнат във властта.