|
| Абсурдно е трудови дела да се точат по 10 години, а процеси за делба по 20. |
ще се излезе от правораздавателното блато,
да се спре практиката граждански, търговски и наказателни дела да се гледат по 10, 15, че и по 20 години, да се чакат с години съдебни решения, да има разследвания, трудови спорове или пък съдебни процедури по несъстоятелност в абсолютно неразумен срок, да има делби по две и дори три петилетки, съдебни спорове за собственост, които част от участниците не успяват да доживеят да видят техния край ...
За съжаление нищо от това не се случи, а статуквото беше здраво запазено. Достатъчно е да се видят две събития и два документа от последните дни, за да се види, че на практика нищо не се е променило.
Първо от доклада на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) за миналата година стана ясно, че за 2015 г.
за бавно правосъдие са платени обезщетения за цели 794 720 лв.
Сумата е изплатена по споразумения с министъра на правосъдието по 282 случая, при които разглеждането на делата е надхвърлило т.нар. разумен срок. Статистиката на инспектората показва, че общо 469 души са поискали компенсация за бавно правосъдие през 2015 г. по реда на Глава трета "а" от Закона за съдебната власт. От тях 169 са с оплаквания за сроковете, в които са разглеждани наказателни дела, останалите са за забавени граждански, търговски и административни процеси.
Тези цифри показват ясно, че масово продължава да се протакат дела. Въпросната процедура за бавно правосъдие бе създадена през 2012 г. Целта й бе да се намали огромният брой дела срещу България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). По нея оплакал се от забавяне на дело може да получи до 10 000 лв. обезщетение. Откакто механизмът е в сила, за бавно правосъдие са платени повече от 2.5 млн. лв. обезщетения, идвайки да покаже,
че драмата с бавното правораздаване е пълна и сега
Отделно от платените обезщетения от споразумения с министъра всяка година държавата ни плаща хиляди евро по осъдителните решения срещу България за бавно правосъдие от съда в Страсбург.
В доклада на инспектората може да бъдат видени примери с наказателни дела, продължили с много години. Така дело за измама е водено 17 години, 8 месеца и 28 дни преди да бъде прекратено не заради друго, а заради изтекла давност. Така, от една страна, някакви хора са държани в напрежение половин съзнателен живот, а от друга, дори да е имало престъпление, то е останало ненаказано.
Посочен е пример и с дело за делба, продължило 22 години
По него допускането на делбата, която е първата фаза в тези дела, е траело 14 години. Напълно абсурдна ситуация и за съжаление изобщо не е единична. Даден и и друг пример - за дело по иск за собственост, което е продължило 21 години, 10 месеца и 4 дни. Реституционно дело пък е продължило над 18 години, като то е престояло на първа инстанция повече от 12 години.
В отчета на инспектората е посочено, че основните причини за бавното правораздаване са лошата организация на съдебния процес, формализъм при призоваването, отлагане поради неявяване на вещи лица, нередовно призоваване на граждани и държавни институции - последните, от които са дори с публично известни адреси. В част от случаите инспекторатът говори "за явна немарливост на съдебен състав", в други за неизпълнение на задължения от страна на съда, в трети за неспазване на процесуални срокове. Описани са и случаи, в които съдебни състави насрочвали дела "без винаги да се съобразяват с индивидуалната си натовареност и ангажираност - платен годишен отпуск, участие в семинари, официални празници и др." При проверките били установени и множество отлагания на дела, без да са налице каквито и да е основателни причини. През последната година инспекторите наблюдавали
безкритично уважаване на искания на страните за събиране на доказателства
И покрай тези искания и събирания дела постоянно се отлагали. Отделно са посочени и примери за това как например съдебна поръчка до Италия изведнъж се оказвала сгрешена и пратена до Гърция. И така се стигало да забавяне на процеса.
В доклада е акцентирано и на друг бич за правосъдието - бавенето при написването на съдебните актове. Според инспекторите в някои от тези случаи забавата е с години. Отделно от това в немалко случаи имало непознаване на материалните и процесуалните закони, което от своя страна водело до връщане от инстанция на инстанция на отделни дела и по този начин значителното забавяне на окончателното произнасяне.
Натъртено е и
на забавянето на правораздаването по наказателни дела във фазата
на досъдебното производство. Установени били например случаи, в които имало многократно изготвяни, изцяло немотивирани и формални искания за продължаване на срока на разследвания. Всеки и сам може да се сети защо се е правело често това.
В доклада е отделено и специално място на случаи, в които не са спазени изискванията на Европейския съд за правата на човека за разумни и кратки срокове на разглеждане на дела. Така е даден пример на дело по Кодекса на труда, което е продължило 11 години и 7 месеца. Не може да има каквото и да е логично и разумно обяснение трудов спор да бъде гледан толкова дълго време.
В доклада е дадено да се разбере, че в случая с бавното правораздаване изобщо не става дума за нещо минало, а си е налице едно ясно различимо настояще.
Пак наскоро се появи и сравнителен анализ на Висшия съдебен съвет за бавенето на дела. При него е констатирано пък, че най-честите причини за отлагането например на наказателните дела са неизготвяне на експертизи и необходимостта от разпит на свидетели. Припомнено е, че предишният анализ е бил направен през 2013 г. Както тогава, така и сега
причините за отлагане на делата не са се променили
Всичко това идва само да докаже, че независимо от всички промени в конституцията, от приемането на нови НПК, АПК, ГПК нищо не се е променило в протяжността на правосъдието в България. А както и друг път сме имали повод да кажем, единствено по-страшното от лошото правораздаване е само бавното такова.
Вярно е, че правораздаването в цял свят е сложна и деликатна работа, в която бързината невинаги и задължително е най-добрата й страна. В много държави, включително и в такива от Европейския съюз, съдебни процеси и разследвания протичат с месеци и дори години, преди да се стигне до окончателни решения, оправдателни или осъдителни присъди. България просто не прави изключение от тази световна тенденция. С една голяма и съществена разлика обаче. И тя се състои в обстоятелството, че никъде по света няма
абсурдните ситуации, при които не може с месеци да започне например съдебно дело,
по което има внесен обвинителен акт, трудови дела да се насрочват за след 2-3 години, процеси да не могат да се решат за половин човешки живот, обвиняеми и подсъдими да бъдат разстрелвани и взривявани, докато би трябвало да получат оправдателна или осъдителна присъда, криминално проявени да се разхождат с по 60-80 следствени дела и дознания по улиците в очакване на прокурорски или съдебни актове или пък да се налага върховни съдии да решават по 200-300 дела годишно. А за съжаление това е реалността у нас не само преди 4, 5 или 10 години, но и сега.
Продължава и масовата практика за протакания и отлагания заради разболявания - ту подсъдими, ту техните защитници, ту някоя страна в гражданския процес, ту някой от адвокатите им. При това се отлагат дела заради хемороиди, синузит, депресия, виене на свят, колики, хипертонични кризи, циклофрении, язви, исхемични болести, натравяния, страх от затворени пространства, епилепсия, високо кръвно налягане.
Продължава и тенденцията за увеличаването на спорове, които се пращат за разрешаване в съда. И така в съдилищата се изсипват с десетки, че и със стотици хиляди дела. И нито бързина, нито качество може да се очаква. И най-забавното тук е, че
хем всички плюят съдебната система,
хем всички й препращат проблемите и споровете си.
Няма спор, че мудното правораздаване предпоставя и отваря вратички за корупция не само в цялата съдебна система, но и в цялата държава. Защото в това протакане се включват и вещи лица, и лекари, и адвокати, и обвиняеми, и подсъдими, и страните в гражданските дела, и развеждащите се съпрузи, и фирмите, които искат да разрешат в съдебна зала споровете си.
Просто трябва да се вземат крути мерки, а не някакви козметични и временни разрешения. Например по наказателните дела трябва като във Франция. Насрочват се дати, в които да се разгледа изцяло делото и точка. И докато не приключи, няма отлагане. Няма болни, адвокатите имали друга работа, вещи лица не можели да се явят, свидетели били в чужбина. От месеци се знае кога започва процесът и никой не може да има извинение. И за няколко дни приключва делото. С присъда. Оправдателна или осъдителна. Толкова е просто. И основно трябва да бъде забързан граждански процес. И при всяко отлагане по неоснователни или фалшиви причини - солени глоби или пък ако страна е виновна, то да се произнасят решения и без нея.
Всичко останало ще прави винаги актуални думите от отчет на Върховния съд през 1994 г., че бавното и мудно правораздаване може да разруши държавността и да накара хората да решават споровете си не в съдебните зали, а с бухалки. Не че и вече не се случва, но в един момент това ще стане единственото правораздаване. И тогава вече няма да има изход и спасение.